Българският “енергиен Давос” се оказа кьорфишек

Путин няма да дойде на енергийния форум в София, който трябва да се проведе на 23 и 24 април. Няма да дойде и Жозе Мануел Барозу. Няма да дойде и турският премиер Ердоган. Няма да дойде и еврокомисарят по енергетиката Анрис Пиебалгс. Българският “енергиен Давос” – тази мащабна суперпродукция на президента Първанов, безславно пропадна, а България отново стана за смях. “Кьорфишек” – това е думата, с която електронно издание EUobserver определи софийската среща. Двата милиона, отпуснати от правителството за форума, се оказаха поредните похарчени нахалост пари на българските данъкоплатци.

            Пренебрежението към българския форум е знаково. То говори – и казва неща, определено неприятни за управляващите. Ако имаха уши, би трябвало да чуят – но нямат. Посланието е: няма как да направиш ефективен форум за енергийната сигурност на Европа, след като си направил всичко възможно да прецакаш същата. След като си играл толкова последователно по свирката на човека, който е най-голямата заплаха за Европейската сигурност (не само енергийната). След като не си имал нито очи, нито кураж да се защитиш енергийната сигурност на страната си – а вместо това предателски си я направил изцяло зависима от една загниваща империя, която има лошия навик да използва такива зависимости като геополитическо оръжие.

            Липсите в София наистина говорят. Представителството на европейските държави е на пренебрежително ниско ниво – например Франция, Германия и Италия ще бъдат представени само от директори в министерства. Няма да е така на планираната в Прага енергийна среща – непосредствено след българското недоразумение. Тя ще бъде наистина “на върха”. Там ще бъдат и председателстващия ЕС чешки премиер Мирек Тополанек, и председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, и външнополитическия шеф на ЕС Хавиер Солана.

            Разликата между двата форума? Ами ето я: в София ще се обсъжда проекта за руски газопровод “Южен поток”, чрез сключването на договора за който България материализира метафората на руския посланик Чижов за това, че сме били Троянския кон на Русия в обединена Европа. Защото целта на този проект беше да елеминира “Набуко” – алтернативния газопровод, чрез който ЕС се надява да диверсифицира своите енергийни източници чрез преки доставки на природен газ, договорени директно с Азърбейджан, Туркменистан и други страни от Далечния изток, а в перспектива и от Египет.

            Иначе казано: “Набуко” избива от ръцете на Путин основното му геополитическо оръжие. Бързата и тайна договореност между Първанов и Путин за “Южен поток” му помагат да го задържи. Вероятно си спомняте как се говореше, че с договора за този газопровод сме били направили “голям шлем”. Какво направихме ние не е много ясно, но Путин опреиделено направи голям шлем. Пак тогава един от босовете на “Газпром” ехидно подхвърли: “Набуко” ли? Ама моля ви се, това не е газопровод. Това е опера”.

            Е – точно “Набуко” ще се обсъжда в Прага като приоритет за Европейската енергийна сигурност. Не Южен поток. Там няма да се питат с навлажнени от въжделение очи ще дойде ли Путин или няма да дойде. Там просто няма да го поканят. Та това е разликата между Софийското позорище и Пражката среща на върха.

            Путиновата липса от своя страна също говори. Нека определим посланието й с по-достъпен за България език: това е просто част, ритуал от руския рекет. Последната надежда за някаква все пак реализация на срещата в София беше свързана с презумпцията, че ще бъде подписана поредната конкретизация на договореностите за “Южен поток”. Е, няма да бъде подписана. И няма да бъде подписана не защото Путин няма да дойде. А Путин няма да дойде, защото още не сме кандисали на руските условия.

            Те са ясни още от момента, в който срещата и хождението на Путин до България се появиха на дневен ред. Русия иска българската газопреносна мрежа да стане интегрална част от “Южен поток”. С други думи: иска да сложи ръка върху българските газопроводи. Иска да направи онзи пробив, който не успя при правителството на Жан Виденов – въпреки обединените усилия на Мултигруп, Андрей Луканов и Никита Шеваршидзе. Точно заради този провал на руските усилия лобистите на “Газпром” обединиха усилията си, за да свалят тогавашния социалистически премиер. И той бе принуден да подаде оставка, но не предаде България – или поне не предаде нейната енергийна сигурност. Как ли ще постъпи сега, при идентична ситуация, Сергей Дмитриевич Станишев?

            Той като че ли е длъжен да отговори на този въпрос. Защото му предстои среща с Путин – но не в София, а в Москва. Отново знаков момент: не аз ще ви дойда на крака – а вие, любезни, ще дойдете при мен. И като дойдете, гледайте вече да сте договорили “Южен поток”.

            Има с кого. Путин не идва в България, но праща свой наместник: руският енергиен министър Сергей Шматко, бивш президент на компанията “Атомстройекспорт“, която е избрана за изпълнител на строежа на АЕЦ “Белене“. Също знаков момент. Тъй като няма пари, с които да бъде продължен строежът на “Белене”. Въпреки широко разтръбените версии, че има голяма блъсканица от световни инвеститори, енергийният концерн RWE е на път да преразгледа намеренията си за участие в изграждането на централата като стратегически инвеститор.

            Така проектът изпада в пълна безизходица и като митичен спасител на хоризонта се показва – кой? Путин. Който по собствените му думи, още преди България да е договорила каквото и да било, вече бил заделил четири милиарда от руския бюджет за строежа на “Белене”. И сега ги дава – под формата на заеми от четири руски банки, за които България потайно преговаря.

            Само че иска държавни гаранции. Което значи, че този безумен проект ще тежи на врата на държавата десетилетия наред. И още нещо, с което сме първи – България е единствената страна в Европа, която в разгара на икономическата криза си позволява лукса да строи ядрена централа. С дребната подробност, че същата ще струва не четири, а най-вероятно осем милиарда евро.

            И ето го рекета, в името на който бе тъй старателно подготвян софийския “енергиен Давос”. Вие искате да строите АЕЦ, а нямате пари, така ли? Добре. Ето ви парите, ами вие ще ми дадете газопроводите.

            Какво ли ще отговори Сергей Станишев – сам самичък срещу Путин зад стените на Кремъл, с доброто си руско възпитание, с всичките си руски ангажименти, с всичките навързани около неговия отговор кагебистки енергийни интереси?

            Честно казано, не бих искал да съм на негово място.