БУРЖОАЗИЯТА – НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НА КОМУНИЗМА

Да започнем с един стих от Иван Вазов, адресиращ руснаците в стихотворението му «На руските войни»:

Вий някога знаме Христово

развяхте за благо човешко –

строшихте ни игото тежко,

а  днеска ни носите ново!

Вазов е ключова фигура в българската история. Това, което комунистите обаче не са давали на българчетата да знаят е, че когато се е касаело за българската свобода за него не е имало разлика между турци и руснаци, тоест всеки подтисник и поробител е точно това – поробител и подтисник.

А сега си представете какво щеше да се случи с тоя Вазов ако беше  доживял да попадне в ръцете на народния съд в 1944. Брат му е имал нещастието да доживее и днес всеки може да научи какво е станало с него.

На нас са ни набивали в главите и ролята на прекрасната Райна Княгиня, но малцина знаят  за немилостта, в която е  доживяла дните си през комунизма, да не говорим за синовете й и тяхното унижение. Тия хора, така или иначе, са били в скромен смисъл част от българската буржоазия. Те са обичали отечеството си, но не така, както руснаците са искали.

Буржоазия – ето ви един термин в основата на комунистическата омраза. Можем да кажем без никакво преувеличение, че за комунистите това е бил  най-големия враг на тяхната класова философия. Отворете марксизма и ще видите неговите неуморни тиради срещу буржоазната класа, срещу нейните сатанински характеристики и срещу експлоатацията на пролетариата.

Цялото зло в Лениновата болшевишка революция е приписано на буржоазията. Целият терор, разюздан от Ленин, Троцки и Сталин, се е изсипал върху буржоазията. Отворете Ленин и вижте: на него му излиза пяна от устата когато говори срещу буржоазията. Отворете Троцки и вижте: той получава задъхване, когато плюе срещу буржоазията. Сталин е по-различен – той слага под ножа всички: и буржоазия, и работници, и селяни, и армейския офицерски състав, и старите и нови болшевики, и приятелите си, и две трети от коминтерна... Той всъщност избива десет пъти повече хора отколкото цялата руска Гражэданска война. Дори Троцки го нарича предател на революцията.

Коя е буржоазията? Българският комунизъм, непознаващ развито капиталистическо общество с висок процент урбанизирана средна класа, внася революционния терор от още по-селска Русия. Буржоазията, това са градските класи или бюргерите, тоест търговци, банкери, учители, занаятчии, инженери, техници, проектанти, архитекти, поети, писатели, артисти и художници, професори – това са хората, които Ленин, Троцки и Сталин са турили под ножа. Думите «под ножа» са в буквалния смисъл. И понеже тия велики касапи скоро разбират, че тотална кланица не е възможна и че ще имат нужда от много от тия хора, те разделят буржоазията на «прогресивна» и «реакционна».

Следвайки идеите на гореспоменатите трима болшевишки касапи, СССР избива в буквалния смисъл на думата всичко, което може да се причисли към така набедената реакционна буржоазия. Избиват я така, както никой никъде по света не е избивал: в подземията на НКВД, в масови гробове извън градовете и в безбройните лагери на Сибир, за да построят един нов свят. «Мы новый мир построим!» И го «построиха»! Светът още очаква съветските концлагери да бъдат отворени за посещения от туристи, така както днес са отворени нацистките.

Казват, че при посещението си в САЩ на Горбачов за пръв път е била подхвърлена идеята за коренни реформи на съветското общество. От някъде идеята е трябвало да дойде. Някой е трябвало да спре кланицата и да смени пътя към тотален провал, или ако не друго, поне да не изглежда тотален.

Днес пред нас се лези  нов тип българи : комунисти, превърнати по бързата процедура в буржоазия. Те носят добре скроени костюми, ходят на лов, възпитават децата си в буржоазни западни училища и искат да им вярваме. Те повече не говорят за ролята на пролетариата и не искат да построят «този нов и прекрасен живот» - те просто искат да живеят като буржоа, в удобства и комфорт, да имат много пари.  Те се маскират като ротарианци и франкмасони, като верни на бога, на когото целуват ръце и искат да им вярваме. Думите «работници и селяни» не са част от речника им. Думите «бедност», «мизерия», «оскъдица», «недоимък» са им досадно излишни. Те пушат пури, обичат лукса, пият уиски и карат скъпи коли и скъпи жени. Безразлично каква буржоазия – те искат да са буржоазия.  

Бързината на процеса, с който те се превърнаха от комунистически лумпени в капиталистически лумпени, е свидетелство за техните артистични способности. Той показва също, че школуването им на Запад е било дълго и плодотворно, и те са научили как да се превъплътят в новата си роля.

Е, вярно е, че по пътя към артистичния им триумф ще има и груби моменти, като досадния паметник на червената армия, към която днес им е толкова неудобно да демонстрират любовта си. Тия руснаци, видите ли, са си доста спечени мозъци и такива проблеми не са приятни. За тая цел обаче в резервите на техните задкулисни трикове има стара гвардия от отбрани партийни тъпоглавци,  чиито мозъци комунизма е дамгосал завинаги с името «Русия».

Ако само можеше някакси тоя паметник да изчезне или поне да се смали и да не разваля блаженството на буржоазния им оазис!