т перестройката, до пароструйката: лъсна им безцветният паметник

Когато много ядосахме вековните ни „освободители“ с първия митинг на 9 януари 2011 г., иронизиращ мълчаливо и с плакати съветския окупационен символ в центъра на София, съветската пета колона свика нещо пленум с участието на руския посланик ( досущ както пратеник на ЦК на КПСС задължително е присъствал на пленумите на ЦК на БКП) и ни заклейми. Ето я отново Петата колона, упълномощена пак да громи българите, които харесват повече България, отколкото Русия : подредена е по списък- за онези, които не вярват и си мислят, че в „Течна дружба“ нещо си измислям:

1.Български антифашистки съюз
2.Съюзът на ветераните от войните
3.Съюзът на военноинвалидите в България
4.Съюзът на сержантите и офицерите от резерва и запаса
5.Национално движение „Русофили“
6.Форум – „България-Русия”
7.Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД
8.Фонд „Устойчиво развитие за България”
9.Дружество „Александър Невски”
10.Федерация на съотечествениците
11.Българо-руска търговска промишлена палата
12.Българо-руски клуб „Шипка”
13.Съюзът на българските писатели
14.Славянско дружество в България
15.Съюзът на архитектите в България
16.Дружество „Найден Геров”
17.Съюзът на филмовите дейци
18.Съюзът на българските журналисти

Тон за нашето оплюване след 9 януари даде самият руски посланик Юрий Исаков, които обяви противниците на съветската окупация и колониализъм за „маргинали“. Вандалският му „дипломатически език“ не е импровизация- такива нещо в имперската военизирана дипломатическа йерархия ( те си имат дори дипломатически униформи, истински военни мундири!) не се допускат. Вандалският дипломатически език на Кремъл срещу българите включва подигравките към България като „троянски кон на Русия“, поканите на Елцин към България (единствено към България в Европа, помните ли?!) да се присъедини към ОНД и т.н.

Ето че този път на московските дипломатически вандали им трябваха цели 5 дни да изтрезнеят и да мобилизират петата си колона с пароструйките. Не могат да повярват, че това им се случва – въпреки перестройката им се налага да пускат пароструйката, за да замитат следите от маргинализирането на „вечната дружба“. Повтаряйки почти буквално декларацията на своите протежета, с което ги издава кой е истинският автор, руското посолство се подписа под следното:

“Посолството на Русия за пореден път е принудено да констатира възмутителния акт на вандализъм по отношение на Паметника на Съветската армия в София. “

…един момент: „за пореден път“? Нали уж тук всички обичат съветската окупация и останалите са някакви „маргинали“ , които руският посланик дори не удостоява с отговор, когато му пишат отворено писмо? Досега ни прескачаше като паднали гащи със скъсан ластик, но му лъсна…паметникът. Стотици, може би хиляди български граждани дойдоха да го видят ( лъсналия му цветен паметник). Беше празник на свободата: цели 5 дни продължи това доброволно поклонение. Както заявява доста просташки шефката на парламентарното мнозинство на ГЕРБ Искра Фидосова : „ който се снимал, снимал се“ ( „ кака се ожени”, се подразбира).

По-нататък руското посолство направи си лъже ( отново):
 
„Поругаването на паметта на воините, освободили България и Европа от фашизма, бе извършено с особен цинизъм, който няма прецедент в други европейски страни, където съществуват подобни монументи“, съобщиха от пресслужбата на посолството на Русия в София.

…”освободили България от фашизма“?
…“няма прецедент в други европейски страни“?

Това си е откровено тъпо: дори проруските медии у нас тези дни показаха разходката на съветския розов танк по река Вълтава в чест на 20 годишнината от неговото „поругаване“.
Следва обаче най-интересното и ще ви кажа защо. Моля обърнете особено внимание на факта, че руската декларация се крие зад българското законодателство, цитирайки точно, но прави това избирателно за договора с България, зад който пък се крият руските протежета тук:
“Посолството подчертава, че съгласно §12, ал. 1 от Закона за културното наследство на Република България Паметникът притежава статут на групова недвижима културна ценност, и в това си качество попада под действието на международните и вътрешните законодателни актове за опазване на културните ценности.
При това, в съответствие с положенията на Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската Федерация и Република България от 4 август 1992 г. (член 14) и Споразумение между Правителството на Руската Федерация и Правителството на Република България за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19 април 1993 г. (член 10) страните са задължени да предприемат необходимите мерки за запазване и полагане на грижи за намиращите се на териториите на двете страни паметници, свързани с тяхната история и култура, припомнят от руската страна. “

Руската декларация „пропуска“ „малката подробност“, че в договора изрично се говори за три категории паметници: военни гробища, костници и културно-исторически ценности. Съветският агресор с оръжието не е нито гробище, нито костница. А че не е културно-историческа ценност вече българската държава се произнесе категорично чрез писмо на заместник-министъра на културата Тодор Чобанов, провокиран от нас, „маргиналите“.

