Какви ги вършат евродепутатите?

Нарастващ брой неправителствени и граждански организации протестират срещу непрозрачността на работата на европарламента. Европейският омбудсман също алармира, че се отказва достъп до плащанията на евродепутатите. Евродепутатите често забравят защо са избрани - не за да бъдат свещените крави на Европа, а да са в полза на гражданите. И не да прокарват лобистки интереси или да се занимават с котерийни боричкания. Още по-зле, ако евродепутатите от големите държави пробутват протекционистки мерки за сметка на ЕС в полза на най-големите икономики под предлог, че те именно са „двигателите” на евроинтеграцията и пр.

Ниският рейтинг на европарламента се дължи на някои скандали, като този за злоупотреба с пари за наемане на помощен персонал. Скандалът бе разследван  от ОЛАФ. Обещани бяха неотложни мерки – „за да не се изкушават евродепутатите”, защото... и те са хора. Пък и ако ги избират като у нас на принципа „наш човек”, то е ясно, че качествена селекция на кандидатите за кресла в Брюксел няма.
За нас обаче по-съществено е какво правят родните евродепутати? /Не че знаем какво правят тези в нашенското Народно събрание, но това е поради огромния им брой – 240 глави, който никой не се наема да редуцира/… Освен че прибират огромни за нашите стандарти суми от заплати и хонорари и отделно разполагат с доста солидни суми за представителни мероприятия, наемане на асистентски персонал, командировъчни, канцеларски материали и пр. като дневната дажба за евродепутат според британско изследване е около 400 евро, затова за нас е важно и да знаем и с какво се занимават срещу толкова много средства, идващи от джоба на данъкоплатеца.

С редки изключения родните евродепутати ги виждаме само по коктейли или в дружески ръкувания с лидерите на евросъюза. Освен усмивки обаче българите и  „небългарите” чакат работа от избраниците, но явно такава не се върши, защото очевидно е, че става дума за синекурни длъжности. Те се заемат от привилегировани партийни фаворити и фаворитки. Впрочем вие да не си мислите, че накрая ще има някакъв отчет? Ще ни посочат блогове и сайтове, където ще ги гледаме костюмирани в различни чупки, ще ни посочат разни мониторингови изводи, според които достойно са защитили България в различни скандали. /България или правителството?/
Всъщност някои и се включиха във воя против България в случая с  Могилино. Вярно, че държавата оттогава почна да се грижи по-добре за изоставените си деца, но освен да отговаряме на сензационните разкрития на чуждестранни журналистки не трябва ли да определим кои са приоритетите на развитието ни като държава?  Нали ни приеха в евросъюза с обещанието за по-сносен живот?! По принцип нали за това гласуваме на евроизборите? Не децата ни да скитат по чужди държави, а да са добре тук, в България...

Ако персонално обаче разгледаме евродепутатите ни – пак ни чака разочарование. Особено пък тези от „Атака”. Доведеният син на Сидеров сътворява скандал след скандал, без да го е еня за имиджа на България. Слави Бинев пък изобщо не се нуждае от коментар, защото някаква  негова особена дейност „на ползу роду”, като че ли не се забелязва. Антонияфарма разхожда ефектни червени костюми, вероятно е направи няколко безсмислени изказвания.

Но едва ли може да се конкурира с червената лъвица и бивша телеговорителка Илиана Йотова от БСП, която  май също не е наясно защо е в Европарламента. Защото и там тя си остава буквално - говорителка. (Всъщност – може и да е наясно. Няколко хилядарки месечно не са излишни, нали?). Въпросът е, че при нея има една особеност – каканиженето и ръсенето на глупотевини в особено големи размери. Освен че е тъпо,  е и злостно… Впрочем когато говори за Кристиян Вигенин е виден комсомолски деец и също знае защо е „там”. Вечният Ат. Папаризов пък е като непреходен символ на приемствеността в столетницата. Особено ми е приятно да представя Филиз Хакъева Хюсменова, експерт от ДПС. Родена в китната Силистра, министър без портфейл в правителството на Кобурггота; владее френски език, както  руски и турски. Когато се наложи, говори и на български. Друго не можем да прибавим. Предполага се, че редовно взема  заплатата си в евро, като евродепутат. С което не контрастира на другите евродепутати. 

Ето защо  на евроизборите винаги имаме рекордно ниска избирателна активност. Освен роднините на еврокандидатите и апапите на някой друг купен цигански тартор - едва ли друг ще си прави труда да се завлече до урните.  Защото кого да изберем, когато отгоре ни спущат листите и нямаме право да посочим дори едно име, извън партийно одобрените. И партийно проверените. Тоест – същите като сега. Затова и си стоим вкъщи скърцаме със зъби. А както казва Хамлет :”Останалото е мълчание...”.  Така е – само то ни е останало.