СИНОНИМИ ЛИ СА КОМУНИЗЪМ И ТЕРОРИЗЪМ?

Според бившия президент на САЩ Ричард Никсън: «Историята принадлежи на тоя, който я пише». За  Никсън е толкова лесно да каже това – неговата Америка не познава (с малки изключения) комунизма нито като идеология, нито като практика. А колкото опит е имала е бил само воня. Днес българските историци  могат да пишат история: кой колкото познава фактите. Да пишеш за лъжата е много по-лесно, отколкото за истината, макар че тя винаги води към провал.

 Комунизмът успя да пише историята на България за цели петдесет години без никой да му държи сметка, без никой да му опонира. И се провали. От него остана само жестокото чувство за измама и тероризъм. И понеже  говорим за терор в България, трябва да опишем съветския терор, тоест първоучителя.

 Ленин например през цялото време преди 1917 систематично заклеймява тероризма на Есерите (Социал- Революционери), но самият той е един от апостолите на терора, особено след 1905. Според Троцки, Ленин е подчертавал особено много нуждата от терор: още в 1904 той заявява: «Диктатурата на пролетариата е абсолютно безсмислена без якобинско насилие» («якобинско» като пример от френската революция). На следващата година той нарежда на Петербургския «Военен Комитет» да се заеме с обири и палежи. Според историка Джон Уит, той е против безредния и неорганизиран тероризъм, но напълно одобрява тоя, който подпомага комунистическата революция. Вече в  1917 той зарязва всички задръжки за използване на терористични тактики и проповядва, че всяка съпротива на комунистическата революция трябва да бъде смачкана с максимална сила.

 Леон Троцки, фактическият осъществител на октомврийската революция, е оставил една забележителна книга със заглавие «Тероризъм и комунизъм: отговор», публикувана още в 1918, в която той дава особено изкусно оправдание за използването на терор: «Този, който отхвърля по принцип тероризма, тоест отхвърля насилствените мерки срещу въоръжената контрареволюция, трябва също така да отхвърли всякаква идея за политическото превъзходство на работническата класа и революционната диктатура».

Със Сталин в Съветска Русия се появява и нов термин – «държавен тероризъм». С него са свързани огромните репресии на колективизацията и режисираните от държавата апокалиптични гладове на селското население. Така комунизмът се е надявал да оцелее.

По всички правила на комунистическата идеология на тероризма всеки, който в България е имал нещо общо с нея в миналото, е де факто съпричастен в този тероризъм, включително президента, премиера и цялата кохорта от техни съмишленици.

За  членовете на БСП – тези пребоядисани паметници на съветската окупация, остава само да треперят при мисълта какво би станало, ако сегашната Българска Комунистическа Партия, вярна на принципите си за революционен терор, се обърне към атентати, бомби, отвличания, партизанлък и обири на банки за победата на революционните си идеи. Би била рядка картинка да видим вътрешния министър ще поведе тумба джандари да гонят комунистически шумкари по баирите, но този път с възможности преслед0ването им да бъде предавано на живо. Може би и един нов Вапцаров ще напише едно ново «Предсмъртно», а на президента Гоце ще му бъде поднесена молба за помилване.

Това, читателю, няма да стане. Като ялови, тоест като скопени идеологически евнуси, лишени от революционния си тестостерон, комунисти и социалисти са способни само да декларират кучешкото си раболепие пред Русия. Когато обаче някой отново реши да пише история на България, този път без тях, той не може да отмине въпроса за вечната дружба между братския тероризъм на Съветска Русия и комунистическа България: от едната страна на центъра в София стои символа на този тероризъм, а от другата паметника на София, покровителката на града. Тия два символа са несъвместими – първият стои на града като гноен цирей на носа на София, една прекрасна, сексапилна и вечно млада жена.