Играта заглупя

Колкото повече мирише на избори, толкова повече се размирисва в нашенската политика. Абсурдите и оксимороните стават закономерност в такъв размножителен перод, когато любовта към властта явно замъглява разсъдъка на видимо здрави индивиди- някои от тях дори и страховито здрави откъм мускули.

Сините дадоха признак за живот и предизвикаха странен „конграчулейшънс“ от своя побратим по Европейска народна партия Бойко Борисов, който ги „поздрави“ днес за успешното упражнение с вътрешните избори с причисляване към“ наглите“- т.е. към всички останали парламентарно представени партии. По неговата логика, който не е от партията (му), в която още при учредяването й той се самообяви за единствен правоимащ да говори по определени теми ( за президента Първанов, например), е „нагъл“. Самият плурализъм се оказа признак на наглост, както излиза от изявлението му. От тази висота Борисов ни обеща ( ако слушаме) да ни каже на 4 септември кого е избрал за президент. Явно останалото, самите избори, му се виждат досадна формалност, която може да нагласи спрямо собствените си виждания и интереси.

Със същия аршин подходи спрямо публиката и червеният лидер Станишев. Бил готов да се кандидатира за президент ако ( за целта) променят конституцията. Разбирам го. Аз също бих се кандидатирал за „мис свят“ ако изискванията се сведат до кандидати от мъжки пол, родени на 16 април 1955 г. в София, в 9,50 мин., чието малко име да е Иво а фамилното- Инджев.

Не изостава в оригиналниченето и изостаналия на предишните кметски избори соцкандидат Георги Кадиев. Той пък щял да гласува за сините, ако се стигнело до балотаж между тях и ГЕРБ. Може би тъкмо поради този иновативен подход в интригантстването, умоляваният от червения електорат да им стане президент Стефан Данаилов от своя страна препоръча именно Кадиев за овакантяващия се пост на главния интригант на републиката Георги Първанов. Има какво да научи от него младият Кадиев и да доразвие изкуството на популизма, което Първанов демонстрира с простичкия, но винаги ефектен трик да предложиш заплатите и пенсиите да се увеличат незабавно ( на което Борисов демонстрира изумително самообладание на робовладелец, комуто конкурентите се бъркат в надзираването и го поучават как да се отнася със стоката – „научете се да работите по-добре и тогава ще ви дам по-високи пенсии и заплати“, отсече той камшично).

Нещо не е наред и при враждуващите сини приятели. Загубилите националния вот изразиха задоволство, а победилите (извън София) вече искат оставки на виновните. Май и едните и другите искат да кажат едно и също: спечелването на президентските избори от партийно изявен син кандидат си е обречено на провал начинание и така победителите излъчиха „пушечно месо“, което да се черви на финала. Докато победителят в София има шансове за по-достойно представяне- само че някак си не върви за една политическа партия да признае, че играе за предизвестената електорална смърт на своя „Матросов“. Истината е, колкото и да неприятно за сините да признаят, че Румен Христов избута от бесилката на срама Светослав Малинов, който има доста по-престижното занимание да бъде евродепутат, вместо да е боксова круша в предрешен мач.

Изобщо, неизкушените в политиката нещастни консуматори на политически послания отново навлизат във фазата, когато имат нужда от преводач понеже им говорят на „чист български“ предизборен език. Хайде да идват по-бързо изборите, че да можем отново да се оплакваме как (отново) са ни излъгали!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/