Воят настана- клати им се (уж)обесеното гражданско общество

Паметникът на нашата безпаметност- все едно,че не е имало съветски колониализъм и претенция да бъдем освобождавани чрез окупация ( тези два термина у нас продължават да са табу ), най-после щръкна в центъра на общественото внимание. Според анкета на в. „Дневник“ „събитията около паметника“ са посочени от огромно мнозинство читатели за главното събитие на седмицата. А вестник „24 часа“, който обслужваше като рециклирана хартия два мандата вожда на руското лоби в България Георги Първанов, изведнъж прозря: събудило се е гражданското общество тъкмо чрез събитията около паметника, възкликнаха в редакционен призив от всекидневника и призоваха неизвестния оцветител на колониализма да се покаже, като му платят глобата и му защитят правата!

За разлика от неизвестния извършител, моя милост явно е сред известните такива, щом ми е посветено авторството на подстрекателството към оцветяването. Бил съм платил на художника и прокуратурата ме издирвала! Това „меродавно“ твърдение се появи във вестник, подобен на онзи, който миналата година написа, че имало заговор да бъда убит заради книгата „Президент на РъБъ“, което стана основание за главния прокурор Борисов Велчев да нареди прокурорска проверка и да бъда викан в МВР за „повече информация“. Ако това са глупости обаче, очаквам някой да се върне малко назад във времето и да си спомни колко пъти съм бил обвиняван (наистина, а не хипотетично), че „занимавам обществото с глупости“ с темата за паметника, която не интересувала никого. Не за друго, а защото май наближава времето, когато политиците ще се опитат да се възползват от надигналата се вълна. Защото идват избори!

Като стана дума за глупости, то тъкмо те са се превърнали в защитна теза на отчаяната съпротива срещу истината, че няма никакво основание за съществуването на съветска окупационна символика в България. Не могат да кажат, че България е воювала срещу СССР и е убивала руснаци, защото не само не е, но е имала дипломатически отношения с Москва, която й обявява война и я завладява без един изстрелян срещу нея български куршум. В пристъп на отчаяние пред този факт видният деятел на БСП Янаки Стоилов възкликна в едно телевизионно предаване нещо от рода на „ добре, де, нека това да се запомни като оставим паметника“!

Ахитект Диков, главният в Столичната община ( който е върл противник на демонтирането), в друго предаване пък лансира тезата, че Инициативният комитет за демонтиране на паметника всъщност бил срещу барелефите му, а не срещу същинския символ с вдигнатото оръжие. До този извод стигнал той ( говорейки от името на хора, които не са го упълномощавали).

Висша служителка от министерството на културата, също архитект, наукообразно заключи в предаването „Референдум“ на БНТ, че паметникът не можел да бъде преместен без това да означава разрушаване. Кой да й каже, че съветските другари гордо разместиха десетки гигантски паметници на културата в комплекса „Абу Симбел“ ( и оставиха още толкова на дъното под залялата ги вода) заради строителството на Асуанския язовир в Египет. И друго нямаше кой да й каже: че твърдението й за съветския монумент като „произведение на изкуството“ беше оборено в писмено становище от прекия й началник , заместник-министъра на културата Тодор Чобанов. Провокирахме го с въпрос и той се произнесе в писмо до инициативния комитет тъкмо в този дух. Може и да е сърдит, че така е затръшнал една врата ( опитах се да го заговоря на един дипломатически прием, но упорите се правеше, че не ме вижда), но официалното му становище със съответните атрибути ( изходящ номер, подпис и т.н.) е на показ- публикувах го.

Изобщо, случаят се развива на принципа на известния афоризъм: можеш да правиш много хора на глупаци дълго време, но всички и завинаги- не е възможно. В килията на обесения се заговори за въже. И за изумление на палачите, обесеният дава признаци на живот. С всеки отчаян опит да защитят незащитимото съветско доминиране над съвременния ни пейзаж, надзирателите затягат примката на антилогиката около собствения си врат и вече търсят развръзка от тази притеснителна вратовръзка.

А толкова им беше хубаво над изстиналото тяло на гражданското общество- със съветска музика цветя и венци си поднасяха и му се радваха. Но свърши този безкраен техен празник. Каквото и да измислят, за да намалят щетите от пробуждането, вече няма е същото. Уж почистеният, но всъщност зацапан като с кръв ( най-после изглежда като да се е случила една битка в България на славните ни окупатори!) ще напомня за интелигентния бунт срещу този зловещ фетишизъм- засега в центъра на София, а дай Боже скоро нейде там, където трябва да бъде преместен за поклонение от почитателите на култа към насилието над България.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/