Реквием или химн за президента на съседката?

Да си го кажем пак: изборите за български президент са по-важни от самия президент, нещо като конкурсите за мис. Важно е кой ще бъде избран, а не какво ще става след това, защото ставащото много прилича на „аз подкрепям световния мир, ще бъда пример за другите, обичам благотворителността и съм чела Паулу Коелю.” След благоговеенето, което се разля по лицето на Слави Трифонов, имаме още една ценност: Знам английски. Той попита Меглена Кунева дали говори английски, което си е с цяла степен по-труден въпрос от знаете ли таблицата за умножение. Тя каза да, той не каза конграчулейшънс, за да продължи Бойко Борисов да слуша интервюто, тъй като Борисов преставал да слуша след тази дума. А Борисов трябваше да слуша, защото по-нататък Меглена Кунева имаше да му каже, че няма какво да му каже. Като ви казвам, че е като оня конкурс…

Едни бяха нещата в българската политика, когато борбата се водеше между софийската английска гимназия и пловдивската такава, съвсем други изглеждат те сега, когато борбата е между козлодуйската атомна централа и беленската евентуална. Да отворим фабриката за илюзии, каза без думи Желю Желев. Да затворим фабриките за илюзии, призова с думи Петър Стоянов. Сега вече си дойдохме на лозунга: Да приватизираме фабриката за илюзии! Който не мисли така, значи има силиконови излишъци в мисленето, декласира се от конкурса и ако иска в следващите пет години да получава пари без да работи, шансът му не е президентството, а д-р Енчев. По магистрала „Тракия” има в момента два вида билбордове. Едните са на този доктор с текст „Прекалено съм красива, за да работя”. Другите са все още празни, свободни складови наличности на фабриката за илюзии, които чакат своите лица-кандидати за президент. И после кажете, че нямало връзка.

Съседката ми мернала Меглена Кунева в шоуто на Слави и изпадна в изборна криза.  „Ама какво беше това – пита се съседката ми драматично, – вдъхновена стрелба в тъмното или некадърно прицелване? Тя уж е контрапунктът на чалгата, а изгря в родилния дом на чалгата!?!”

Като интелектуалка моята съседка се чувства призвана да оценява събитията по естетически критерии и не ги принизява до детайли като кой на кого е снаха и как били затворени реактори на „Козлодуй”. Тя е над тези подробности, което я прави идеалния член на целевата група на Меглена Кунева. Обаче  погледнала шоуто на Слави („Понякога го гледам, за да си припомня защо не трябва да го гледам.”), а там наместо Ивана, Драгана, Петкана – нейната кандидатка. И ето я отново моята съседка, пак непредставена в борбата за президентството. Интелектуалците са много ненадежден електорат, много.

Някой е казал това на Меглена Кунева. Не така директно, разбира се, интелектуалците си говорят с препратки, с линкове, например: „Човек и добре да се образова, един ден се кандидатира… И тогава трябва да забрави доста неща, от тези които е учил.”  Виж сега, казвам на съседката, Меглена Кунева най-вероятно е отишла при Слави Трифонов със следното намерение: „Хайде, запали ме..” Съседката обаче не се дава: „Е, може, но стана „хайде, изгори ме…А мен, нейната до вчера почитателка „нека ме боли”.  По-зле от това, вика съседката, щеше да е, само ако кандидатурата й беше представена от Васа Ганчева.”

Не съм съгласна. Защо да  е по-зле? На Васа Ганчева поне й знаем цената, жената и разписка дава. И нямаше да попита Кунева дали знае английски, защото Васа знае шведски и въобще не се впечатлява от английски. Или това с шведския беше сестра й. Май и двете. Те са живели там по БЗНС линия. Ако беше Васа, щяхме да заподозрем  Кунева във възстановяване на ОФ. А сега я набеждаваме в рециклиране на тройната коалиция. Аз си мисля, че дори и Отечественият фронт беше  по-симпатична шайка от тройната коалиция.

