БОРИСОВ, БРАНДО И 10-ТО ПРАВИЛО НА COSA NOSTRA (Животът като кино, киното като живот)

(…) Бойко Борисов приема посетителите си в своя дом в Банкя, на 20 км от София. Отвън наскоро измазаната висока ограда е заобиколена от непрекъсната редица черни лимузини, паркирани една до друга. Вътре шестима бодигарда с бръснати глави чакат в съседна къщичка, украсена с ловни трофеи. Колекция саби, друга от бутилки уиски, препариран вълк, огромни гири, портрет на Марлон Брандо в „Кръстника”… - така започва статията си Беноа Опкен в електронното издание на „Монд” от 30 юни, 2009. 

Журналистът е видимо впечатлен от струпването на властова символика в къщата на домакина, както и от факта, че той може да говори с часове за футбол, има черен колан по карате, бил е личен телохранител на един комунистически диктатор, на един бивш цар и още какви ли не чудесии.

Поставям се на мястото на французина и го разбирам, донякъде и иронията му, на места удържана с мъка. Но нека се върнем към горното описание и останем при портрета на Брандо.

Да припомня: за ролята на мафиотския бос Дон Вито Корлеоне, роденият в Небраска актьор печели „Оскар” за най-добра мъжка роля, отказва да приеме статуетката и предизвиква конфуз, какъвто Академията не е виждала от основаването си.

Случаят и досега остава един от най-скандалните в историята на оскарите, а причината е достойна за уважение: по този начин Марлон Брандо изразява недоволство си от отношението на правителството и на американската филмова гилдия към коренното население на Америка.

На церемонията при връчването на наградата, представителката на Брандо, индианката Сашийн Литълфедър, се обръща към залата със следните думи:

Марлон Брандо ме помоли да ви кажа, че за голямо съжаление не може да приеме тази щедра награда. Причината е начинът, по който биват третирани индианците от страна на филмовата индустрия, в телевизионните предавания, както и поради неотдавнашните събития в Уундид Ний*.

Част от аудиторията ръкопляска, останалите освиркват красивата апачи. Филмовият елит не желае да му развалят настроението с индианщини, за които няма нито желание, нито време да мисли.

Споменавам този факт, защото ми се струва важен за сравненията, които се натрапват: Бойко и Брандо, Банкя и Небраска.

Щом ликът на американския актьор виси в дома на българския министър-председател, значи той го харесва и намира във филмовата легендата достойнства, които сам би искал да притежава: философия на алтруист, характер на боец за правата на онеправданите, бунтар с позиция по важни обществени и политически въпроси.

А може би Бойко Борисов е точно такъв - алтруист и бунтар - и външните подобности само потвърждават духовното родство между двамата?

Да се съизмерваш с идол, при това през призмата на един от най-запомнящите се филмови образи, е смело занимание. Нужна е готовност да се справиш с всевъзможни изненади, включително с предателството на хора от най-близкото обкръжение.

Нужна е далновидност, поне колкото тази на Вито Корлеоне, за да предвидиш отдалеч ходовете на днешни приятели и утрешни врагове.

Нужно е умение сам да се трогнеш от това, на което си способен, хем да впечатлиш и останалите. Могат го само изявените таланти.

Талант ли е българският премиер и в какво точно? Засега едно е ясно: хората не искат евентуалният му провал отново да е за тяхна сметка.

…

Войнствено лице, къса подстрижка, загорял, дъвчещ огромна пура със златна лента пред силно орнаментиран пепелник..., продължава журналистът Опкен. Ако не знаеш за кого говори, ще речеш, че е за дон Вито. Но е за Бойко Борисов.

Заедно с очевидната аналогия между двете персони, едната фикционална, другата реална, от описанието изскачат и скрити подтеми. Като правилника на Коза Ностра. Онези десет правила, които е препоръчително за здравето да се спазват. Ще спомена деветото и десетото.

Девето правило: Не присвоявай пари, ако не са твои или принадлежат на други семейства.

Десето правило: Членове на Коза Ностра не могат да бъдат хора, които се държат зле и не се придържат към моралните принципи.

В „Кръстникът” тези две правила поддържат конструкцията на филма и са етичната причина за неговото създаване. Извън филмовия контекст спазването им е условие за състояла се демокрация.

(Уточнение: качеството на една мафия зависи от състоянието на демокрацията и обратното. Не съм чул български политик да афишира причастност към морални регламенти, нито да бъде наказан за това, че не ги спазва. Но пък всеки се кълне, че няма нищо общо с мафията. Изводът е, че нито мафиотите ни са мафиоти като хората, нито демократите - демократи).

В разговор с Труман Капоти, Брандо говори, че няма никакъв смисъл да си успешен артист, ако това не води до нещо полезно. Затова се старае да бъде полезен и защитава справедливи каузи със същата страст, с която играе и ролите си.

Гневът на Марлон Брандо е благороден; актьорът е с остър език, но харизматичен и добър по натура - свидетелстват близките до звездата.

Гневът на Бойко Борисов е „човешки, облагороден; не ражда нито страх, нито омраза у хората, върху които се е стоварил в даден момент” – възторгва се негов изследовател.

 „Юмручен герой с нежно сърце” за единия. „Агресивен и уязвим” за другия.

Прилики, прилики... – неудобно да ти стане.

… 

Дон Корлеоне (към Майкъл): Работя през целия си живот и се грижа за моята фамилия. Отказвах да бъда кукла на конци в ръцете на големите клечки. Това е моят живот и не се извинявам за него. Но винаги съм си мислил, че като дойде време, ти ще си онзи, който ще дърпа конците. Сентор Корлеоне, губернатор Корлеоне...
        Накрая Донът се катурва в лехата с домати и там остава. Но „Кръстникът” получава признание за вечни времена.

Какво признание ще получи Бойко Борисов е трудно да предскажем. Можем обаче да участваме във филма му и да се надяваме на статуетка.

* Уундид Ний (Южна Дакота) е мястото, където на 29 декември, 1890 войници от американската 7-ма кавалерия избиват 300 сиукси – мъже, жени и деца. Ден преди това племето е взело решение да сложи край на непрекъснатото бягство от преследвачите си и да влезе в резерват.