ЛЯВ МАРШ И ЖЕЛЕЗЕН ЮМРУК ЧАКАМЕ ОТ ЧЕРВЕНИТЕ.

Когато четете това, вече ще се знае кои са реалните кандидатури за президент и кметове избрани от дясното в България. Лоши, добри. Те са! А  това, дали ние - десномислещите сме автентичните за нашите географски ширини, все ще трябва да се примирим с историческите си дадености... Такива сме. Неизтриваема българска съдба на все  хленчещи и  недоволни многознайковци. Но ето, справка от 17 юни 1990 г.датата на Първите т.н.свободни и демократични избори в най-новата ни история дава достоен отговор  на този въпрос:

Седем месеца след фарсовото сгромолясване на Живков, БКП- с неофитско име БСП, печели 53.75% или 211 депутатски места.

Опозицията- СДС взема 36%, или 144 депутатски места. ДПС влиза във ВНС с 5.75% и има 23-ма депутати. БЗНС /каквото и да означава за времето си тази вечно плаваща към различни лидери и политики абревиатура /има конституционните 4% и 16 народни представители. Отечественият съюз -0.5% и 2-ма представители. Има и двама независими депутати от Отечествената партия и от СДП - немарксисти.

Припомням цифрите от Великото Народно Събрание единствено за да покажа, колко полудевствена и „скромна” бе партийната палитра върху вече грундирания за бъдещото Патьомкиновско рисуване политически  чалга -пейзаж на многострадалната ни Геновевска татковина. По-късно партийките ще станат над 350 /с месните котерии/, а мераклиите за президенти ще са комай повече, от действащите в момента български кредитни милионери. С единствената благородна задача и те да получат кредит. Но не на доверие, а по възможност - кеш. Тук отлагам шапка само и единствено на великия наивник и суетен затворник - Йоло Денев и ще призова Жорж Ганчев, Алексей Петров, Волен Сидеров, Цветелин Кънчев и Стефан Гамизов еднолично тази година да гласуват за него. Все пак трябва да има приемственост на празнословието и власническите бесове. Като споменах, че не съм бил възторжен от дясната политическа фаланга, то е заради простата и откровена недоизживяна пролетарска алчност и непоследователност на поведението. Не употребявам сложни и модерни понятия, като обиходните: „правене на политики”, „политически послания” и „парламентарно артикулиране”. Ешехирия коли на търкалета, би казал употребителят на краставици българин. Ако някои от извесните в миналото десни политици бяха с его равно на териториалните размери на страната ни, то държави като Словения можеха вече само да ни гледат номера на националната тишъртка. Но понеже всеки от тях се изживяваше минимум като спасител не на нацията, а повече на Европа, а защо не и на целия свят, за което  разбира се, хонорарите са по-високи, то стройните комунистически дивизии от щатни и доброволни „войни на родината” и обикновени доностници превзеха част от колебливото дясно и го претопиха в... боза. Къде са демократите, социалдемократите, радикалдемократите...? За земеделците и зелените даже не питам? Къде е гордата републиканска партия? За КТ „Подкрепа” може да се говори само в сатиричен слог, след като нейния „чорбаджия” Тренчев удостои поредния си гавазин Андрей Върбанов с почетното звание Главен секретар на синдиката и го „оторизира” да преговаря със Сергей Станишев за проблемите на безработните и пенсионерите. В борбата между Труда и Капитала? Този брилянтно обръснат лоб на откровен илитерат, който в един иначе приличен буржуазен живот не ще може собствената си пенсия да изкара като специалист или майстор, днес се е загрижил за народа? И за мен в часност може би? Не дай Господи! Но след като колегата му по съдба - бодигардът от Първа гилдия Борисов, две години ни прави на улави и ни лъже със близалки от Банкя, значи всичко е възможно. Ако не бяха изборите. Но както е известно, комунистите са повратливи и безкруполни хора. Именно по избори. Лековато заглавие във всекидневник:

”Учредиха Леви обединени сили”. В дописката се казва: ”...В обществено политическото пространство десет работнически, комунистически, социалистически, патриотични и интернационални партии/???/ заедно с пет леви граждански сдружения дават живот на безсрочен и открит за присъединяване политически и граждански проект Леви обединени сили/ЛОС/. Това каза Иван Генов, председател на партия „Българска левица”, при учредяване на новия проект”.