Естетският фалстарт е само един от парадоксите, с които започна дългоочакваната предизборна кампания на Меглена Кунева. Според нея гражданска, според  други – партийна кандидатура. Трудно е да се прецени, когато сред подкрепящите е гражданинът Симеон Сакскобургготски. Според едни – твърде ранна, според други – съвсем навреме обявена кампания. Сложно е да се прецени, когато основният въпрос на изборите е ще се кандидатира ли Бойко Борисов за президент.

Това всъщност е единственият силен момент в старта на Меглена Кунева. Всички бяха убедени, че кръчмарят на партийните сметки е Борисов. Че се очаква той да направи ход, за да преценят другите с пешка или с цар да играят. Сега на всички им се налага да се съобразяват с Меглена Кунева. Като си прибави факта, че тя е рисков участник в първия тур на президентските избори, но надежден при балотаж, нещата стават още по-сложни. Да си слаб при старта, но силен на финал е рядко срещана ситуация. Това изисква малко повече математика от таблицата за умножение.

Кунева поставя на изключително изпитание Движението за права и свободи. Колкото и от ДПС да се кълнат в равенството на половете , там има силно противопоставяне на представата за жена-президент. За да звучи това противопоставяне в по-приемлив вид, в тесни кръгове те се аргументират с неудобството жена да е главнокомандващ на армията. По-непреодолимата сложност е, че с ДПС на първи тур Меглена Кунева няма да успее, но без ДПС на балотаж също няма да успее. Взаимоотношенията на Кунева с Движението за права и свободи се очертават с много завои по внимателно изчислени виражи. Ще е нужно майсторството на плетачка на брюкселски дантели и рисувач на ориенталски арабески.

В БСП положението е също толкова сложно, умножено по две. Там едни хора мислят какво да се направи, за да победи кандидатът на БСП, а други хора размишляват какво да се направи, за да не победи. Преди десет години партията реши лидерската си криза, като прати Георги Първанов в президентството, отстраняване чрез издигане. Тогава спечели и президент, и нов лидер. За БСП онези избори бяха билетче, на което и двете крайчета бяха печеливши. Сега спорът в партията е кое билетче би било печелившо за партията, за президенството – няма значение. Хората около Сергей Станишев искат да заложат на печеливш играч, за да може победата му да укрепи позицията на Станишев. Затова не крият симпатиите си към Меглена Кунева. Хората против Станишев предпочитат провал на изборите, ако това ще е цената за отстраняването на Станишев.

Сюжетните линии на спора в БСП се усложняват междувремено и от това какво ще е бъдещето на „АБВ”. Ако традиционните визионери в БСП, които винаги са с една изборна обиколна напред, предвиждат „АБВ” да е новата спасителна (и съответно победна) вълна на следващите парламентарни избори, то още отсега трябва да се мисли как това се съчетава с Меглена Кунева. Добре се съчетава. Само дето тези, които биха искали да я съчетаят с правителство на „АБВ” , са същите, които биха искали Сергей Станишев да се провали, като не заложи на нея. Ето – толкова сложно е.

Не по-малко и в ГЕРБ. Социологическите проучвания показват, че ако Меглена Кунева е едното име на балотажа, то другото се налага да е Бойко Борисов, за да има победа на ГЕРБ. Тази победа според мен далеч не е тъй сигурна, но в общи линии се приема, че на балотаж само сегашният премиер може да победи Кунева. Какво е по-добре в такъв случай – да победи ГЕРБ или да остане без Бойко Борисов? И това чия победа би била – на ГЕРБ или на тези, които искат да разкарат Борисов от терена, на който се случват важните, големите, същинските неща? Отстраняване чрез повишение. БСП умее да я играе тази игра.

Меглена Кунева стана известното във формула с много неизвестни. Оттук нататък тя ще влиза във всички сметки. Това я прави изключително значима фигура в тези избори, следователно много отговорна. Затова сега тя трябва да мисли не как да улучва разнородни аудитории с противоречиви прояви, а как да бъде автентична. Как да бъде точно такава, каквато е, точно себе си – най-лесното и най-трудното. Да се играе роля (роли), когато си в такава решаваща позиция, е не просто нечестно, то би било непростимо безотговорно.

Блогът Редута - http://www.reduta.bg/