Примерът на Германия

Германия стана първата високо развита индустриална страна, която загъбри ядрената енергетика – като основна причина за това решение е ядрената катастрофа в японската АЕЦ "Даиичи". След драматичен дебат в управляващата дясна коалиция, министърът на околната среда Норберт Рьотген, който знаково се появи пред медиите, яхнал велосипед, обяви взетото решение за поетапно приключване на дейността на 17-те ядрени централи, които осигуряват повече от 20% от електроенергията в страната.

Осем от тях – най-старите – ще спрат дейността си веднага (всъщност седем вече са спрени веднага след катастрофата във Фукушима – и никога няма да бъдат включени). Шест от останалите ще бъдат спрени през 2020 г., а най-модерните три – през 2022 г. Нови централи, разбира се, няма да се проектират.

“Нашата енергийна система трябва фундаментално да бъде променена и може да бъде променена. Ние искаме електричеството на бъдещето да бъде безопасно и в същото време надеждно и икономически оправдано.” – заяви Меркел веднага след срещата.

Тази визия не е прецедент – само седмица преди това – на 25-ти май, правителството на Швейцария замрази строителството на нови АЕЦ и взе решение до 2034 г. да затвори всички работещи в момента централи. През април италианското правителство отмени всички разпоредби, регламентиращи къде да бъдат разполагани и как да бъдат строени бъдещи АЕЦ. Всъщност именно тук отказът е с най-далечна дата – свързан е с предишната ядрена катастрофа в Чернобил: и четирите АЕЦ в страната бяха спрени с референдум от 1987 г.

Като прибавим към тези решения и предвидените от ЕС тестове за сигурност, през които трябва да минат всички ядрени централи на Стария континент – и които предполагат много сурови рестриктивни мерки за централите, които се планират в сеизмично опасни райони, става повече от ясно, че уроците от Фукушима не са останали без последствия, че очевидно бъдещето на ядрената енергетика подлежи на преосмисляне – и това бъдеще съвсем не е толкова розово, колкото би им се искало на родните ядрени мафиоти.

Защото – както много ясно личи и от плановете на Германия за глобано преструктуриране на енергийната й стратегия – става дума не само за енергийна сигурност, но и за преосмисляне на самата енергийна философия – от интензивна енергетика към енергоспестяващи технологии. Правителството се надява да понижи общото потребление на електричество с 10% до 2020 г. чрез нови мерки за подобряване на енергийната ефективност; предвижда се също подпомагане на енергоемките индустрии и модернизиране на сградите, за да се намалят отоплителните мощности.

Как стои България на фона на тази нова енергийна разумност, която очевидно се превръща в основен политически акцент в практиките на страните от ЕС? Стои – меко казано – странно. Странно – защото България е страната с най-висок разход на електроенергия на единица продукция – при което въвеждането на енергоспестяващи технологии би решило всички проблеми с насъщните енергийни нужди. Странно, защото става дума за най-бедната страна в съюза, която точно на връх трагедията във Фукушима се засили да стои ядрена централа на стойност не по-малко от десет милиарда евро – при това абсолютно ненужна за вътрешно потребление; ориентирана само към износ, за който няма реален пазар; обременяваща поколения наред всички българи да плащат по-високи сметки за ток, за да изплащат централата; и гарантираща печалби единствено за неколцина рубладжии и енергийни мафиоти – както и пълна енергийна, а следователно и политическа зависимост от Москва...

Какво може да се направи, за да избегнем тази гибелна за националната ни независимост перспектива? Настоящата ситуация дава много ясен отговор на този въпрос. Нужен  е натиск – вътрешен и външен. Външният вече е налице – най-малкото ако се съди по няколко съвсем наскоро случили се събития. Най-важно сред тях е решението на българското правителство да предложи изцяло нов договор за строежа на АЕЦ “Белене” – без да спази предателски спазарената дата в анекс 12 дата за подписване на окончателния и задължаващ ни необратимо окончателен договор. Към това могат да се посочат и още няколко нехарактерни и неподозирани в контекста на досегашната рубладжийска логика нещица – например намерението на Министерството на околната среда за нова процедура на ОВОС за площадката в Белене – във връзка с факта, че проектът е изменен, преговорите за доставяне на ядрено гориво от “Уестигхаус”, договарянето с “Шеврон” за търсене на шистов газ, оповестеното решение страната ни да участва в изграждането на противоракетния щит на НАТО и др.

За да не останат тези неща само приказки, а за да се превърнат в действия – и още повече за да може казусът с АЕЦ “Белене” да бъде решен веднъж завинаги, а не просто да се бави топката и да се прехвърля отговорността на следващото правителство, е нужен и вътрешен натиск. Меркел също не беше фен на възобновяемите източници – и кроеше планове не за спиране, а за удължаване на живота на ядрените електроцентрали. Сметките и обаче излязоха без кръчмаря – и именно нечувствителността й към потенциалните опасности от ядрената енергетика доведе до катострофални загуби в местните избори: в края на миналата година тя загуби контрола върху Бундесрата след поражението на нейната коалиция на изборите в провинция Северен Рейн-Вестфалия, а през настоящата година зелените спечелиха местните избори в един от бастионите на християндемократите – провинция Баден-Вюртенберг.

Изглежда нещо подобно трябва да се случи и у нас. Бойко Борисов трябва да си плати гяволъка с лъжите наедро и коленопреклониченето пред Путин и неговия генерал-губернатор Валентин Златев – именно чрез нашия вот. Време е българите да дадат един сериозен урок на разните популисти и “спасители на нацията”, които ги водят за носа вече цяло десетилетие.