Борисов в лабиринта на зависимостите. Поглед с широко затворени очи

В точните науки две плюс две е  четири. Нито повече, нито по-малко. И резултатът не подлежи на обсъждане нито поражда съмнения.  В търговията, отговорът на простото математическо действие зависел – дали купуваш или продаваш.

Според шеговития съвременен фолклор. В обществения живот, особено в днешната българска ситуация, едва ли ще се намерят мнозина, които смело да потвърдят валидността на математическото правило отнесено към  политиката.

Въпреки това, гледайки с широко затворени очи към лабиринта от факти,  случвания и обрати, няма как да не забележим натрапващи се връзки и зависимости по вектора Енергетика – Бойко Борисов – Валентин Златев.

Първо. Една от първите публични заявки на специален интерес на правителството на Б. Борисов към енергийния сектор бе кандидатирането на Румяна Желева – тогава (2009 г) външен министър на България, за комисар по енергетика (като първо желание). Изключително амбициозната задача при демонстрираното  ниво на (не)компетентност на кандидата ни и създадения имидж на страната на Троянски кон на Русия в ЕС заради енергийните проекти, претърпя сякаш логично фиаско. Онова, което остана зад кулисите и което Р. Желева предпочита да подминава с мълчание в биографията си, са връзките й с Правец когато като директор на фирма “Езтур”,  стопанисва  правешката резиденция на Тодор Живков (към онзи момент собственост на Мирчо Спасов), придобита в последствие от фамилия Златеви.

Второ. Проектът АЕЦ Белене, който при идването на власт на ГЕРБ през 2009 г “заспа” като грозно пате, образно наречен “гьол”, се събуди внезапно през лятото на 2010 г като красив лебед и вече “структуро определящ за икономиката”. В истерията около преговорите с Русия и последните подписани договорености (тази година) се оказа, че не друг, а Валентин Златев, генерален директор на “ЛУКойл България” и приятел на Б. Борисов, консултира руската компания “Росатом”, присъствайки на разговорите в Москва, водени на високо правителствено ниво.

Конфликтният Анекс 12, станал факт, благодарение на подписа на К. Първанов,  според външният ни министър Н. Младенов е пробив в националната сигурност. Министърът на икономиката и  енергетиката Т. Трайков го определи като  превишаване на  правомощията и уволни  шефа на НЕК. За  министъра на финансите С. Дянков и премиера Б. Борисов обаче нищо съществено не се бе случило. В това акапелно разногласие многозначително прозвуча соловата Ария на Подкрепа за проекта на руският посланик в София – Юрий Исаков, който  на 06.април 2011 г  заяви, че АЕЦ Белене отговаря 100% на интересите на България!

На фона на тази (не)обяснима  дисхармония от очите на публиката остана скрит един  факт. Иван Юревич Исаков, син на посланика на Русия в България, от края на 2009 г е собственик на два апартамента у нас, върху които надлежно е учредил право на ползване на името на родителите си, надлежно вписано в публичния регистър.

Апартаментите са закупени от фирма  Тера Тур Сервиз ЕООД, чийто едноличен собственик е Васил Златев, пети по богатство за 2010 г в класацията на 100-те най-богати българи и баща на Валентин Златев. Компанията му е инвеститор в голф комплекс Правец, на чиято територия  се намират  въпросните апартаменти. Разбира се няма как да знаем кой на кого е платил в тази сделка – Исаков на Златев или … обратното. Безспорни са само участниците в нея и факта на връзка между тях. Покупката на недвижим имот обаче никак не е случаен акт. Предвид актуалната  позиция на Юрий Исаков и амбициите на руската държава в сферата на енергетиката, можем да допуснем, че това няма да е просто филм, а сериал с многобройни сезони.

