Далаверата АЕЦ “Белене”

Един от най-впечатляващите аспекти в посткомунистическата действителност е услужливата игра на медиите в полза на политически,  корпоративни, геополитически – а и направо мафиотски интереси. Като при това не става дума само за лансиране на неистини, за нескрита пропагандна на изгодни някому проекти. Стратегическото премълчаване също спада към арсенала на добре под-платеното медийно нагаждачество: както има свещени крави, към които медиите се отнасят като към покойниците – пишат или добро, или нищо, така има и забранени теми, които предпазливо се заобикалят, додето дребните скандалчета от фалшивия дневен ред на държавата ги пренесат в забравата.

Повечето медии или изобщо не се занимават със сериозна разследваща журналистика, или манкират присъствието на такава чрез “лични” сълзливо-сантиментални истории за трагедията на Х или У, и бездушието на обществените институции към тях (BTV е най-вопиющият пример в това отношение). Липсва – поне в огромното мнозинство случаи – журналистическият инстинкт, който те кара да захапеш голямата корупционна тема и да не я пуснеш, докато сгазилите лука властници не напуснат обществената сцена. Поради което същите остават безнаказани – и вече газят лука толкова често, че корупцията става в реда на нещата, превръща се в систематичен признак на българската държава – и тази систематичност ни завлича сред братството на банановите републики.

Трябва ли да посочвам примери? Оказа се преди време, че държавата държи повечето си активи в една, кой знае защо предпочетена частна банка – и че съвсем случайно точно тази банка финансира огромен по мащаби медиен проект, който пък осигурява медийния конфорт на същото това правителство. Ефектът? Много шум за три дни. Днес никой вече не си спомня за този прецедент, а скъпото ни правителство продължава да държи парите си в същата тази банка.

Или да вземем съвсем пресния пример: оказа се, че българският премиер е визиран в секретни депломатически грами на бивши американски посланици в крайно неблагоприятна светлина: като свързан с мафиотски среди; като пряко зависим от крупен бизнесемен, работещ за държава, чиято политика съвсем открито се стреми да отклони България от външнополитическите й приоритети; и като държавник, който хем предлага на ЕС и НАТО правомощията си за вземане на политически решения, хем се опитва да спазари възможностите си да свали тройната коалиция.

Навсякъде другаде излизането на подобни данни от такъв източник би довело до оставка на уличения. В България обаче това няма как да се случи. И – забележете! – нито една от основните медии не настоява за това. Скандалът бива промърморен под сурдинка и след това набързо забравен.

Най-ясно личи тази прикриваща мисия на българските мидии в случаите, в които става дума за интересите на “петата колона” в страната ни – иначе казано, за интересите на Кремъл. И особено ясно по отношение на най-обвързващия от тях: строежа на АЕЦ “Белене”. Наскоро се появи документ, в който въз основа на официален одит се доказва липсата на цели 117 милиона евро по сделка между НЕК и “Атомстройекспорт” за доставения преди две десетилетия атомен реактор “Шкода”. За тези 117 милиона не са открити никакви отчетни документи – което е очевидно доказателство, че става дума не просто за накърняване на дърпжавния интерес – става дума за кражба. Няма по-мащабна, а и по-нагла кражба в цялата история на българската държава. Въпреки това този прецедент мина и замина през медиите, които го покриха в сянката на краставичия щам и свързаните с него тревоги.

Сега се оказва, че сме видели само повърхността на айсберга. И медиите отново мълчат. Оказва се, че публикувания от гражданския комитет “Не на Белене” доклад на старши одитор Велко Пеев в Български енергиен холдинг, станал известен като “доклада на Тенчо Попов”, всъщност не е митичния скандален доклад, предаден лично на Бойко Борисов, а е само фрагмент от него. За това свидетелства самият Тенчо Попов – с думите: “Това е едно предварително писмо на одитора до ръководителя на одитния екип от 4 страници. То е резултат на предварителната проверка в НЕК. Докладът, който в средата на октомври предадох на премиера, е над 100 страници и е окончателният доклад от одиторска проверка на трима одитори, назначени с решение на Съвета на директорите на БЕХ.”

