Правосъдието в България – в услуга на убийците

И така, убийците на Чората са оправдани – окончателно и безвъзвратно. “Справедливостта” очевидно е възтържествувала – и този път по целесъобразност.

Нека припомним: той предаде богу дух през 2005 г., при акция “Респект”, проведена от петима антимафиоти в Благоевград. Тогва МВР се опита да прикрие убийството и обяви, че Димитров е починал от стрес при вида на маскираните полицаи.

Очевидно е бил много стреснат. Толкова много, че от стрес му е хлътнал черепа. Само че полицаите трябва да се защитават винаги, а дъртите лихвари като него не трябва да се жалят – изглежда това е логиката, от която се ръководят “отговорните фактори” на две правителства, които започват опасно да си приличат.

Румен Петков застана твърдо зад своите стресиращи служители. След като журналистите заснеха размазания череп на жертвата, когато неговите близки извадиха демонстративно ковчега пред благоевградското РПУ, дори Запалката даде заден и се разграничи от подопечните си биячи. За разлика от своя приемник Цветан Цветанов, който ги обяви за изцяло невинни. И за разлика от Бойко Борисов, който пък посъветва ВКС да вземе “правилното решение”.

В резултат: магистратите възприеха изцяло тезата на защитата, според която смъртта на Чората е причинена от позата на тялото му при ареста, хронични заболявания на белите дробове и сърцето, употреба на кокаин, както и от "умерената обща охраненост на пострадалия и анатомично по-късата му шия". Умно. Като се извинявам на своите читатели, прилагам една разпространена в интернет снимка на покойния, за да се убедите сами в правотата на тяхното справедливо решение. И да видите как изглежда посдт мортем човек, страдащ от обща охраненост и по-къса шия.

До това решение обаче се стигна след цяла серия дела, точили се в течение на четири години. Досега подсъдимите са осъждани точно четири пъти – два пъти от Софийския военно-окръжен съд и два от Военно-апелативния съд – и всеки път получаваха тежки присъди. Няма отговор защо сега присъдата е различна. Може би защото е окончателна.

Междувременно авторът на съдебната експертиза за смъртта на Чората – известният съдебен медик проф. Стойчо Раданов, напусна по странен начин този свят – беше намерен обесен на детска катерушка до дома си в квартал Иван Вазов. Случаят бе обявен за самоубийство – и никой не коментира поне факта, че един съдебен медик несъмнено би използвал по-комфортен начин за раздяла с живота, отколкото да се беси на детска катерушка.

Авторите на следващата съдебна експертиза отхвърлиха заключението на покойния професор – че смъртта е настъпила вследствие удар с тъп предмет по тила на покойния. Нейни автори са медици от Военно-медицинска академия, които не фигурират в списъка с одобрени от съда вещи лица – и които са определени с едноличното решение на шефа на ВМА ген. Стоян Тонев.

Решението на ВКС все пак не е единодушно. Председателя на съдебния състав Пламен Томов е вписал в особеното си мнение към присъдата, че не споделя решението "в редица отношения". От негова гледна точка приключването на делото на този етап е преждевременно.

Мнението на неговите подчинени обаче е точно обратното: те смятат, че връщането на делото "би нанесло вреда на доброто правосъдие". Според тях правата на подсъдимите били до такава степен накърнени, че оправдаването им е станало наложително – независимо от деянието. Те мотивират странната си логика с аргумента, че е било допуснато “неотстранимо съществено процесуално нарушение, касаещо правата на подсъдимите, което може да бъде преодоляно единствено чрез тяхното оправдаване”.

И кое мислите, че е това “недопустимо процесуално нарушение”? При една от присъдите се споменавало, че полицаите са продължили да бият арестанта и след свалянето му на земята. В същото време според обвинителния акт те “нанесли множество удари на Димитров, докато той все още бил изправен, но след като паднал на земята, веднага се отдръпнали”.

Сиреч – били го и в двете версии, като ефектът е бил летален изход за жертвата. (Вижте снимката, г-да магистрати!) Само че в единия случай го били само докато бил изправен, а в другия – и след като паднал на земята. Браво!

Сигурно мнозина ще възразят, че така му се пада на всеки от криминалния континтент, и че такива типове не трябва да се защитават. И няма да бъдт прави. Защото след като това е възможно, значи всичко е възможно. Днес Чората, утре мен, вдруги ден теб. И биячите ще бъдат амнистирани завинаги – по целесъобразност.