Защо Германия отказа всички АЕЦ, а ние не можем и една

Mного е интересно как атомните централи и енергетика се обсъждат в Германия и България.

На пръв поглед разликите произтичат от обстоятелството, че според данните на директорат по енергетика на ЕК в България делът на атомната енергетика (20%) в общото енергопотребление е два пъти по-голям от този в Германия (11%), където равнището е около средното в ЕС (13%).

Един вид ролята на атомните централи за задоволяване на вътрешното потребление е относително незначителна и от тях лесно могат да се откажат. Трябва все пак да се знае, че разликите в първичните инсталирани мощности между двете страни не са толкова големи. В Германия атомните централи са 28% от общия капацитет, в България - 39%, т.е. и двете страни изнасят относително еднакъв дял от електричеството, произведено от атомни централи.

Нещата обаче не са толкова прости. В България днес спорът не е за атомна енергетика изобщо, а за един проект, този за АЕЦ “Белене”. От 2002 г. досега общественото несъгласие не е по повод “мирния атом”, а най-вече по повод начина, по който се обосновава, договаря и изпълнява този проект.

След решението на управляващата коалиция в Германия за извеждане от експлоатация на всички атомни централи, след намесата на “Атомстройекспорт” (АСЕ) и “Росатом” (РА) и в обсъждането на проблемите и решенията около новата централа, и в кадровите решения за управлението на българската енергетика, след признанието на премиера на България за изнудване и след публикуването на първите доказателства за нередности в сделките и поръчките, външните министри на България и Руската федерация се разбраха въпросът за АЕЦ “Белене” да не се политизира.

В Германия зависимостта на местната енергетика от руски доставки е 33% при петрола и 46% при природния газ.

От доставки на атомно гориво тя е 0%. В България стойностите са съответно 98, 96 и 100%. Общата енергийна зависимост от внос на енергоресурси от Руската федерация е около 72%.

В Германия въпросът е политически, защото той такъв и трябва да бъде, когато става дума за дългосрочни проекти с неизвестен край, например неизвестност по отношение на сигурността на експлоатацията на атомни централи и извеждането им от експлоатация, съдбата на отработеното атомно гориво и други подобни. Той е политически и в по-непосредствен смисъл: управляващата коалиция очевидно иска да извлече дивиденти от решението си, тъй като смята, че опозицията печели последните местни избори най-вече поради обществените тревоги след аварията във “Фукушима”. От “Чернобил” досега мнозинството от избирателите в Германия се отнася с подозрения към атомната енергетика.

Българското правителство настоява, че въпросът не бил политически, а зависел от препоръките на консултантите по проекта, на последния от които му е даден договор, който го стимулира да даде заключение, че АЕЦ “Белене” е крайно нужна на страната.

Въпреки тези твърдения управляващото мнозинство в България предрешава въпроса за строителството на АЕЦ “Белене”, като го включва, макар и негласно, в енергийната стратегия до 2020 г. При това в самата стратегия параметрите и целите са изманипулирани така, че новите ядрени мощности да изглеждат необходими. А последният вариант на стратегията, гласувана от народните представители, не бе достъпен по нормалните канали за публичност.

В Германия няма проблеми със сеизмичната сигурност на атомните централи, хранилищата за отработено гориво и фондовете за извеждане от експлоатация са добре капитализирани.

В България нито един от тези проблеми не е решен. Макар и сигурна по проект, новата централа ще е единствената в Европа с толкова сеизмичен район.

Проектирането на хранилище за трайно съхранение на отработеното гориво и отпадъци тепърва ще започне.

Отсега обаче може да се предвиди, че в България няма да се намерят толкова безопасни геологични структури, колкото в Германия. Тези и други съоръжения извън “ядрения остров” на “Белене” ще са за сметка на българските данъкоплатци, но тях никой правителството не ги обсъжда. Фондът за извеждане от експлоатация на старите реактори на “Козлодуй” е натрупал едва половината от средствата, за които се предполага, че ще свършат работа.

Фондовете за извеждането от експлоатация на новите реактори в “Козлодуй” и евентуално “Белене” също ще са за сметка на българските граждани.

Макар и новата АЕЦ да е частично собственост на АСЕ/РА (ако междувременно те не придобият цялата собственост и части от НЕК), и макар АСЕ и РА да са държавни компании на Руската федерация, при непредвидени събития и рискове от областта ядрената и радиационната безопасност Руската федерация няма да носи отговорност за справянето с тези събития. Това ще е задължение на правителството на България.

В Германия единствената (засега) неяснота в правителствената политика спрямо атомните централи са относително пренебрежимите изисквания за застраховане срещу аварии. Само в един случай застрахователната полица е около 250 млн. евро, типичният случай е застраховане от около няколко десетки милиона. Но това е случай на държавна помощ, защото милиардните разходи ще се поемат в крайна сметка от данъкоплатците.

В България държавната помощ за АЕЦ “Белене”, т.е. за АСЕ и РА, е и многопланова, и многолика. Първо се взема решение за изграждането на АЕЦ “Белене”, което не съответства на процедурите на закона.

След това се избира изпълнител с предрешен тип реактор.

После е подписан договор, в който цената не е ясна, и този договор периодично бива продължаван. Непрекъснато се подбират местни съветници по проекта, които имат интерес от осъществяването му. Периодично се коригират електроенергийният баланс и енергийната стратегия, за да се изкара пред българската публика, че проектът е необходим. Управляващата партия обоснова АЕЦ “Белене” с аргументи, които сякаш са писани в офисите на АСЕ и РА. Когато местната публика не се хваща на въдицата и започва да смята колко ще й струва всичко това, премиерът лично се заема със защитата на проекта.

Междувременно излизат на бял свят документи, от които се вижда, че купеният едно време реактор е продаден на АСЕ с 30% отстъпка, за да може след това АСЕ да продаде на АЕЦ “Белене” почти същия реактор, но за около един милиард евро.

Естествено е именно в тази среда обсъждането на АЕЦ “Белене” да е предимно политическо. За да избегне този сценарий, правителството обяви, че ще вземе решение за “Белене” през август, когато парламентът и общественото мнение са в отпуск.

ГОВОРИ В ЧИСЛА

0 % е зависимостта на германската атомна енергетика от руски доставки, а българската е 100%

11 % е делът на атомната енергетика в общото енергопотребление в Германия, в България е 20%.