АЕЦ “Белене” отново във фризера

Най-сетне добра новина за АЕЦ “Белене”: българското правителство е поискало проектът за изграждане на втора атомна централа край Белене да бъде замразен с три месеца от юли. Това съобщи Трайчо Трайков по време на конференция за енергийната инфраструктура в София.

Съобщението не е изненадващо, като се имат предвид думите на руският енергиен министър Сергей Шматко, който наскоро посочи, че има вероятност преговорите за цената на "Белене" ще приключат след два-три месеца, тъй като България е поискала да бъде сключен нов удължителен анекс от юли.

С други думи – шикалкавенето продължава. Или надлъгването, ако трябва да бъдем точни. И двете страни в тези преговори сноват между “да” и “не” като пощурели мишоци – като в хода на това сноване тътнат руски ултиматуми, въздигат се български клетви за вярност (“Ама разбира се, че ще строим Белене!”), вият се гъвкави вопли за цената, сигурността и прочее такива.

На фона на ръмжащото съгласие на Шматко например е уместно да си спомним неотдавнашния ултиматум на Генадий Тепкян, вицепрезидент на “Атомстройекспорт”, според когото “ако договорът не бъде подписан до 1 юли, а строителството не започне до март 2012 година, няма да започне никога”. Е – какво стана с този ултиматум? Стопи се без следа – като обещание на Бойко Борисов.

Поредното отлагане ни изправя пред две възможни хипотези. Първата е, че българският премиер е загърбил Кремъл и усилено лавира на запад, като разчита на подкрепа от европейска и американска страна – за отбиването на руските мераци да се строи тяхна ядрена централа на българска земя.

Ситуацията е изключително подходяща за такова отбиване – по ирония на съдбата тъкмо европейските лидери, на които Бойко Борисов най-много разчиташе – Меркел и Берлускони – се оказаха начело на държави, законодателно решили своя отказ от развитие на ядрената енергетика. Продължаващото настояване да се строи АЕЦ “Белене” – въпреки сеизмичните рискове, икономическата логика и геополитическите рискове от едно подобно решение, със сигурност би развалило неговите отношения с тях – а те са кажи-речи единствените, които все още го броят като реформатор, а не като тъмен балкански субект със съмнително минало и несигурно бъдеще.

В подкрепа на хипотезата за поредната политическа преориентация на българския премиер говорят много междувременно случили се събития: например горещата защита, която получи от американския посланик Уорлик тъкмо когато грамите на Уикилийкс повдигнаха крайчето на завесата; преговорите с Уестингхаус за доставки на ядрено гориво за Козлодуй, както и даването на концесия за разработка на шистов газ – две събития, които няма как да не вбесят руската страна; желанието на Бойко Борисов да “модернизира” дори самия проект за АЕЦ “Белене”, като включи френски турбини вместо руските такива – и прочее. Проверката, на което министерството на финансиите подложи “Лукойл”, за да провери дали компанията не осъществява фиктивен износ, също е аргумент в тази посока: възможно е Бойко Борисов да търси козове, с които да неутрализира руския си настойник Валентин Златев.

Редно е да се запитаме обаче – ако тази хипотеза отговаря на истината, то защо не се заяви чисто и просто истината – че този проект е опасен и неизгоден за България – пореди което страната ни се отказва от него. Очевидно в очите и на днешните управляващи на руснаците не може просто да се отказва – трябва да се шикалкави, да се бави топката – докато се случи чудо или докато те сами се откажат.

Именно това шикалкавене – което беше патент на Тодор Живков в отношенията с “големия брат”, ни навежда на втората възможна – и, уви, по-вероятна хипотеза: че Бойко Борисов просто бави топката, отлага своето вече прошепнато в руското ухо “да” за Белене, за да печели време. Че се навява това разиграване и това разкрачено стоене между “да” и “не” да продължи, докато минат изборите.

След което я камилата, я камиларя. Освен ако не се сбъдне онази 0,001% вероятност той да се окаже кандидат на ГЕРБ за държавен глава. Тогава друг ще поеме горещия ядрен картоф – и ще решава проблема с АЕЦ “Белене” както може.

Дребната подробност е, че колкото повече време изтича, толкова повече този проблем не може да се реши. Защото централата се строи – полека, тихо и потайно, като една завера срещу българския народ. Дори днешното шикалкавещо правителство е наляло над 300 милиона евро в прословутия “гьол”. Строи се и първия ядрен реактор – поне според уверенията на руснаците – защото е напълно възможно този проект от 90-те години вече да е построен за някоя друга централа, където не е излязла далаверата – и сега да ни го предлагат, скрит под легендата, че е току-що сътворен. В крайна сметка обаче ще ни представят сметката – и тогава ще бъде късно за шикалкавения.