ТРОЦКИ В БЪЛГАРИЯ

Една от най-отличителните черти на българския комунист е неговата изключително ограничена политическа информираност. Поради отдавна завършения му образ на безкритичен русофил, той е загубил възможността да се аргументира по какъвто и да е политически и идеологически проблем. От там за последния половин век идва и жалката репутация на България в модерния свят.

Една от огромните празнини в главата на българския комунист е Леон Троцки, фактически човекът, който осъществи болшевишкия преврат, или така наречената Октомврийска революция в 1917. Да кажем с няколко думи мястото на тоя човек в тия събития.

Той се среща с Ленин за пръв път в Лондон в 1902 с чувство за взаимно уважение. В 1903 обаче по време на втория конгрес на руските социалдемократи той решително отхвърля идеите на Ленин за организация на партията и определя целите му като диктаторски, а личността му като подобие на Робеспиер. От тогава до 1917 той действа отделно от руското революционно движение като се разграничава и от меншевиките, които той намира за революционно нерешителни. Личното му обаяние обаче, дори и като «вълк самец», го превръща в една от най-важните личности за Петербургския съвет в 1905. В края на същата година той вече е в затвора, а след това и на заточение в Сибир, от където успява да избяга.

Февруарската революция го сварва в Ню Йорк и той успява да пристигне в Русия през май. Възможностите за революционни промени в Русия, които го сближават с Ленин, привличат определено Троцки в болшевишкия лагер. Вече през септември той е избран за председател на Петроградския съвет с репутация, равна само с тази на Ленин. По тоя начин той става човекът, който планира и осъществява Октомврийското възстание. Ленин отсъства напълно от картинката – той се крие. Това е времето , когато Троцки показва блестящо истинските си организационни способности. Вече като първият Комисар по външните въпроси той води делегацията за Брест-Литовските преговори.

През март 1918 Троцки е избран за Комисар на войната. Това всъщност го превръща в основателя и организатора на Червената армия, която той поставя на чисто военна основа и без безсмислена според него «марксистко-пролетарска стратегия». Така той води напълно успешно армията към победа в Гражданската война в Русия. Така фактически и практически на Троцки се дължи оживяването на съветския режим. В своя фанатичен ентусиазъм комунистите и тогава, и след това не обръщат никакво внимание на опустошителната жестокост на тая война. Носени на крилете на победата, те не обръщат никакво внимание на ужаса и унищожителните й последствия за обикновеното население , оправдавайки всичко с идеалите си за бъдещето. В тоя пандемониум Троцки е играл главната роля.

Както обикновено, всички комунисти  се правят на ударени когато стане въпрос за Троцки. Това е защото с издигането на Сталин започва и също така бързото отстраняване на Троцки от революционния живот в Съветска Русия. Враждата между двамата е постоянна и растяща през всичките години на тяхното следреволюционно управление. Негова най-голяма грешка е преди всичко подценяването на политическото умение, с което Сталин е унищожавал всякаква опозиция, включително и най-близките си ветерани-болшевики.

В 1928 Троцки  е изгонен от Русия, но никоя страна не го иска. Най-после Мексико му дава убежище и там в Койоакан, едно от предградията на столицата, той за последен път се опитва безуспешно да даде глас на руската опозиция срещу вече непробиваемия сталински режим.

Като журналист Троцки има добър език. Една от неговите най-неизвестни книги е «Балканските войни», в която като военен кореспондент той хвърля светлина върху развитията  в България  и съседните й страни – неоценима картина за годините в  един толкова важен период в политическия живот в страната, загърбен и цензуриран напълно от комунистическите историци след 1944. Светлината, която хвърля книгата  върху историята на Балканите и специално върху България, могат да запълнят огромни празни петна в жестоко манипулираната българска история.Откъсите по-долу са превод  от тая книга.

                                                          ........................................................