Покрай всичко това стават ясни и други пикантни подборности за знаменития корупционен гьол. Например че са похарчени още цели 110 милиона евро за... разбиване на бетона на старата площадка. При което – нека отново напомним – основната причина за избора на “Атомстройекспорт” беше свързана с презумпцията, че построената площадка е годна да поеме руските реактори и за нея не са нужни допълнителни средства – както и че руската страна ще изкупи обратно доставения преди години реактор.

Днес става ясно, че при това “изкупуване” България е харизала цели 117 милиона евро, а реално и много повече – тъй като липсват и обяснения за разминаването между експертната оценка на реактора в размер на 295 милиона евро, и съгласието на НЕК да приеме предложената от руснаците цена от 205 милиона.

В същото време министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков в пряк текст потвърди, че корупционната схема с АЕЦ “Белене” е много по-мащабна от видимата в доклада на Велко Пеев. “За доклада с липсващите 117 млн. евро от АЕЦ „Белене“ съм говорил още през септември 2009 г.” – допълни той – “Той показва колко е къса паметта ни и колко бързо се случват събитията и стигаме до следващото, което ни запленява.”

Съвсем очевидно обаче тази къса памет не е случайна – тя много внимателно се култивира чрез медиите – със стратегически премълчавания и напоително бърборене по странични пикантни скандалчета, които се похлупват едно друго – и в крайна сметка успяват да допринесат за един нов, специфично български феномен – политическата амнезия, тази проказа, поразяваща гражданското общество, доколкото изобщо го е имало. В атмосферата на скандалното общо живеене никой нищо не помни – нито кой какво е казал, нито кой какво е направил, нито кой какви отговорности е пренебрегнал.

Сега се оказва, че Бойко Борисов бил “потресен” от данните, съдържащи се в доклада на Тенчо Попов – и веднага сезирал прокуратурата. И какво направила прокуратурата? Чакала експертиза. В течение на година и нещо. А какво направил самият Бойко Борисов? Заявил, че ще строим Белене, колкото и каквото и да ни струва. Уволнил Марий Косев, защото издал присъствието на Валентин Златев на преговорите по проекта като експерт на руската страна, и направил последно предупреждение на министър Трайчо Трайков, задето прибързано уволнил шефа на НЕК Красимир Първанов, подписал при последните преговори за АЕЦ “Белене” не българския, а руския проект.

Някой да си спомня кой беше заявил веднага след този грандиозен скандал, че решението за уволнение на Красимир Първанов не е добро решение за българската енергетика? Видният енергиен олигарх Богомил Манчев, чиято фирма “Риск инженеринг” е подизпълнител на “Парсънс Иендиси Юръп Лимитед” като консултант на проекта. Според същия този одит сключеният на 31.01.2005 г. договор с “Парсънс” предвижда цена за консултантските услуги в размер на 16.8 млн. евро, а в крайна сметка до 2009 година по него чрез различни анекси, са платени общо 69.8 милиона евро (при това са свършили работата, за която са наети, като кучето на нивата). Разликата е с цели 53 милиона евро – в полза на “Парсънс” и същия този Богомил Манчев.

Някой да вижда някаква връзка във всичко това? Някой да се запита например на какво се дължат хвалебствените думи на псевдопрезидента Първанов пред форума на ядреното лоби – както и “специалните” изследвания на “Апис”, социологическата агенция на БСП, за това как българите обичали ядрената енергетика: като една българо-съветска дружба? Няма кой, разбира се. Мълчание и плямпане за кандидатурата на Кунева, за краставичия щам, за раздялата на Румен Петков с любимия му папагал – и толкова.

На вдобичения български народец очевидно не му и трябва повече. Ако някой се интересува, може да разгледа ставащото тук като огромен геополитически експеримент: ето така се затриват държави.