ДА ПРЕВЗЕМЕШ РУСИЯ БЕЗ БОЙ

Ако бяхме слушали другаря Ленин, «капиталистите сами ще  ни подадат въжето, на което ще бъдат обесени». А сега да видим капиталистите, които най-успешно подават въжето.

Първо, американските компании, опериращи в Русия, са толкова много, че някакъв списък близък до реалния може да бъде намерен само в някое от търговските ведомства в САЩ. Напълно в духа на свободната инициатива, американските компании, желаещи да развиват дейност в Русия, не са задължени да бъдат регистрирани в американските консулски служби или посолствата.

Известна представа за капиталистическото цунами, връхлитащо Русия в последните 10 години, е статистиката за германското инвестиционно нашествие в тази страна: към края на 2010 цифрата на германски компании там се е увеличила с 310. Предполагаемият брой на всички останали е около 3,500, а 6,091 са германските компании с дял в местни руски бизнеси. Това са цифри, включващи от семейни компании до международни корпорации.

Според американската информационна компания ПР-Уеб, половината от анкетираните американски компании в Русия са увеличили с 200 процента продажбите си между 2001 и 2005. От тях 92 процента са уверени, че търговските отношения с Русия са оптимистични.

В същото време един от особените проблеми, с които американците трябва да се справят, е огромното непознаване, тоест различни ценностни стойности, между американския и руския бизнес. Това включва не само етични съображения, чието примитивно ниво в Русия е главозамайващо, но и корупционни практики, сравними само с бандитизъм. Властта в Русия отдавна вече е разбрала, че това носи само негативни резултати, а американските компании имат особено активна дейност в такива области като заплащане според квалификация, съобразяване със законите, определено силна бизнес  етика и корпоративна обществена отговорност. Такива понятия комунизмът никога не е култивирал, да не говорим за данъчна отговорност и отчетност.

Нищо чудно, че американските компании са предмет на огромно любопитство и с огромно влияние върху техните руски служители и съдружници. По последни статистики 90 процента от руските работници и служители в американски компании в Русия одобряват разширяването на връзките със Съединените щати,  в сравнение с 52 процента от служителите, работещи за руски компании.

Един кратък поглед на най-успешните международни компании може да покаже мащабите на инвестиции на външния капитал в Русия.

.................................................................                                                        

E.ON е един от най-големите инвеститори в Русия като партньор на Газпром с авоари в областта на енергетиката и горивата. Началото на нейната дейност в Русия датира от преди 35 години. Тази компания заедно с Газпром развиват проекта на «Северния поток». Компанията има общо около 80,000 служители и работници в пет отдела по целия свят, работещи в 12 регионални клона.

.........................................................................

Една от компаниите с най-впечатляващи инвестиции в Русия е Боинг. След 1992 компанията работи в тясно сътрудничество с руската и украинската космическа промишленост. Освен амбициозните космически програми, Боинг буквално помага за осъвременяване на първобитното руско самолетостроене в области като нови материали, прототипи, изпитания, аеродинамика, шум и информационна технология. В момента повече от 700 специалисти от Боинг помагат на повече от 20 руски изследователски институти. Това става чрез техническия изследователски център на Боинг, който работи в Москва от 1993.

Пак от Москва от 1998 оперира и Боинг дизайн център, за когото в момента работят повече от 1,000 руски контрактори и инженери, работещи както за руски, така и за американски проекти.

Боинг работи в тясно сътрудничество с основаната в 2007  руско-американска компания Урал Боинг Манюфакчъринг за производство на титан за американската самолетна индустрия.

Руската самолетна промишленост отдавна си даде сметка за пълната нерентабилност на нейните самолети и включи в аеролиниите си четири модела на Боинг, чиято обща цифра в момента е 175 и тя се увеличава постоянно.

За мащабите на Боинг може да се съди от изключителната дейност на компанията в области като търговска и военна авиация, проектиране и производство на хеликоптери, електронни и защитни системи, ракети, спътници, космически носители и системи за информация и комуникации. С повече от 150,000 специалисти в Съединените щати и в 70 страни в света, това е фактически най-голямия колектив на разнообразни, талантливи и изобретателни специалисти в света, от които 83,000 са с университетски дипломи, а 29,000 от тях са с по-висша специализация.

.................................................................................

Американската компания Алкоа е водещия производител на алуминий в света. Тя се установява в Русия в 1993. В 2005 компанията купува два алуминиеви завода в Самара и Белая Калитва, в които вече е инвестирала 750 милиона долара, главно за тяхната модернизация. Алуминиевата промишленост изисква особено внимание  за опазване на природата. На пълното безотговорно отношение към разрушителния ефект при добива на алуминий в индустриални количества се дължи унищожението на живота и околната среда на няколко руски реки, така че опитът на американските компании в тая област е огромна помощ за тая крайно важна промишленост в Русия.