«Трябва непременно да се спомене, че българската социал-демокрация е била винаги повлияна от руската. Колко силно е това влияние ние руснаците си нямаме и най-малка представа.  Не само петдесетгодишния Благоев, който е учил в руски университет и в 1885 е бил арестуван в Сейнт Петерсбург за организиране на работнически кръжоци и за участие в издаването на вестник «Рабочий»; не само четиридесет и пет годишния Киров, който е учил в Николаев и още тогава се е движел в средите на «Народная воля»; но също така и цялото младо поколение интелектуалци социал-демократи са  изцяло «русифицирани», а заедно с тях и водачите на пролетариата. Българските работници пеят руски революционни  песни, а  политическия речник на българската социалистическа преса е пълен с изрази от нашата партия».

Раздуването на тая русификация и нейното преувеличено значение в живота на страната се дължи преди всичко на тоталитарната комунистическа преса след 1944. Така например Троцки, верен на своя журналистически дълг, предава точно цифрите на българската социал-демокрация (тесни) от ония години, на чийто конгрес той е присъствал: «Красноречивия агитатор и издател на партийния «Работнически вестник», неуморимият  Георги Кирков представи в пет-часова (!) реч обстойна картина на партийния живот. В партията на тесняците членуват 2,126 души, от които 1,519 са работници; към партията са и съюзни организации на учителите с 851 члена, организацията на общинските служители с 250 души, четири студентски групи с 52 членове, 12 самообразоващи се работнически групи с 325 члена и 14 клуба на младия работник с 420 члена.

Русофилството на «тесните» социалисти обаче е доста парадно е лесно обяснимо със следосвобожденските настроения в страната. В политическите си изяви обаче те са безмилостно анти-руски. Те например наричат руската военщина «башибозуци». Благоевци и Кирковци са били безмилостно наясно към болните амбиции на руския царизъм за Босфора и Дарданелите и са ги подлагали на унищожителна критика. В 1910 те дори организират редовния си партиен конгрес като ПАН-СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ  с подчертана демонстративност срещу руския ПАН-СЛАВИЗЪМ. За това събитие Троцки пише: «За тоя конгрес централния комитет на «тесните» социалисти покани в София представителите на социал-демократическите партии в Русия, Полша, Сърбия и Чехия – с една дума на ония нации, чиито буржоазни класи, разделени от вражда и завист, разиграваха само преди няколко седмици в същата София комедията за братството между всички славяни...»

Конкретно във връзка с горните цифри Троцки вади следните изводи: «Напълно в съответствие с назадничавото развитие на капитализма, интелигенцията играе непропорционално голяма роля в българското движение на труда. Тя прибавя към пролетариата идеологическа треска и силно желание за социалистически познания, но заедно с това и типичните негативни характеристики – от една страна амбицията да играе политическа роля на всяка цена, ВЪПРЕКИ НЕАДЕКВАТНАТА БАЗА НА ПРОЛЕТАРИАТА, което води до опасни комбинации и опортюнистични колебания; от друга – ФАНАТИЗЪМ И ДОКТРИНЕРНА НЕПРЕКЛОННОСТ, които водят към постоянни фракции».

Троцки явно не е бил наясно с генетичната предразположеност на българския характер към невъздържаност и избухливост, така демонстративно проявени в цялата  комунистическа амбициозност. Той  е бил жив когато на тия колебания на българското трудово движение слагат край двама изтъкнати сталински шпиони на Коминтерна – Васил Коларов и Георги Димитров, превръщайки българската социал-демокрация в тотална сталинска марионетка и слагайки край на каквато и да е политическа независимост на българската социал-демокрация.

