Жажда

Хенри Райдър Хагард е написал приключенския роман „”Рудниците на цар Соломон”. Увлекателно четиво за експедиция в Африка, пълна с опасности – някои непредвидими. Тя е съпътствана и с лишения. Едно от най-трудно поносимите е жаждата. Дни наред хората вървят като в полусън през пустинята и си мечтаят за вода. Накрая стигат до някакъв кален гьол и един през друг се хвърлят върху него. И пият, пият. Тогава Алан Куотърмейн – от чието име се води повествованието, казва нещо в този смисъл (не цитирам дословно): „Ти, читателю, който небрежно избираш какво да тече от крановете за студена и топла вода, не можеш да си представиш нашето щастие и насладата, която изпитахме от този мръсен гьол.”

 Има реална жажда в буквален и в преносен смисъл. Има и въображаема. Тя би могла да се поддържа с оглед на някакъв интерес. Би могла да разпали и нездраво любопитство. Това може да е и крайната й цел – да измести интереса в посока към несъщественото за обществения интерес, но пък обвито в лъскава опаковка. То не бива да се бърка с любознателността. В обект на последната едва ли би се превърнала новината, че някоя плейметка планира да стане пайнерка.

  Имало е, има и ще има опити да се открие жажда там, където няма, а да се сподави истинската, насъщната. Не точно за вода, а за това – какво се случва в днешния ни ден.

  В „Държавен вестник” предстояло да се публикува медицински стандарт по пластична хирургия. Според него съответните хирурзи подлежат на съд, ако в рамките на година след операцията се появи дефект и пациентът получи увреждания. За спукан силиконов бюст, корекции по лицето или друго – каквото и да е.

  За импровизирана „пластична хирургия” без упойка също има съд. Дори в случай, че по време на „операцията” „пациентът” получи асфиксия и се пресели в отвъдното. Присъдата е оправдателна при утежняващи вината му обстоятелства, като: „обща охраненост”, „злоупотреба с наркотици” и „къса шия”.

   Всяка жажда намира повод за оправдание. Доколко ще успее, зависи от това кой тип жажда е в по-силна позиция.

    На 12 юни 2011, в деня на националния празник на Русия, в Москва имало арести. Опозицията решила да организира „Ден на гнева” въпреки забраната. Издигналите антиправителствени лозунги били задържани в автобуси, върху чиито затъмнени стъкла имало решетки.

    По различен начин действали демонстрантите в Беларус по повод увеличениите цени на горивата. Може би защото в края на миналата година акциите им били прекратени повече от убедително. Затова вероятно блокиралите улиците шофьори вдигнали капаците на двигателите, сякаш отстраняват някаква повреда. Други пък от събралите се в центъра на Минск се смеели, пушели, свирели на китара и пеели.

    Липсата на явен и открит протест, т.е. „провокация”, смутила мобилизираното милиционерство. Липсвали плакати с лозунги и др. Хората все едно били стари приятели, решили да си организират среща точно там и тогава. Интересна идея за „флашмоб”.

    Някъде през 15-и век французинът Франсоа Вийон написал „Край извора от жажда ще загина”. Не коментираме мотивите му.

    Жалко е да се подменят мотивите за жаждата. Да ни се вменява жажда, от флуидите на която вече сме препили, препълнени и отвратени. Може би не всички, но известна част. А жадните хора не бива да се подценяват.

     БСП искали мораториум върху добива на шистов. газ. Разбираемо. Това си е тяхна жажда, не е нашата. Измеренията на нашата жажда са провокирани от състоянието на държавата ни – във всяко отношение, съизмеримо с това в клуба, към който формално принадлежим.

     Българската жажда е друга.