Трето. Проектът за нефтопровод  „Бургас-Александруполис”, който “изчезна” от светлините на публичния интерес и за който Б. Борисов категорично заяви  при посещението си в Техническия университет в София на 24.10.2010 г, че няма как екологичната му оценка да бъде положителна, изненадващо се оказа, че никак не е спрян. Напротив. Според съобщение на пресцентъра на Министерство на финансите от 09.02.2011 г премиерът многократно е заявявал, че „Бургас-Александруполис“ ще бъде реализиран, ако има пълна гаранция, че няма да навреди на околната среда в района на Бургас. Преди гаранцията да стане факт, друго събитие обаче сякаш предопределя очакваната й поява.

С Решение № 172 от 22 март 2011 г., правителството на ПП ГЕРБ  предоставя на концесия за 35 години на „Лукойл Нефтохим Бургас“ – АД пристанищен терминал Росенец, част от Пристанище за обществен транспорт с национално значение Бургас срещу правото и задължението на концесионера да поддържа обекта и извършва пристанищни услуги . Тихо, без публичен шум. И без алтернативни предложения. Нито правителството на С. Сакскобургготски, нито това на С. Станишев удовлетворяват молбата на руската компания, макар същата да е депозирана от септември 2004 г.

Същият месец TBP (Транс Балкан Пайплайн) – проектната компания на нефтопровода „Бургас-Александруполис” внася в МОСВ доклад, удовлетворяващ, по мнението на министър Караджова,  изискванията на НАТУРА 2000. След по-малко от два месеца, на 19 май 2011 г е предоставена и преработената Оценка за въздействие върху околната и социалната среда (ОВОСС). Фирмата е ревизирала концепцията си от 2009 г, подкрепяща разтоварването на суровия нефт чрез ЕЗП (единични закотвени платформи – буйове), давайки приоритет на естакадно разтоварване, т.к “съоръженията ще бъдат разположени в близост до пристанище „Росенец” – индустриална зона, която ще даде възможност за връзка със съществуващата инфраструктура за транспортиране на нефт” (дефинирано на сайта на ТВР).

Така казано, нещата си идват на мястото. Проектът за нефтопровод „Бургас-Александруполис”, популярен в руската преса и като “любимото дете на администрацията на Путин”, за чиято реализация от самото начало работи “ЛУКойл”, нищо чудно да се реализира. Поредното “грозно пате”, което ще се прероди пред очите ни в “красив лебед”. Обръщането на палачинката сякаш е предизвестено. И няма да е нещо, което  Б. Борисов не правил и преди.

Четвърто. Още не са отшумели баталните сцени и истериите около високите цени на горивата, както и спомена за конфликта между българският министър на икономиката и енергетиката  Т. Трайков и директора на руската компания “ЛУКойл” -В. Златев. Времето не бе достатъчно да забравим и позицията на премиера в защита на частната фирма. Както и че “на тъмно” бе подписан някакъв меморандум между държавата и рафинерията, уж в защита интереса на потребителите.

Днес вече е категорично ясно, че руската компания е не само монополист в производството на горива, но и във вноса им поради факта, че между 77% и 85% (за различните видове) от задължителните по закон акцизни складове  на територията на страната са нейна собственост. Също така е ясно, че “ЛУКойл” не е склонен да обяснява начина, по който ценообразува, нито да предоставя актуална информация за запасите си от петролни продукти. Както и че компанията е един от най-големите данъкоплатци, на които Борисов разчита за приходите в бюджета. Монополното положение на нефтената рафинерия, включването на В. Златев  в преговорния процес по проекта  АЕЦ Белене, предоставянето на концесия на пристанище Росенец на “ЛУКойл” и очакваните последици –  новиране на проекта “Бургас Александуполис”, персонифицират  руския интерес в личност, изключително близка до премиера, която някога е била и “работодател” на последния.

Сериозно ли е да говорим, в тази ситуация, за диверсифициране на доставки? За енергийна сигурност и независимост? А за национална сигурност?

От: http://pozicii.net/