В книгата на Троцки има и една крайно интересна глава, озаглавена «Загадката на българската демокрация». Един пасаж от нея  изпъква особено релефно в паралел със сегашните развития в България: «Както всяка изостанала страна – пише Троцки - България е неспособна да създаде нови политически и културни форми чрез свободна борба между нейните собствени вътрешни сили: тоест тя е принудена да използва готовите културни стандарти, постигнати от историческото развитие на европейската цивилизация. Дали определени управляващи политически групи искат или не, България е длъжна да строи ж.п. линии и мостове, както и да модернизира армията си, а това означава заеми. За да има добра отчетност, парламентът трябва да въведе нови форми на управление. Така редица европейски политически програми са просто копирани, а от тук и пролетаризацията на населението е улеснена чрез въвеждането на нови закони и т.н. В българската литература например липсват традиции и тя не е способна да развие своя собствена приемственост. По начало историята в една изостанала страна може да се сравни не с кораб, който пори вълните, а като баржа теглена от буксир. Министерствата, които управляват България (както и партиите в това управление), колкото и да се различават в програмите си, традициите си и личните си качества, са в положението на капитана на баржата, която европейския буксир  дърпа зад себе си със здраво въже по предопределен курс.»

Само четири-пет години след  Балканската война Троцки ще предизвика най-големия трус в историята на Русия и ще обърне живота на тая страна наопъки. От хаоса на ония събития постепенно ще изплува злокобната фигура на Сталин, а с това ще започне и залеза на Троцки. Сталин ще го отстрани от всички възможни публични събития, ще премахне образа  му от всички списания, филми, вестници и болшевишка живопис, както и от всякакви архивни материали. Троцки описва Сталин като сенчеста фигура с не особено ясно минало, загатвайки за възможното му сътрудничество като агент на царската «Охрана».Той е второстепенна фигура и не присъства никъде в активната дейност на предреволюционния болшевизъм, без особена роля и избягващ конференции, митинги и събрания. Такъв е той и след самата Октомврийска революция, когато започва боричкането за власт. След качването си на власт обаче започва и изграждане на неговото его. Ще го видите на огромни живописни платна и филми, а периодичния печат е буквално залят с образа му.

 Следвайки като верни кучета по стъпките на Сталин, българските комунисти също ще унищожат всякакви спомени и информация за Троцки. За цялото време на комунистическия режим в България Троцки просто престава да съществува. В спомените си, писани от Мексико, Троцки ще отдели специално внимание на тоя човек, когото всички стари болшевики са подценявали. Сталин е човека, който превръща Коминтерна в инструмент за защита на Съветския съюз като резултат от болшевишката стратегия, според която Съветския съюз може да оживее само ако изнася революции в целия свят. Той прави пълен завой на 180 градуса когато Хитлер идва на власт и Сталин вижда, че Германия трябва да отпадне от мераците му за революция. Освен това отчайващата нужда на Съветския съюз от индустриализация го принуждава да зареже Коминтерна и да се обърне към сътрудничество с нацистка Германия. По това време вече три четвърти от състава на Коминтерна са унищожени, както и всички стари болшевики и огромна част от офицерския състав на Червената армия. Свидетел на тия престъпления е бил Георги Димитров за цялото време когато е бил генерален секретар на Коминтерна – един пример на комунистически раболепник.

Сталин не подминава и Троцки, който е убит с пикел в кабинета си в 1940. България, заедно с Германия и Унгария, са директни жертви на сталинския износ на революции. Единствената разлика между така наречените български «тесни» социалисти и българските комунисти, която заслужава да се спомене, е че «тесните» социалисти демонстрират известно достойнство по отношение на Русия и въпреки тяхната русификация са способни да се разграничат от руския царски шовинизъм, докато комунистите от 1923 насам налагат  напълно  раболепно отношение и правят от Русия кумир на пиедестал, защитаван от закони срещу самите български граждани. Но те внасят и сталинските  методи на еднопартийно управление, подкрепени от диктаторска престъпност – неща, които Троцки и с лупа не би могъл да открие в годините на ранната българска социал-демокрация. Тази разлика на «тесняците» от последвалия ги  български комунизъм прави посмешище от опитите на последните да си припишат социал-демократично начало. Истината е, че комунистите ще останат в историята като предатели, което «тесняците» никога не са били. Това изпъква особено релефно днес, когато  Москва връща имперското си минало, а българските комунисти, безразлично какво е новото им име, не са способни дори да различат така наречения «паметник на освободителя» от «паметника на съветската армия».   

Затова корените на българския комунизъм трябва да се търсят в сталинизма, а не на Бузлуджа.