КАК ПЪТЯТ КЪМ БОГА МИНАВА ПРЕЗ КУЧЕТАТА

Ако има нещо, където българинът е истински талантлив, то е да не вярва. С други думи българинът не само не вярва, но и не иска да вярва. Затова той си има два свята – единият в който вярва, тоест неговия, единствено неговия, и тоя в който не вярва. Ако щете вярвайте!

Това «ако щете вярвайте» е неговото всекидневно верою. Когато ви казва това, той потвърждава правото ви да не вярвате, както и той не вярва.  И как не, когато са го хапали какви ли не кучета, като се почне от уличните, та през кучетата на ДС и какви ли не зъбати нашественици и агресори.

Да вземем например президента на републиката Георги Първанов, известен като Гоце. Как мислите, вярват ли му българите, макар че не е куче? Или ако тоя пример не е подходящ, да вземем за пример Румен Петков. Всички знаят, че и той не е куче и затова ви питам вярват ли му? За по-голямо убеждение можем да вземем и Любен Гоцев, и Сергей Станишев, и Бойко Борисов, и като за подправка към салатата - Волен Сидеров или Борис Велчев. Не може всички тези хора да са кучета!

И за да не се заяждам с всеки държавник поотделно дали е куче или не, и дали да му вярваме или не, нека да кажа, че е трудно да се каже кой е и кой не е. Засега е известно само едно нещо, а именно че ако си от ДС, значи си куче. Това «ако си от ДС» означава не само че си, тоест днес, сега, още си, но и че си бил, макар че сега да не си.

И тъй,  вече сме наясно, че едно от изискванията да си куче е, първо – да си животно и второ – да си от ДС. Тук трябва веднага да поднесем извинение на кучетата-животни, тия незаменими приятели на човека, които нямат нищо общо с кучетата от ДС. Да кажем също, че само затова има смисъл да се вадят списъците на тия, които са от ДС. Да поясним още че такива, които са били някога ДС, но мислят, че сега не са, няма. Нито досега някой е чул някогашен десар да каже: «Видите ли, аз тогава бях куче, но вече не съм. Простете на заблудения, поклон пред тебе, Българио! Хората правят грешки и аз съм човек»!

Ако можеха да кажат това, щяха да се превърнат от кучета в човеци. Но не го казват. Това, което казват е «Всички вкупом съгрешихме!» , с една дума искат всички да ни направят кучета. Казват още «Грешки се направиха!», с което искат да кажат, че грешките се самонаправиха.

Такива, които искат прошка, няма – и затова трябва да се вадят списъци, защото ако не се извадят, няма да знаем кой е куче и сега. Та ако не друго, поне списъците се вадят от време на време.Днес например е ред на интелектуалния и академичния елит на България, чиито «осветени» имена, както пише «Торнадо», волно или принудително са сътрудничили на ДС. Думата «осветени» да не се бърка с «просветлени», тоест iluminati, такива които не ходят по земята и са леки и чисти като ангелчета, узнали познанието. Думата «осветени» означава измъкнати от тъмното като хлебарки, като дървенички и оставени на показ, за да ги видят всички. Някога след «освещаването» някой трябва да опише дейността им докато са били на тъмно и да събере всичко в книга, да се знае. Защото времето завлича, и то бързо.

Ето ви за пример един пресно «осветен» - отец Казимир Попконстантинов. Не ще да е завлекло времето името му толкова бързо – в края на краищата не беше ли той, който в съдружие с подпухналия си приятел Божидарчо Димитров  измайсториха операция «Мощите на Свети Иоан»? Операцията просто плаче за сериал, за сатира, за каквото и да е като се почне от конспирацията на висшия ДеСарски клир и се свърши с пълчищата хапльовци, прегърнали отново вярата.

Но ето че с тоя списък под невинния и лек като перце ореол на Казимир Попконстантинов се показаха рогца: на едното пише Д, а на другото С. Ето така  мастития наследствен  богослов и историк стана  куче.

Е, кажете ми сега: как да повярват българите на когото и да е от живите, камо ли на умрелите?