Всички знаехме, че само с „А,Б,В” на Първанов червените няма да минат? Ето сега и ЛОС. Като финал има и покъртително с благолюбието си предизборно намигване: ”Не е нужно да стискаме юмруци, а да си подадем ръце за взаимодействие, защото и левите и десните хора у нас еднакво страдат от бедността...”Ах, недей, че съм от Перник!-както се пее в песента.

Бедните срадат, ама бившия бодигард на Тренчев вече не страда, а вади пари говорейки глупости на Станишев. Не, че младия татко му е отговорил с друго освен с лозунг? Като коментар на Левия марш, следва  ОФ мероприятие в стил късен Путински соц. Друго кошмарно вестникарско заглавие е крадено от графомана Орлин Орлинов: ”Рамо до рамо, крило до крило” - цитирам по долу придиханния текст: „...Нали всички искаме да възродим социалната идея, социализма./.../ Тогава? Дели ли ни нещо? Ако да, непреодолимо ли е? Защото при учредяването на лявото обединение се чуха и гласове за „железен юмрук”... /.../ А щом всички сме срещу антикомунизма, антисоциализма, неофашизма, щом сме заедно срещу истеричната русофобия на гръмогласните кресльовци - какво може да ни попречи да застанем рамо до рамо и крило до крило?”. Край на цитата.

Не винаги миксовете от кретенски идеи се наричат просперитет. Най-често това е сурогат на класически сурогатен популизъм и провинциален патриотизъм. За това започнах с онези цифри от 1990 година, които ако бяха се съхранили, сега нямаше да има ни леви маршове, ни железни юмруци. Нито страх от изборни резултати, нито пожарникарски поручици в телевизорите ни. Тая работа с левите обединения няма да стане. Нито тая работа с псевдодесните такива. И стига с левите маршировки и с крило до крило. Защото знаем извода на онзии несъстоял се поетичен експеримент по време на отдавнашния българо-съветски полет в небето. Просто двата космически нефелни руски апарата не се скачиха. Защото бяха дефектни. За щастие се размина без жертви? Но днес, сега, да пропагадираш дефектни леви идеи - или трябва или да си безсловесен бодигард или да си корумпиран асоциален кредитен банкрутар болен от ешехирия коли. Макар че старите краставичари разпознават тази краставична болест и сред читавите плодове.

Иначе, не живеем лошо. Ето на, китайска делегация инспектира автомобилния завод в Ловеч и остава доволна от седемте произведени автомобила. Не е далеч времето когато село Баховица ще се превърне в един истински Детроид на радното автомобилостроене, а китайските коли на Литекс Моторс с превъзходното име „Голямата стена”, ще ни извозят направо на площад Тянанмън- в град Пекин. Може би по този повод другарят Александър Лилов написв и публикува и поредната си възхитена статия за Китай. В нея той възкликва поетично: ”Ние никога не отстъпваме при натиск... това е наш философски принцип”. Може би наистина цитира Кон-Фу-Цзи, и продължава”... Съвременен Китай остава верен на марксизма и изгражда социализъм, но стои здраво върху класическото наследство на своята хилядолетна цивилизация.”. Г-н Лилов иска да подчертае, че и ние можем да бъдем достойни общоделци в „китайското чудо”.Кой, ако не той разврати с мегаломания покойната Л.Живкова? И не на последно място китайския поет Хю Сяоджу ще  говори у нас за своята гледна точка върху съвременната китайска поезия на 15 юни. Закъснелите ще се допускат в салона. Поетът ще беседва кантонски език. Евентуално ще има и превод. И чай... евентуално. Какво му трябва повече на българина освен да цъфтят всички цветя. Нали е юни. За изкушените ще добавим, че аворството на Мао за растежа на всички цветя вече е спорно. Сега нашия изход е в Баховица. Времето на китайските ресторанти отдавна е история. Ляв марш, железен юмрук и крило до крило. Чувствате ли особената близост в посланията? Правилно... И аз я чувствам, както във всички предизборни ментета.    

*Краставичен вирус, превърнал се в истерия