Европейци, ама не съвсем

Гугъл открива това банално заглавие още 377 пъти в интернет. Perception is reality, но дори по възприятие, май сме далече по Европа. Въпреки че извадихме джакпота и си гледаме паспортите като нелегални имигранти, които са получили най-накрая желаната виза. Пулим се не вярваме на очите си. Защото самите ние не се смятаме за равни по достойнство на тези, между които живеем.

Преди 11 години ми се случи да говоря, не по моя воля, с един двуметров тъмнокож нигериец, който беше екстрадиран от Чехия и беше настанен до мен в ужасно тесния ТУ-134 на "Балкан" (а аз тогава бях към 30 кг по-лек). Човекът ми се оплакваше защо визата му (паспортът му) не били признати за валидни от чешките граничари и разбира се, бълваше цялата си неприязън и комплекси към бялата раса. Помислих си тогава (освен че се чувствах като хванат в капан), че това е адски тъпо, един двуметров дангалак да бъде всъщност едно толкова комплексирано човече. И си мислех, дали има някакъв свръхестествен начин да изхвърча като тапа от илюминатора, някъде по-далеч от тоя кошмар.

Ами ако така се държи цяла държава? Чу се, че и в други държави не били доволни от представянето им в Ентропа — лицето на Румъния да бъде един митичен вампир, в Полша свещеници да вдигат знамето на хомосексуализма, а от Холандия да са останали само вода и минарета?! Но само в една от държавите(коя ли?) националното мрънкане се превърна в национални комплекси, взе връх и изби на най-високо държавно ниво и трябваше да ни "покрият срамотиите" с една траурна завеса. Което показа само едно — психологически не сме готови за високата чест да бъдем част от Европа и да понасяме грубите шегички на останалите. Действително ли Бетина Жотева и Иван Искров са толкова комплексирани, или просто трупат "популярност" сред някаква публика в България. Май и двамата нямат претенции за изборни постове, което всъщност е по-лошия вариант. Те са си такива.

В казармата, ако си докачлив, дълго не оцеляваш. За да бъдеш приет като "старо куче", т.е. да бъдеш приет като един от "своите", трябва да се научиш да реагираш правилно на провокации, да тренираш егото си да различава истинската обида от грубоватата шега. Да ти изгорят книга е обида, но да ти скрият дюшека от леглото е шега. И ако не реагираш правилно, си оставаш новобранец за още няколко месеца. Докато се научиш.

Очаквам, все пак, това да бъде алармата за събуждането на по-способните и по-модерните, които постигат целите си, но за момента са предпочели да правят пари, и да живеят съзнателно изолирано от останалата гнус в държавата. Да се събудят и да поразтресат дървото с маймуните, че ако продължават да си траят, нещата ще стават по-зле.

Кое е по-зле всъщност за твоята репутация - да реагираш лошо на една шега или да не спазваш договорите си? Това, което унищожава образа на България, не се намира под черната завеса.

Който е работил с европейски фирми (а недай си боже с американски или с японски) знае, надлъгването трае до сключването на договора. След това договорът е цар. Contract is king. Бъди достатъчно добър, за да го спазваш. Често българските фирми постъпват по обратния начин - отиват на всякакви отстъпки, за да спечелят ДОГОВОРА, а после когато стане време за изпълнение, започват да шикалкавят. Ако се опиташ да разбереш, защо аджеба правят така, дългите и сложни обяснения всъщност опират до простата максима "Дума дупка не прави"

Да, но в Европа прави. Провал. Хайде пак на поправителен.

Включете се в тая инициатива

                    Комитата  http://komitata.blogspot.com/