Хем весело, хем – шарено

...Нощ е още, но звездите бледнеят, а утринният бриз донася уханието на късната пролет. На изток, отвъд Цариградско шосе, по небесния купол вече се пръскат оранжевите багри на утрото. Жълтите павета се готвят да поемат първите лъчи на слънцето.

Но в градинката срещу Ректората става нещо. Мяркат се сенки и силуети, дрънчат, удряйки се една в друга, тръби за скеле. Хора хващат инструменти, спазвайки пълна тишина.

Какво става? Някакви апаши ли творят незнайни злодейства в ранните часове, докато софиянци спят най-сладкия си сън? Диверсанти ли коварни готвят покушение, или пък това е авангардът на настъпваща окупационна армия?

Не, уважаеми. Това са работници, наети от агента на Кремъл Светлана Шаренкова. Получили са хиляда лева, за да изчистят паметника на Съветската армия, известен накратко като „Шмайзера”. Получили са позволение от самия Областен управител, лично назначен от премиера Борисов да надзирава софийските дела.

След прекъсване от няколко поколения, в продължение на пет дни София беше свободна – частичка от „западния свят”, когото работодателите на Шаренкова смятат за свой основен враг. И правилно смятат. Няма по-голяма залпаха както за феодалните господари, така и за техните крепостни, от свободата.

А свободата, примесена с присмех и цвят – това си е вече обявяване на война. Един смел уличен художник направи онова, което и правителства, и обществено мнение в България не искат и не могат: освободи България от комплекса на крeпостно покорство пред руския господар. Оцветеният паметник придоби европейска известност и изми позора от челото на най-комунистическата – и затова най-бедна и зла – страна в ЕС. Туристи започнаха да се снимат пред него. За малко София наистина да заприлича на културна столица на Европа.

Хем весело, хем – шарено. Щом е шарено – значи е красиво. Щом е весело – значи е човешко.

Да, ама не. Държавните институции, обществените организации и културни задруги смятат друго. Чуйте ги и запомнете:
„Не знаете ли, другарки и другари, че веселото и шареното са отречени буржоазни влияния? Ние, борците срещу буржоазията и империализма, сме прашни, железни, бетонни и най-важното – сиви. Сивотата е нашият цвят, къде сте тръгнали с тия цветни боички? Сив ни е паметникът, сиви са ни панелките, сив ни е животът, сиви са ни мечтите и ни е сив акълът.”

Един младеж със спрей изми позора на България. Срещу него застанаха всички фактори в държавата. И даже подписаха лакейско, крепостно, челобитно послание до другарите в Кремъл, да се извиняват.

Всички до един подписали това възмутително извинение са национални предатели. Ще рече: във всеки даден момент могат да действат така, че България отново да стане крепостна на Русия територия. Да видим:

- Всички съюзи на запасните офицери, сержанти, дневални и пр. Нали се сещате, на чия страна са във всеки конфликт с Москва? И ако хванат оръжието – на чия страна ще бъдат? Няма да е на българската.

- Всячески културни дружества за славянско братство и пиене на водка с братушките. Нали се сещате, всеки ден те чии интереси обслужват?

- Слушайте сега внимателно: Съюзът на писателите, Съюзът на архитектите и Съюзът на журналистите. Е, сега вече се сещате, защо нашите градове и нашите медии приличат на това, на което приличат; защо 90 % от българските журналисти работят за чалгизирането на българските мозъци; и защо 99 % от българските писатели работят за интересите на Кремъл?

Хайде сега всички да вярваме на българските журналисти и да се възхищаване на българските писатели...

В продължение на пет дни България беше свободна, шарена, весела и цветна. От един ден си е пак онова, което си е: сива, прашна, унила, зла, страхлива, подла, завистлива, лакейска, миризлива, неграмотна, пропита дива и варварска сган, чиято едничка мечта е да се върне под брезентовия ботуш на руския Альоша.

Позор. Това и в Узбекистан го няма.

И Гоце им е много. Заслужават да им докарат руски околийски от някое блато в Якутия, да се почувстват щастливи най-сетне. И на СБЖ-то, и на СП-то, и на САБ-а, и на ГЕРБ-а и на всички, които направиха зависещото от тях, та да се върне срамът на челото.

Блогът на свободните хора - http://www.desnite.eu/