„Стани, стани, юнак балкански”

Повод за следните редове е материал от блога http://neverojatno.wordpress.com/ със заглавие „Тихо да не събудим българите”. Мисля, че е редно да цитирам желанието на авторите: „Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действи телността.
                Съвпадението с реални събития, свързани с действително съществуващи субекти и обекти, носещи същите имена както героите в изложените писмени текстове е случайно и неволно. Всеки читател и посетител на тази страница приема безусловно гореизложеното.
Читателите са единствените, които носят отговорност, за това как приемат информацията от художествените измислици. Никой няма право да я разпространява (информацията), тълкува и внушава като истинна. Всеки, който отказва да приеме написаните правила трябва да напусне този блог незабавно.”

Затова ще подходя именно като читател, който разсъждава върху споделените в материала измислици или реални събития.

В него се разказва как на протест в Атина гръцки младежи издигнали плакат „Тихо да не събудим българите”. Разказва се и как се обосновали пред усмихнатия интерес към творението си. Били студенти в България. Впечатлила ги реакцията на българските им връстници към управленски решения и поведение. По-точно – впечатлила ги именно липсата на каквато и да е реакция. Учудила ги неспособността да се извлекат натрапващи се изводи и да се отправят ясни искания.  Учудил ги мързела и навика за очакване някой да мисли вместо теб и да ти каже какво да правиш. Не схващали гърците каква е тази невяра в собствените сили и защо е непоклатимо убеждението, че нищо не може да се промени. За тях бил странен отказът на българите да се намесят в бъдещето на „цялата им красива, но изкорубена и ограбена държава”. Необяснима им изглеждала „компенсацията” със забавления като „кючеци, маанета, пиене, е…е, наркотици и побоища.”. Забелязали, че несподелящите подобен възглед напускат България трайно.

Рядкост било да разговарят с българските си колеги за нещо по-различно от марката им GSM, новата им дрешка или количеството алкохол, изпито на купона предната вечер.

Зад някои от тези „художествени измислици” наднича обидна истина.

Тя наднича зад неумението или отказа да се осъзнае, че бъдещето на държавата, включително - на населяващите я, зависи от неотклонното изискване към управляващите да изпълняват обещанията си, да насърчават развитие на средната класа, да не спъват инициативата й с абсурдни мечешки „услуги”, както и да пресекат сегашните монополи в различни сектори – действащи като безотказен смазващ и непоклатим закрилян от държавата механизъм.

Гръцките студенти ни възприемат като роби в собствената ни държава, които не осъзнават хала си, а са намерили отдушник в споменатите забавления, изключващи нещо повече. Но вече не става дума за забавления.

Докато трюмовете на „Титаник” се пълнели с вода, оркестърът продължавал да свири. Музикантите са били с манталитет на капитани.

Нашият кораб се пълни с вода от доста време. Отговорните за това са си осигурили спасителни лодки. За мнозинството, обаче, лодки няма.

Някои не забелязват потъването. Но и да го пренебрегват, то няма да спре от само себе си. За други пък си е купон напук на всичко.

Тази нелогична и странна „жизнерадост” не приемат гръцките студенти. Присъствието им на площада в Атина показва, че не биха допуснали да се озоват в положението на българските си колеги. Нито пък биха допуснали някой да подмени истински важните за тях теми с измислени такива.

            Наблюденията им не са ласкателни за нас. За сметка на това разкриват различно отношение към управляващите, защото притежават критичност в действие. Това отношение е пример какво е логично да се прави. В този случай дарът от данайците е напълно приемлив, защото синтезира способност за осмисляне на истинския проблем и солидарна критичност за преодоляването му. Критичност - не само на маса.

            Гръцките младежи смятат, че българите сами са си виновни, защото търпят. Самопредаваме се с отказа или неумението си да поставим точна диагноза на проблема, с разпиляването си. Ние самите сме си троянски кон. На себе си и на още някого.

            В „Хайдушки песни” Яворов пише:

            „Сън сънувах, ой нерадост,
            опустяла младост,
            сън сънувах, сън прокоба -
            сънувах си гроба...”

            Същинска прокоба е безучастността на българина към собствената му съдба, докато се вие сред кючеци, чалга и политически фишеци.

            Ако тази безучастност продължи, току виж се сбъднала прокобата на поета – но този път не лична, а за България.