За кучетата и българите

            „За мишките и хората” е роман от Стайнбек.

            „За кучетата и българите” още не е роман, но би могло да се причисли към народния епос. Стига народът да го допусне. Да остави откровението на министър-председателя си да мине покрай ушите му. А откровението е, че неговите кучета са страхотни, но трябва да се държат здраво – тъй както здраво трябва да бъдат държани и българите.

            Звучи красноречиво и откровено. Интересно звучи коментарът на председателя на Народното събрание. Г-жа Цачева пояснява как е общоизвестно, че за кучетата на министър-председателя се полагат много добри грижи. От което би следвало да заключим, че такива се полагат и за целокупното българско население.

            Когато беше произведен в чин генерал, тогавашният главен секретар на МВР сподели как отпразнувал случая. Не вдигнал никакъв купон. Просто купил месо, много месо. После се прибрал и дал на кучетата да ядат. „.Да видят как храни генерал.”  Май това дословно бяха думите му. После ги пуснал да се натичат.

            Но кучетата са си кучета.

            Възрастна жена в Обеля се обърнала към премиера с думите: „Бате Бойко, за мене ти си бог.” Няма коментар дали той е реагирал по някакъв начин – дали се е съгласил или не. Щом няма коментар, по-вероятно е да е замълчал. А мълчанието обикновено е знак за съгласие, казват.

            Коментар има по повод инициативата във Фейсбук да не се споменава името му за 24 часа. Той гласи, че не, не бил запознат, но щом има такава инициатива, значи тя е платена.

            Дори се приканват – ако не искат, репортери и журналисти да не идват, да не отразяват и да не снимат метрото, магистралите и други неща. Да, но те пък искат. Не магистралите, а журналистите.

            Сега остава да видим дали българите вписваме себе си в прилагателното, употребено за кучетата – „страхотни”.

            Да ти кажат, че си страхотен и супер може да е комплимент. Така ли е обаче, ако не самият ти, а друг – не човек, а различен биологичен вид даде повод да бъдеш и ти причислен към качествата му – колкото и да са върховни.

            Готовност за проява на специфичен национален зооморфизъм. Или може би ние, българите, скачаме според тоягата.