Науката е слънце за ДС

 Комисията по досиетата обяви поредната порция имена на бивши сътрудници на Държавна сигурност – като този път нейният списък има особено горчив привкус. Защото става дума не за обичайните обиталища на българските ченгета – като МВР или дипломатическия корпус. Става дума за наука. За българските интелектуалци сиреч. За тези, дето са ни чели лекции в университета – а и до днес четат такива, често пъти проникнати с демократичен патос. За тези, дето са определяли и още определят кой е учен и кой не – и които от тази си позиция са оформяли и оформят манталитета и хоризонта на мислене на българската наука.

Ефектът е добре известен: БАН. Тази абревиатура просто не се нуждае от коментар. Това е институцията, в която учените са деградирали до степента да приветстват собственото си заколение – само и само да не разсърдят началството и да не се промени мизерното им статукво. Което обаче въпреки всичките им усилия все пак се променя – става още по-мизерно. Нещо като БАНичарница и боза, както пишат във форумите. Плюс университетското обезличаване и обезверяване, настъпило вследствие на десетилетното политическото обезкостяване на универсистетската автономност, изучаването на предмети като история на БКП, марксизъм, политикономия на социализма и прочее идиотщини. Ефектът е видим днес: както в паническите усилия на младите българи да се махнат оттук и да забравят, че са се родили в тази дупка, така и по абсурдното обезценяване на висшето образование чрез доморасли университетчета като Пернишкия такъв, покровителстван както от Георги Първанов, така и от Бойко Борисов – и носещ звучната абревиатура ПУТКА. Тази абревиатура също не се нуждае от коментар.

Изглежда науката е била приоритет за българските ченгета. Цифрите безпощадно го потвърждават: сътрудниците на ДС във ВАК е около 15% от проверените – при средно около 10% в досегашните проверки на Комисията по досиетата в другите държавни институции. Което обяснява защо сред комунягите имаше плач и скърцане със зъби, когато новият закон за научните степени и звания премахна въпросната Висша атестационна камисия – тази паразитна структура, която години наред превръщаше българската наука в изродена карикатура – и която гарантира левашката левота в главите на нейните ръководни органи и до ден днешен.

Използвали са науката както трябва – по челния съветски пример, разбира се. Понеже от Стоян Михайловски помним, че науката е слънце, ченгетата са експорприирали неговото слово: тръгнали са с нея напред – подир слънцето, към комунистическия рай. (Стигнали са обаче единствено до залеза.) И са изобретявали хитроумни научни постижения, които са достойни да заемат призовите места в скалата на научния идиотизъм – въпреки силната конкуренция на братушките. Овцекоз например (за непосветените това е кръстоска между овца и коза). Или пъстърви, дето виреят в мътна вода (говори се, че култивирали такива – но една лаборантка им пуснала бистра вода –  и те измрели).

От този списък боли. В него има твърде много уважавани люде – за които никога не бих могъл да си представя, че биха могли да имат нещо общо с комунистическите мекерета. Като поетът Александър Шурбанов например, като проф. Валери Стефанов, като художникът Греди Асса.

Има обаче и други примери, при които тази връзка можеше да се предположи – тъй като просто прозира в цялостната им биография. Такъв е например Пламен Анатолиев Легкоступ, съдържател на явочна квартира, който е вербуван през 1984 г. и снет от отчет през 1990 г. И който днес е новоизбраният ректор на Великотърновския университет. Да, да – ректор. Преподавателите, които само преди броени седмици са гласували за него, не са знаели тази дребна подробност от неговата биография. Но пък са знаели други, не по-малко симптоматични неща.

Например че той беше един от тримата общински съветници в Търново, които предложиха в Алеята на славата да бъде издигнат паметник на знаменития авджия Пенчо Кубадински, член на политбюро на БКП. С малката подробност, че г-н Легкоступ беше съветник от... СДС. От прословутото търновско СДС, което издигна Пламен Юруков за лидер, и чийто корупционен потенциал можеха да конкурират само бургаските пишман-седесари на Данчо Ментата.

Пак той беше онзи ректор (да, да – ректор!), който предложи съвсем официално ВТУ да даде титлата доктор хонорис кауза на московския деспод Владимир Путин – по същото време, по което се доизковаваше  прословутия “голям шлем” на псевдопрезидента Първанов, който захлупи България в неокомунистическото блато.

Сега се вижда, че този човек бил ченге. И ако избралите го са имали слепотата да предполагат, че не е бил такъв, то ще имат ли сега достойнството да поправят грешката си и да ревизират вота си, като му поискат оставката? Учени ли са те изобщо – и знаят ли какво е това научно достойнство? И този път ли ще премълчат и ще се свият, вкопчени в креслата си? Не ги ли е поне малко срам – ако не от друго, то поне от собствените им студенти?