В крак с времето...за 3 дни

Николай Павлов

Най-очакваното се случи. Изрисуваният релеф от паметника на Съветската армия бе "почистен". Такива, казват, били разпоредбите. Не можело така върху паметниците и тн. Авторът, убеден съм, най-малко съжалява. Гарфити по същество е доста по-близко до театъра, отколкото до живописта или скулптурата. То е ситуационно изкуство в три действия - изрисуване на градско пространство, реакция на провокацията (ако е успешно) и заличаване от властите. В случая реакцията беше безпрецедентна и дори прехвърли границите на България. Предизвика едновременно бурни овации и скандал, което е постижимо единствено за таланта. На всичкото отгоре и третото действие - заличаването, също като първо, по дефиниция извършващо се зад кулисите на публичността, се превърна в провокация само по себе си и оголи един куп наболели въпроси и констатации.

Светлана Шаренкова е особено старателна в лъскането на съветски шмайзери

Разшаваха се като мравки пред буря рубладжии всякакви. Подписаха декларация, чиито стил най-меко би могъл да бъде определен като крайно раболепен и слагачески дори и за стандартите на късната перестройка. Активизираха като по команда община, облстна управа и прокуратура. Държавното обвинение мигом обяви, че образува досъдебно производство, а руското външно министерство заръча "виновните за оскверняването на мемориала да бъдат разкрити и наказани". Прокуратурата се задейства с незапомнена скорост и отзивчивост, за която обикновенните български граждани не смеят и да си мечтаят. Паралелно с това, в рамките на часове се разреши административно въпросът с почистването. Оказа се, че не е проблем да се изчисти "местопрестъплението", преди да е завършило прокурорското разследване. Общината разрешила в понеделник следобед, областният оправител и него го хванали привечер да се съгласи, та да заиграе пароструйката в полунощ.
Кога за последно държавна институция се отзова на запитване по ваш проблем в рамките на един ден? Ще се радвам читател с по-дълъг житейски опит да се сети за такъв случай, но силно се съмнявам. Защото ние сме обикновенни граждани, при това български. Нашите проблеми са (в най-добрия случай) второстепенни за овластените васали. През оная работа сме им, да си го кажем направо. За васала важни са проблемите на сюзерена. Нему дължи властта си той и неговите интерси е поставен да обслужва. Без значение дали говорим за САЩ или Русия. Далеч от мисълта съм, че ако някой се бе одързостил да надраска къщурката на Уорлик или да ядоса по какъвто и да било начин другия Голям брат, реакцията щеше да бъде по-различна. В България за всеки сюзеренски задник има ибрикчии бол.

Блогът на Николай Павлов - http://www.stancianegra.com/