Едно дърво

            Байкушевата мура в Пирин е връстник на България. Особено чувство е да гледаш могъщото дърво, вкопало корени в земята. Като да поеме всичките й живителни сокове - видимата част на тези корени е сякаш здрава мрежа, разпръсната около стъблото – да го защити по-добре. Прилича и на гигантска длан, забила пръсти в почвата. Всяко растение – цвете или дърво, е еквивалент на героя от гръцката митология Антей. Сравнението обаче се откроява при този 1300-годишен гигант. Внушителен по възраст и размери, а в момента е разлистен и свеж като по-младите дървета около себе си.

            „Колко мъки знаеш, колко тайни криеш,

            хей, Балкан, ти, роден наш.”

            Нищо, че не става дума за Пирин - отвъд повода, за който се пее в песента, Балканът действително крие тайни. Той или някой друг грижливо потули как именно е загинал Ботев. Без намесата на Балкана се забулиха в тайна костите на Левски. Загубиха се. Има дълбоко охранявани тайни, защото огласени - биха се оказали неудобни. Има недопускани и отпъждани истини.

            Представям си автентичния последен дом на Апостола – не само Паметника, фиксиращ приблизителното място на края му. След това си мисля какви притеснения е предизвикало през 1971 г. масовото стичане на хора за поклонение пред Гунди и Котков. Примерите може да са несъизмерими, но генезисът на тревогата им е вероятно един и същ. Спонтанно възникналите и възникващи кумири са по-опасни от надуваемите, докато не са регулирани. Могат да ги засенчат, да отклонят народната мисъл в „неправилна” посока. Случайно ли е тогава, че и спонтанните се причисляват към надуваемите – приживе и посмъртно. Гунди и Котков имаха милиционерски чинове, а Ботев „се оказа” социалист.

            „Гордо знаме ни е Ботев,

            пръв учител – Димитров.”

            Така се пее в песента, започваща с думите  „Пейте в светлата родина, септемврийчета безчет”. Доколко, ако знаме ти е Ботев, пръв учител може да ти е Димитров, е отделен въпрос. Ето тук е заровена „собака”-та. Да направиш миш-маш от несъвместими и несъизмерими неща – личности, идеи, същества и др. Да размиеш границите между стойност и кич на национално равнище и да обявиш второто за връх на патриотизма. Всички останали да му бъдат плахи подгласници.

            „Ценителите” на историята почистиха тайно паметника на съветската армия. Не можем да им се сърдим. Те изпълниха мисията си. А тя започна именно с това – първо изтриха надписа „ В крак с времето”. И нощният мрак на деянието им демаскира ужаса от изявата на нестандартно и свободно мнение – различно от мавзолейните им „ценности”. По избор на време за деянието си се превърнаха в батман. Без героичния му комиксов ореол обаче. Конспиративен батман, убеден в една-единствена ръководна роля.

            Къде бяха „ценителите” на историята, когато през 80-те години на миналия век в София бяха разрушени паметните плочи с имена на загиналите за България през войните от началото на същия този век? Или те замълчаха, защото на мястото им се въздигна Дворецът на културата специално за един конгрес на подразбираемо ръководната партия – май беше 13-ят.

            Въпрос на избор. Страшно е изборът да остане в само едни ръце, научени, че именно те са „пътя, истината и живота”. Отричащи правото на различно мнение.

            Байкушевата мура – свидетел на създаването, борбите за оцеляване, падане и възкръсване, си стои. А от видимите си корени е допуснала да изкласи един дързък филиз. Той тепърва ще търси място под слънцето и ще се надява да го бъде.

            А наоколо, макар и в Пирин - „Балканът пее хайдушка песен.”