В СЯНКАТА НА ШМАЙЗЕРА

Преди време писах за пукнатината в ботуша на т.нар. “альоша”, който от половин век блокира центъра на Бургас. Дойдоха от Лукойл и  завариха галоша на “альоша”. Писах, че в зейналата пукнатина гнездят бездомните души на брутално избитите без съд и присъда антикомунисти след  пуча от 9-ти септември, 44-та. Последва публичен “отговор” на младежката организация на БСП, както сега наричат комсомола. Комунистическите синчета ме упрекваха, че съм посягал на “историята” им, и че били израсли покрай каменяка с шмайзера. Умилително! Със същата теза папагалстват сетне и  по-дърти техни  другари…

Известно е, че тоталитарната власт на Партията с увисналия член Първи, държеше най-вече на контрола над фалшифицираната от тях История. Днес Червените, за които альоша е култово място за сборища, празнуващи техните си празници и курбани, брътвят, размахвайки пръст, че сталиновите танкове нахлули в България да ни “освободят”; Само, че ако се вгледаме в баралефите на паметника, забит в символния център на Бургас, ще видим едни епични боеве. Такива не са се водили обаче.

На бронзовия барелеф обаче има и друго. Прегръдка и целувка уста в уста на партизанин и червеноармеец. Сигурно са се целували и на по други места… Така са изразили “признателността” си получателите на привилегиите на властта –  “шумкарчетата”, активни борци против мракобесни мандри и реакционни артелни. “Щръкналото гранитно минаре, с годзилата с шмайзер връз него, ежечасно манипулира незрелите съзнания. Освен, че е обида за българската  идентичност /никоя сериозна нация не държи паметници на чужди войници в центровете на градовете си/, този лъжлив символ на съветския окупатор е неизразимо грозен – т.е е  без  естетическа стойност.

Ето по тази “история” се плаче от страна на червените “общественици;  Вярно, някои  са задължени на кремълските си другари  до гроб, но защо младите поколения трябва да страдат от комунистическата звероидна идеология, която броди като  вампир из Европа? Ако живеем в европейски град, трябва ли  да се примиряваме с този позорен знак, забит в агората? Има ли  хора с достойнство, които да търпят в 21 век тази грамада от гранит? Докога ще ни манипулират, че това бил “руски паметник”, след като вся власть советом унищожи повече руснаци дори от Хитлер? Кому е нужна тази вкаменелост в центъра, освен на няколко оглупели преди да поумнеят зомбита на червената номенклатура, които искат да се пречкат в краката на обществения живот?

Но ако бургазлии са наистина узрели за гражданско общество, което е антидота на комунистическата зараза, ще се осъзнаят и ще настояват за отстраняването на този унизителен символ на комунистическото безвремие.   Не можем вече да си затваряме очите за напъченото  зло, размахало оръжие над града ни. Нима родните ни национални герои са недостойни да се изправят в центъра на града, вместо анонимния кашик, газещ с ботуши вече половин век бургаското небе? Нима сме толкова забити вече в земята, че не виждаме този публичен позор?!  Помним  удушаваща прегръдка на комунистическия питон – докога ще ни го напомня този “паметник” – овехтяла еманация на подмолния вкочаняващ страх.