БАН - много шум за нищо

Стачки. Протестни шествия. Огромен надпис “Не се продава”, виснал в центъра на столицата. Купища декларации с обвинения в незачитане на националния интерес. Спор за имоти за милиони. Искане на оставки и помощ от международната общност. Увеличаване на безработните и заминалите за чужбина. Намеци за неперспективност и настояване за безкомпромисна промяна. Депутатско бъбрене. Приемане на нов закон.

Накрая - нищо.

Това се случи за една година в Българската академия на науките. Бунтът и обещанията за промени в нея потънаха в забравата на старите вестници. БАН свали надписа “Не се продава” от фасадата си, а премиерът Бойко Борисов им назначи Съвет на настоятелите, който да се грижи за интересите на учените. Пари обаче няма и бюджетът на институтите е общо 67 млн. лева. Намалението на субсидията за т.г. е с 44%.

Защото вихърът на сериозната промяна подмина академията,независимо кой и с какви мотиви е искал реформата в нея и как си я е представял. Преди една година БАН бе обрисувана като съветска институция, която работи далеч от европейските стандарти за наука. Учените й, голяма част от които трупали титли, открития, престиж, минаха под знаменателя “феодални старци”, поставен им от вицепремиера Симеон Дянков. Академията получи ултиматум или промяна срещу пари, или закриване в сегашния й вид.

БАН отвърна на удара със статистика - според международната класация “Томпсън” тя е на 374-то място от 4050 научни институции в целия свят. Но ако неглижирането на проблемите в нея продължава, следващата класация няма да е такава.

Обществото внимателно следеше дебата между държавата и националната академия, от който накрая се запомни, че учените имат сериозно количество имоти(за над 1 млрд. лв.) и битката е кой да ги вземе. Нищо че и академията, и имотите са държавни и всъщност спор за тях не би трябвало изобщо да има.

В същото време учените минаха на 4-часов работен ден, после започнаха да работят през два, заплатата им от 300 до 500 лева бе орязана наполовина, а молбите за неплатен отпуск се трупаха. Самата БАН се впусна да защитава имиджа си, като поиска международна оценка и мастити учени обявиха: “На фона на условията, в които са поставени, учените работят почти за отличен.”

Ръководството на академията неизвергна собствения си министър Сергей Игнатов и не пропускаше случай да му иска оставката. Към настоящия момент взаимните обвинения са прекратени, но отношенията са около точката на замръзване. Реформаторските идеи на Игнатов - добри или лоши - бяха заклеймени. Стигна се до там, че единственият хабилитиран член на ГЕРБ в парламентарната комисия по образование - самбистът и бизнесмен Румен Стоилов, да вади горещите кестени от огъня на научния протест и вкара проектозакон, който почти закриваше БАН. Воят стигна до Брюксел и преди оттам да отговорят на сложните научни драми, се намеси Бойко Борисов и прекрати публичните скандали.

БАН запази имотите си и започна да атестира учените си, като ги дели на такива, които стават, и на такива, които не стават. Потокът от напускащи не престана. И в момента в академията има към 5000 от 7000 души.

През цялата тази година обаче не се разбра какво се иска от БАН. Да затвори институтите си, без тези за времето и за земетресенията? Да бъде съкратен определен процент (никой не го назова) хора? Да работи с бизнеса, който определено няма интерес да инвестира в наука, при условие че работи с внос от готови продукти. Академията реши сама да даде пример и започна да прави свои фирми, като дори започна да продава продукцията си - собствените й приходи са около 65 млн. лв. Но на фона на икономическата кризата бизнесът й още не е набрал видима скорост.

След цялото това едногодишно нищоговорене академията ще продължи да изпада.

Първо - в мизерия заради малкото пари. Второ - от световните научни коридори, по които се тича само ако имаш пари да си платиш за литература, достъп до информация и, разбира се, разработки. Трето - от престижното си място в очите на обществото. За това не са виновни учените. Причината е в поредния отказ от реформа. От самото начало диалогът на академията с управляващите се оказа сбъркан и вместо мир донесе конфликт. А от този конфликт ще останат само онези хора в БАН, за които трябваше да се направят промените.

Но държавата и учените заедно провалиха шансовете. Нямаше нищо по-естествено от това да се направи анализ на настоящото състояние на науката, да се направи стратегия за развитието й съобразно икономическите параметри на държавата, да се обявят задачите и да се нареди да бъдат изпълнени. Не е важно колко академии има в света. А как работят, кои от тях се финансират от държавата и кое е въпрос на национална политика. Останалото е въпрос на пазар.