НЕПРИЯТНИТЕ КАНДИДАТИ

            Дали пък ранното издигане на кандидатури за президент на издухани политици не е нечия стратегия? Подобен въпрос предполага, че сме повярвали във всемогъществото на т.нар. пиари, /които  продуцират само пошлост/, както и в това, че кухите “политически централи” владеят положението, така да се каже… Както и да приемем априори идиотизма на населението, което още може да бъде фризирано, както си решат куловодите.

            А защо да не допуснем някакъв изначален дефицит в банката с кадри? Някакъв изконен  народопсихологически недъг, който трансформира добрите качества на мераклиите за власт в брак?

            И все пак ние харесваме личности, нахлузваме им харизма, виждаме в тях някаква възможност, възлагаме им бъдещи постижения и се разочароваме, когато се провалят. Причините за провала обаче може да не са само в тях, причини, вкоренени в самото българско битие, в начина на справяне с предизвикателствата. Смехотворната теза на поповете, че ни липсвала духовност, няма да коментирам. Другата глупост е, че не сме знаели националния си интерес, който трябвало да ни обедини – впрочем в името на какво? В името на един локален егоизъм, зад който стои народностна ни историческа гузност и комплесарщина…

            Но да се върнем на президентските кампании, които засега са вяли и не са никак интригуващи. Кандидатурата на Сидеров няма кой знае какво да се коментира – маниакално желание за власт, подкрепяно от кремълските другари. Преди време Атака, благодарение на популистката си фразеология,  минаваше за партия на бедните, на това се дължат  и предишните и резултати. Днес спуканата и гайда не може да събере един мегдан хора, освен няколко бабички, които все още вярват, че Сидеров е Левски и Ботев едновременно. Освен това Сидеров се превърна в доста оперетен персонаж, който преиграва, като играе самия себе си – истеричен фокусник, който няма повече гълъбчета в ръкава… Двете шаранови риби, на които лежеше Атака – национализма и православието, отдавна са отплували към небитието. Поради това и нервността на Сидеров, която според някои галванизирала Атака, която засега си остава все още маяк на част от лумпените. Впрочем в тях му е и надеждата, в крайна сметка. Но на лумпена никога не може да се разчита…

            Другият кандидат, Кунева, също се назлъндисва доста, като отегчи всички с прикриване на претенциите си. За българите обаче тя си остава един конформист и чиновник, който закри атомните реактори. Освен това и  фосил от Тройната камарила. А и не на последно място снаха на виден червен номенклатурчик. Като прибавим и досадата от безличния и начин на говорене, който трудно привлича вниманието и нищо не казва, по подобие на царя, то картината е ясна. Впрочем предстоят ни месеци на брюкселски брътвеж, който Кунева ще излива над главите ни. Но пръстите ни инстинктивно шарят по дистанционното, още щом Кунева заяви присъствието си като глас или образ.

            Гербаджийски кандидат, който и да е той, ще се появи от нищото, може би някъде през циганското лято. Първо той няма да бъде избираем, само защото  е посочен от Борисов, този филм свърши още с гафа с Желева. Същевременно не виждам защо загадачността да работи в негова полза. Представете си, че Цецка,Цецо,  Фидосова или някой подобен, е техният кандидат – отношението към тях ще е същото, каквото и досега. Освен това видя се, че ГЕРБ не може да произведе мажоритарен кандидат с качества, а чакат Б.Б. да посочи като хан Кубрат претендента. Впрочем, колкото и парадоксално да звучи, засега Трайко Трайков е добрата им кандидатура, а не сладникавия Плевналиев, алтер его и осъществител на магистралните мании на Б.Б.

            Странната фигура, която от СДС предлагат за президент, показва, че то си остава една нереформирана партия, която нищо старо не е забравила, а нищо ново не иска да научи. Показателно е и кои се изказаха положително за Р. Христов, който напомня бившия лидер Юруков – едър бизнесмен, стоящ  в сянка, но с амбиции за власт. Впрочем сенчестият характер на седесарската кандидатура се потвърждава и от недомлъвките около връзките на Христов, които сигурно са на “принципна основа”. Ако все пак той спечели предварителните избори на 12 юни срещу Светослав Малинов, то това означава пълен провал на кандидатпрезидентстката кампания на Синята коалиция.

            БСП/БКП нямат друг избор, освен да издигнат някоя стара номенклатурна муцуна. И да не ореват орталъка за неговата експертна квалификация, аполитичността по този начин, която кой знае защо минава напоследък за качество. А да, тяхната кандидатура ще е националноотговорна, каквото и за значи това. Надяваме се, този път кандидатът им поне да не доносник. Но как да откриеш такъв сред бившите комсомолци?

            Иначе пак ще има купуване на гласове, пак ромите и турците ще се окажат много важен фактор, а ние пак ще стоим вкъщи и ще скърцаме със зъби, понеже няма за кого да пуснем гласа си. Шоуто трябва да продължи обаче. Понеже спечелилите от прехода го желаят. Нашият интерес  към това шоу с неприятни комедианти отдавна е на равнището на дрямката и съня. Потъвайки във фундаменталното българско състояние, описано във фейлетона  на Ботев. Някак не искаме да се пробудим,  но ако все пак се събудим някога, то нека  е  далеч оттук…