...................................................................................

Дойче Банк е глобална финансова компания с център във Франкфурт и инвестиционен център в Лондон. Тя развива огромна дейност и в Съединените щати. За банката работят повече от 100,000 души в 74 страни и буквално във всички големи световни градове. В 1998 банката реши да се установи и в Русия с името Дойче Банк Русия. От тогава там  тя е една от най-големите чуждестранни банки.

...................................................................................

Една от най-успешните американски компании на руския пазар е Кока Кола, както и нейния конкурент Пепси Къмпани. Това до голяма степен се дължи на факта, че Русия за цялото си комунистическо минало не е била позната на света с нито една газирана напитка, да не говорим за сокове. Кока Кола до този момент има инвестиции от 1.8 милиарда долара в руската икономика с 10,000 квалифицирани работници и служители. Нещо повече, на всеки  работник на компанията се падат още осем работници, индиректно свързани с нейната дейност.

От своя страна Пепси Къмпани има инвестиции в Русия от един милиард долара с повече от 30,000 работници в цялата страна.

......................................................................

В 2008 компанията Рено закупува за един милиард долара дял от 25 1 процента в руската автомобилна компания АвтоВАЗ, с която днес е партньор със съглашение за инвестиране и технологично сътрудничество (под това разбирайте ангажимента на Рено за модернизиране на остарялата руска автомобилна промишленост).

......................................................................

Тойота всъщност е една от първите автомобилни компании, която инвестира в руската автомобилна промишленост, последвана много скоро от Нисан, Дженерал Моторс, Фолксваген, Пежо-Ситроен, Форд и други, за които Русия е буквално девствен пазар с изостанала във всяко отношение транспортна база. Фолксваген например има подписано съглашение за «индустриално  сглобяване» на автомобили с капацитет от 150,000 и възможност да бъде удвоен. След  2009 поне девет модела на Фолксваген и Шкода са пуснати от конвейера.

.......................................................................

Един от най-големите пазари за развитие в Русия чрез чужди инвестиции е този на храни, напитки индивидуална хигиена и козметика. В тази област британско-холандската компания Юнилевър заема първо място. Компанията днес има 160 клона в цяла Русия  с инвестиции от  20 милиарда рубли, а служителите й надминават 6,500 души. Този успех е лесно обясним като се знае пълното пренебрежение на комунизма към личната хигиена на руснака и почти пълното отсъствие на козметика.

........................................................................

Най-голямо е изоставането на Русия в електрониката, където американци и европейци също се притичват с огромна помощ. Една от най-активните компании в тая област е Юнайтед Текнолоджиз Корпорейшън от щата Кънекиткът, САЩ, работеща във високите технологии на самолетната и космическата промишленост. От деведесетте години на миналия век компанията е инвестирала 500 милиона долара в Русия с участие в 25 проекта с руски компании в космическатапромишленост.

........................................................................

Мащабите на този феноменален обрат в развитието на Русия служат по-скоро да подпомогне бедното въображение на българския читател за размерите на разрухата в Русия по времето на комунизма. Това е страна, която се нуждае от напълно нова електрическа мрежа, нови пътища, складове и търговски центрове, съвременни телефонни комуникации и жилища със съвременни стандарти за живот на изпусталялото си население. И днес Русия не е газифицирана и цели райони от огромната й територия съществуват на самотек при условия не по-различни от средновековните (по думите на самите руснаци).

В същото време повечето от политическите и икономически решения за развитието на страната са съсредоточени в ръцете на само двама души – да ги наречем цар номер едно и цар номер две - нещо уникално в световната практика. Но докато зависимостта на руснака от благоволението на една или няколко личности е типична за Русия историческа традиция, не по-различни са и крясъците на особен род посткомунистически дегенерати като известния Жириновски или представителя на Русия в НАТО Рогозин. Далновидността на първия не е мръднала и на йота от виденията на руските царе: той проповядва завземането на Аляска, нахлуване в Афганистан, Иран и Турция за достъп до топли морета и... захвърляне на ядрени отпадъци в Балтийските държави. Вторият често размахва пръст на източно-европейските страни, включително и на България, да не гледат толкова много към Америка и да внимават с ПРО на тяхна територия, за да не станат мишена за руските ракети.

Ако не за други, то поне за тия двамата  Гоце Първанов в качеството си на президент на натовска държава и член на ЕС би трябвало да привика руския посланик  за сериозно предупреждение «да не бърза да дава съвети на суверенна държава».