Новият спасителен план може да даде глътка въздух на Гърция само няколко месеца

Европейският план за нов спасителен заем за Гърция може да купи на страната пространство за дишане от само няколко допълнителни месеца преди тя отново да се изправи пред перспективата от фалит или радикално преструктуриране на нейния дълг.

Обещанието на финансовите министри от еврозоната да изплатят транша от 12 милиарда евро спешни заеми през юли, при положение че гръцкият парламент първо приеме новите мерки за икономии, се очаква да държи Гърция платежоспособна до септември.

Но планът на министрите за втори спасителен заем заема същия подход като първия спасителен план, който стартира през май 2010 г. - той не включва директни стъпки за орязване на натрупания гръцки дълг, а просто цели да отложи неплатежоспособността, докато Атина реформира бюджета си, а гръцката икономика започне да излиза от кризата.

Този подход започна да се проваля в деветте месеца от стратирането на първия  спасителен заем, след като Атина не постигна своите цели по дълга и растежа, а политическата подкрепа за мерките за икономии вътре в Гърция намаля от миналата година. Затова пазарите ще продължат да се тревожат за риска, че политическият и икономически натиск ще тласнат Гърция към по-радикално решение - схема да се намали нейния дълг като се наложат загуби върху нейните частни и официални кредитори.

Ще има много потенциални спусъци за подобно събитие отсега до края на 2014 г., когато се очаква да приключи новият спасителен пакет и се очаква, че Гърция ще бъде способна да продължи да се финансира на пазарите.

Европейският съюз и МВФ проведоха тримесечни прегледи, за да решат дали Гърция е постигнала достатъчно напредък, за да получи следващия транш от спешните заеми, а несигурността за транша през юни разтревожи пазарите миналата седмица.  Следващият преглед трябва да се проведе до края на септември.

До октомври 2013 г. в Гърция трябва да бъдат произведени общи избори и правителствените решения може да бъдат доминирани от тях доста преди това. Ако премиерът Георгиос Папандреу продължава да губи подкрепа в парламента, е възможно да има предсрочни избори.

Папандреу обяви в неделя, че тази есен ще бъде проведен референдум за изборни и политически промени, включително за отговорността на министрите.  Провал на правителството по този въпрос може още повече да подкопае политическата подкрепа за мерките за икономии.

Както и в първия спасителен план от 110 милиарда евро, вторият спасителен план  ще включи огромно количество официална помощ - може би допълнителни 60 милиарда евро, казват официални източници. И двата плана предвиждат Гърция да събере десетки милиарда евро от продажба на държавни авоари, макар вторият план ще се опита да ускори умерено тази продажба.

Основната разлика между двата плана е включването на частния сектор във втория план. Ако служителите успеят да разрешат юридическите и техническите проблеми, частните инвеститори ще си получат дължимото чрез доброволното закупуване на около 30 милиарда евро в облигации с приближаването на падежа, заявиха източниците.

Но тази стъпка е по-полезна политически отколкото икономически. Тя ограничава бремето, което трябва да поемат официалните кредитори, помагайки на европейските донорски правителства да оправдаят втория спасителен пакет пред своите данъкоплатци, но не орязва гръцкия дълг.

Това оставя голям натиск върху Гърция да плати дълга с приходи от данъци, събрани от икономически растеж. Тук нещата изглеждат мрачни. ЕС, МВФ и Европейската централна банка очакват икономиката да се свие с 3,8 процента тази година, което е по-зле от предвидените 3 процента в първия спасителен план, а някои частни анализатори предвиждат свиване от около 5 процента.

Макар спасителните заеми да изискват Гърция да въведе регулативни промени, реформи в трудовия пазар и други стъпки, за да стане икономиката й по-конкурентноспособна, все още не е ясно дали те ще бъдат достатъчни да компенсират факта, че като членка на еврозоната, Гърция не може да намали лихвите  или да обезцени валутата си.

Майкъл Дикман, изпълнителен директор на най-голямата застрахователна  компания в Европа „Алианц”, заяви през май, че ние се нуждаем от план за индустриализация на Гърция, нещо от типа на плана Маршал. Европейската продукция трябва да бъде пренасочена към тази страна, каза той.

Той има предвид американската помощ за Европа след Втората световна война, която възстанови икономиката, но не само чрез спешни заеми, но и чрез индустриална помощ. Досега, Европа изглежда не мисли в този дух.

Заедно с новия спасителен план, Папандреу се опитва да направи свеж старт политически, като реконструира своя кабинет миналата седмица и поиска вот на доверие в парламента, който ще бъде гласуван във вторник.

Тези стъпки имат за цел да осигурят приемането в парламента на мерките за икономии, които са необходими за спечелване на следващия транш от помощи. Но става все по-малко ясно, че замяната на технократа Георгиос Папаконстантину с влиятелния партиен лидер Евангелос Венизелос ще осигури това Гърция да се придържа към фискалните реформи в дългосрочен план.

Венизелос вече говори за коригиране на реформите с цел по-голяма социална  справедливост. Папандреу назначи също Панделис Иконому, яростен опонент на  сегашния спасителен план за Гърция, за заместник-финансов министър.

Дълбочината на публичната съпротива срещу мерките за икономии се видя в проучване на общественото мнение във вестник „Вима”. Според него 47,5 процента от анкетираните искат парламентът да отхвърли пакета от реформи и в Гърция да има предсрочни избори, а 34,8 процента искат пакетът да бъде одобрен.

Междувременно политическата подкрепа за спасителната стратегия не е солидна  в някои европейски донорски страни, включително в Германия, която е основен донор.

Ако вторият спасителен план не проработи, може да нарасне натискът за  по-радикално решение, което ще застави частните притежатели на облигации да приемат голямо орязване в цената на облигациите, наречено „подстрижка”.

„Експерти ми казват от година, че преструктуриране на гръцкия дълг е необходимо. Сега е време частните кредитори да започнат да допринасят”, заяви  Хорст Зеехофер, шеф на баварското крило на консервативната партия на Ангела Меркел пред списание „Шпигел”.

Финансовият експерт Манфред Колбе от Християндемократическата партия на  Меркел заяви пред списанието: „Ние се нуждаем от „подстрижка” и тя няма да бъде доброволна.”