Сложен многоходов сценарий за бастисване на опозицията

Сергей Станишев излъга.

            Това, разбира се, не е новина. Това е ежедневие. Факторът, който придава уникален нюанс на настоящата му лъжа, е нейният повод: акцията с вдигане на изборната граница за коалиции от четири на осем процента. Уникален – защото става дума дълбоко нечестен и подъл акт, чиято неприкрита цел бе да елиминира синята коалиция между СДС и ДСБ, да осигури служебна победа за БСП и още един мандат за тройната коалиция.

            Тройна в друг състав, но това е само подробност. Или по-скоро е продължение на подлостта. Защото в сметката влизаше ГЕРБ да остане без партньор и да бъде принудена да се присъедини към настоящата управленска шайка. Или пък Бойко Борисов да удържи на думата си и да остане в опозиция, като остави властта на настоящите лешояди. И в единия, и в другия случай печелят пак те.

            Тъй като става дума за една наистина мърлява работа, Сергей Дмитриевич направи всичко възможно, за да я припише на нечия друга съвест. Лансира публично две оправдания – първото от които дотолкова привидно, че едва ли се нуждае от коментар. "Изборната бариера от 8% не е инициатива на Коалиция за България” – каза той –  “По-скоро това отразява процесите в дясното политическо пространство". Какви процеси се имат предвид, не стана ясно. Може би коалиционните в десницата – или измекярщината на Яне Янев. Второто обяснение бе логичното: ДПС били поискали така. Знае се, че специално в тази коалиция думата на ДПС на две не става. Справка: Делян Пеевски, когото премиерът уволни заради корупционни схеми и после пак назначи. Но за какво е коалицията, ако не неудобните за теб проблеми да бъдат поети от коалиционното другарче? Колко му е ДПС да поеме този грях? Все едно че муха ухапала хипопотам. И ето: “Първоначалното предложение за промяна на изборния праг дойде от ДПС, които обаче се въздържаха да го внесат официално, за да не изтълкува като акт срещу десните. Вместо тях това стори лидерът на РЗС Яне Янев. “

            Забележете този акцент: “за да не се изтълкува като акт срещу десните”. Той бележи единствената точка, в която сторената гадост притеснява управляващите – които май с известно закъснение усетиха, че ножът, с който се силеха да отсекат главата на десницата, е двуостър – и че може и сами да се порежат, тъй като вместо да обезглави опозицията, предизборният трик може да мобилизира в нейна полза протестния вот. Тъй че се налагаше спешно замазване на безобразията и поне донякъде правдоподобно обяснение защо са се случили. Скалъпената от червените версия беше, че осемпроцентната бариера е била просто разменната монета, с която са платили за съгласието на ДПС за псевдо-мажоритарните кандидати. Прагматично, нали? Плащаш с едно безобразие, за да извършиш друго.

            Тъй каза Сергей Станишев. И излъга. Лъжата му бе разкрита не от друг, а от Георги Близнашки, депутат от “Коалиция за България”. В съботното си интервю пред в. “24 часа” той бе пределно откровен относно механизмите, които са осигурили единодушието на  червената парпламентарна група по този аморален казус. Въпреки че мнозина в групата са имали усещането, че това гласуване е “политически некоректно и морално уязвимо”, депутатите не само са били задължени да подкрепят предложението на Яне Янев, но и са били заплашени с най-сериозната за един депутат санция, в случай че откажат да го сторят: “Освен това при нас диктатът на ръководството бе придружен със заплахата, че отклоняването от гласуването ще доведе до изпадане от листите!”

            Георги Близнашки е изключение: трудно би могъл да се намери някой, който да устои на подобна заплаха – особено в лявата страна на залата. Да не говорим, че става дума за нещо по-важно и по-сладко дори от пребиваването на парламентарните банки. Става дума за властта. Това е факторът, който гарантира солидарността – и премахва всякакви парламентарни скрупли. Или по думите на Близнашки: “Самото въвеждане на изборната бариера бе предизвикано от един твърде висок залог – оставането във властта на всяка цена! Този залог сплоти депутатите.”

            А каква е стратегията, около която БСП сега се посуква и помайва – и упорито отказва да приеме за своя? Не е нужно да се питате – същата е, за която се досещате. Семпла и подла – както всичко в стогодишната й история. Ето я: “Защото възтържествува  гледната точка, според която целта оправдава средствата. В случая – елеминирането на опозиционната коалиция СДС-ДСБ е средството да се осуети формирането на следизборна десноцентристка коалиция с БСП. А когато бъде постигната заветната цел, тогава в действие влиза правилото: “Победителите не ги съдят”.

            Победените обаче ги съдят... понякога. И тъй като в случая мегданът за търсене на юридически отговорности е твърде широк – и за обръчите от фирми, и за провала на евроинтеграцията, и за горските заменки, и за тоталните корупционни практики, и за геоенергийното подлагане на Русия, и за безсмислените мегаломански проекти, и за създаването на медийни монополисти чрез директни съдружия с държавата, и за още много други неща – БСП прави всичко възможно да не бъде победена. И крои плановете си отдавна: като междувременно произвежда подставени “десни” партии, които да бъдат използвани като мюрета и мекерета (а по съвместителство – и като шутове), а сетне – ако е рекъл бог – да се окажат и коалиционни партньори в управляването и “оправянето” на фасадната родна демокрация. По-точно: “Винаги ще се намери някой Яне Янев, който да свърши “мръсната работа”. По-важното е, че това едва ли е импровизация на един или друг индивид, а става дума за сложен многоходов сценарий с много действащи лица. Отдавна хора от обкръжението на Станишев лансират идеята за покачването на изборната бариера.”

            С което сложния и многоходов сценарий става ясен, както и неговите цели и поръчители. Сценарий, който засега е проработил само и единствено като гаф. Отговорността за гафа? Персонално: “главната отговорност пада върху Сергей Станишев, защото той прокара това решение с гласовете на парламентарната група на “Коалиция за България”. И още: “По никакъв начин Станишев не може да се извинява с Яне Янев или да се крие зад гърба на ДПС.”

            Той обаче го прави. Извинява се и се крие зад гърбове. И лъже. Премиерът на България е лъжец. Още едно качество в добавка към неговата подлост. Ще си подаде ли оставката? Не.

            Тогава избирателите трябва да направят това, за което самият той няма нито сетива, нито нравствена чувствителност.