ЕС отложи влизането на България и Румъния в Шенген,но разчита да подпомогнат европейската експанзия в Черноморието, пишат руски вестници

Европейският съюз “огради България и Румъния от Шенген” и не им поверява дори охраната на собствените им граници, пише руският в. “Комерсант”.

Ръководството на ЕС отложи за неопределено време влизането в шенгенската зона на две страни членки -  България и Румъния.  Нещо повече, Евросъюзът се реши на безпрецедентна стъпка - на границите на двете държави ще бъдат изпратени граничари и митничари от ЕС, за да контролират действията на своите български и румънски колеги. Брюксел обяснява тъй радикалните мерки с високото ниво на организирана престъпност и корупция в България и Румъния, което прави небезопасни границите им с другите страни от ЕС, посочва изданието.

Всекидневникът припомня последната среща на външните министри от ЕС, дала “незадоволителна оценка за ситуацията с корупцията и организираната престъпност в България и Румъния, поставяща под съмнение четиригодишните усилия на София и Букурещ за влизане в шенгенското пространство”.

Присъдата срещу България и Румъния бе неутешителна:

влизането на двете страни от бившия източен блок в шенгенската зона през септември-октомври тази година, както бе предвидено, е невъзможно. Според експерти, при най-благоприятно развитие на нещата въпросът може да бъде решен положително най-рано наесен, а самото присъединяване ще стане не по-рано от средата на 2012 г., отбелязва “Комерсант”.

Вестникът цитира председателя на Комисията по европейски въпроси в долната камара на Бундестага Гюнтер Кирхбаум, обяснил при посещение в Румъния “причините за дълбокия скептицизъм на Европа относно шенгенските амбиции на България и Румъния”:  “При все че техническото оборудване на пунктовете за граничен и митнически контрол е на необходимото равнище, това не пречи на митничарите, например, срещу известна сума да допуснат в ЕС кола с момичета от съседна Украйна, пратени да се занимават с проституция. Излиза, че за момента не можем да говорим за сигурност на границите”.

По-нататъшното развитие на ситуацията ще зависи от подготвяния за юли нов доклад за положението с престъпността в България и Румъния. Изводите от него ще бъдат взети под внимание от външните министри на европейските държави, което ще заседават отново наесен, коментира българският независим експерт Светослав Терзиев, говорил пред вестника.

“Ако стане ясно, че ситуацията остава незадоволителна, не очаквам скоро положителен отговор от ЕС”, заявява Терзиев.  Според него, при това положение влизането на София и на Букурещ в Шенген може  да се блокира до безкрай, “тъй като никой не е посочвал конкретна дата за приемането на двете страни”.  Експертът отбелязва, че решението на ЕС за контрола по границите им също е безпрецедентно - навремето не е било демонстрирано подобно недоверие нито към Унгария, нито към Полша, нито към Чехия, съобщава “Комерсант”.

Влизането на България и на Румъния в Шенген е неизбежно, макар че е трудно да се предскаже кога ще стане, тъй като процесът е “силно политизиран и зависи от резултатите от изборите в две-три държави от ЕС”, смята бившият български външен министър Соломон Паси, днес президент на Атлантическия клуб в България. “Необходима е по-голяма координация на усилията между България и Румъния, което може да ускори окончателното решение”, заявява Паси пред “Комерсант”.

ЕС полага значителни усилия, за да разшири присъствието си в Черноморския регион; България и Румъния са преки проводници на политиката му в тази област, пише “Независимая газета”.

Евросъюзът разглежда Черноморския регион като свързващо звено между Европа и Каспийския басейн, интересът към който се диктува от местните находища на горива. Освен това, Черноморският регион придоби ключово значение от гледище на контрола върху транспортни артерии и тръбопроводи, на които европейците отделят повишено внимание, за да си гарантират енергийна сигурност, пояснява изданието.

ЕС отрежда на България и на Румъния водеща роля в европейската експанзия в Черноморието, най-вече за да получи достъп до находищата на петрол и газ, а също и за да контролира маршрутите, по които горивата се изнасят на външни пазари.  Общността планира да развива европейските черноморски и дунавски пристанища, пише всекидневникът, като посочва за пример освен румънски портове българските Варна и Бургас.

Други държави от Черноморския регион като Грузия, Азербайджан, Армения, Молдова и Украйна, а също и Турция - страна кандидат за влизане в ЕС, изразяват политическо одобрение за европейските инициативи, макар че интересите им често не се зачитат. Нагледен е примерът на двете големи черноморски държави Русия и Украйна - към днешна дата те остават настрана от черноморския проект, осъществяван от Евросъюза, отбелязва “Независимая газета”.

В този контекст Русия има интерес да развива регионалното сътрудничество с Украйна, но ЕС едва ли ще погледне с добро око на подобен сценарий, а и няма гаранции, че руските усилия ще бъдат успешни, твърди вестникът. Според него, това означава, че Русия има нужда от собствен “черноморски проект”.

Не става дума само за укрепване на руското присъствие в Черноморския регион - “проблемът е да запазим руското влияние върху Кавказкия, Каспийския, Дунавския и Балканския регион”, подчертава “Независимая газета”.