Доста некултурно е да се лъже, господин посланик!

Културната дискусия продължава . Читател на блога написа следното:

“От няколко години живея в Букурещ, обикалял съм и из страната и не видях никъде нито един Альоша, при все, че Румъния има сходна съдба във втората фаза на войната, а и по-тежък комунистически режим след това. Явно не всичко е въпрос на историко-политическа съдба. Честно да си кажа, направо им завиждам, задето нямат какво да си оцветяват. “

Културно му отговарям следното:

Румъния и Русия са не просто съюзници през Първата световна, но и заедно нападат България и биват жестоко разгромени от българската войска в продължителни, няколко месечни боеве на два фронта( българите дори форсират Дунава в контранастъпление при Свищов- там, където руснаците дебаркират през 1877 г.). В крайна сметка българските воини, които избиват хиляди руски нашественици в страховити атаки „на нож“, но освобождават като жест на добра воля всичките руски пленници, превземат Букурещ. Руснаците бягат и започват да грабят и изнасилват самите си съюзници (румънците) по позорния си път обратно.

Претекстът на Русия да изпрати казаците е, че помага да Румъния да осъществи законните си терориториални претенции- същите, който самата Русия залага като бомба в отношенията между младите балкански държави, отнемайки от румънците населени с румънци територии срещу което им „дава“ да си вземат други, населени с българи.

За това бойно братство румънците никак не обичат да си спомнят, както и сърбите ( техни части, участвали в инвазията под руско командване, също са бити жестоко от българската армия в спомената и пазена в тайна у нас и в Русия и до днес война на Русия срещу България през 1916 г.).

България е единствената славянска и православна ( нали така ни слагат в кюпа си) държава, която не само отстоява с оръжие независимостта си от Русия ( трагичната Полша не успява, но все пак генерал Пилсудски смазва уж непобедимите червеноармийци в опита им да стигнат до Варшава след болшевишкия преврат и Сталин никога не забравя това унижение- връща им го в солидарна акция с Хитлер).

Да не говорим за печалната междусъюзническа война от 1913 г., когато Русия напълно откровено организира и обединява всички наши съседи във военен антибългарски съюз- в книгата си „Течна дружба“ допускам, че именно по този повод Иван Вазов пише точно тогава „Аз съм българче“ – като ехо ( от урва на урва и от век на век!) на огромното разочарование от руската роля и отмъстителност срещу България, която се опитва да окупира през 1886 г. ( за наказание за неподчинението при съедининението) , но бива унизително принудена да се откаже под единодушния натиск на обединена (срещу Русия) Европа. Румънци, сърби ( току-що воювали и победени от българите), чехи , германци и най-вече британци, абсолютно всички като един защитават тогава България от надвисналата руска окупация, подготвяна от няколко военни бунта на русофили в България и от заплашителното напредване на руската черноморска флотилия.

В крайна сметка Сталин довършва започнатото от бълагорофоба император Александър ІІІ- окупира България ( и Румъния).

Румънците обаче явно помнят всичко това, докато тук Петата колона на Русия си разиграва коня- троянския…Лъже, маже и „чисти“ всичко, което не й изнася в изпълнение на задачата да служи на любимата си империя.

И понеже всички тези факти са много неприятни на нашите господари, медиите слугински следват инструкцията да не обръщат внимание на „маргиналите“. Не съвсем маргиналната телевизия Си Ен Ен обаче направи изключение и показа на голяма плазма корицата на книгата „Течна дружба“ в рамките на доста голямо ( като за световна информационна мрежа) интервю с автора.

Added On June 21, 2011
Journalist Ivo Indzhev discusses efforts under way in Sofia, Bulgaria, to remove a Soviet-era monument.
Europe News – Headlines, Stories and Video from CNN.com International

http://edition.cnn.com/search/?query=Ivo&primaryType=mixed&sortBy=date&intl=true

http://edition.cnn.com/video/#/video/world/2011/06/21/bpr.bulgaria.soviet.monument.cnn?iref=allsearch

В книгата си „Президент на РъБъ“ не случайно оставям отворен финал, в който обръщам внимание на „следочистачите“ в България. От перестройката, до пароструйката те се стараят да заличат истината. Няма да стане!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/