Кучето на Бойко Борисов

Една случайна реплика на българския министър-председател показа къде е заровено кучето. В разговор с една дама, галантно наречена от него “кучкарка”, на кучешкото изложение в Созопол, той споделил своето прозрение, че кучетата му били като българите – и трябвало “здраво да се държат”.

От което се вдигна много шум, партии искаха извинения, весници писаха и коментатори коментираха, а председателят на българското (кучешко) Народно събрание Цецка Цачева се опита да го оправдае, като изтъкна, че “кучетата на премиера са обгрижвани с много любов, така бих могла да тълкувам по обратен начин това, което каза той”. Сиреч – че българите са кучета – кучета са, но пък са добре гледани кучета, а освен това институциите се били отнасяли “с нужното уважение и любов” към тях – това бил искал да каже премиерът. Горката Цецка!

Много шум за нищо, ще кажете. И ще бъдате прави. Здравото държане на кучетата е основния принцип на Бойковото управление – крайъгълният камък на неговия управленски манталитет. И не е нещо, което избирателят не е предполагал. Нека все пак напомня заради какво беше избран този, когото днес много несправедливо наричат “Боко тиквата” – заради неговата “здрава ръка”, дето трябваше да ни оправи, след като царят и тройната коалиция не успяха.

Същата здрава ръка, която днес държи българските кучета или кучешките българи – все едно. Държи ги далече от нормалността и качеството на живот, на верижката на управленските идиотии. Толкова здраво ги държи, че въпросните българи са заприличали на едни лабрадори. Като този на госпожа кучкарката. Кротки са като агнета и нито лаят, нито хапят, нито се опъват.

Тук , разбира се, има и известно противоречие. Кучето-народ трябва да се държи здраво, защото иначе ще се разпалува и ще направи маса бели. Същевременно това е живо, пъргаво, оптимистично куче – не като кучетата на другите народи, вяли и отпуснати като едни агнета пред заколение. Това бил искал всъщност да ни каже Бойко Борисов, както скромно ни довери самият той:

“Понеже вече няма какво да правят и дори, когато си говоря с някои хора или кучкари, те вървят по мене и се чудят какво да измислят глупост след това. Аз си говоря с хората. Ей сега примерно попът предложи на кметицата да ме направи почетен гражданин на Перник, защото толкова много неща съм направил за града. Моля ви се, аз се срещам с хиляди хора на ден, с всеки си имам начин да си говоря. Ако сте чели интервютата ми, които съм давал за българското овчарско куче, че е много силно, смело, своенравно и трябва да се държи здраво, докато нейното куче на въпросната госпожа, лабрадор, беше като агне. Викам, виж какво кротко куче. Това сме си говорили с кучкарката, да не мога да си говоря с кучкарите.”

Не ще и дума, бат` Бойко си обича своите кучетата. Толкова ги обича, че когато неговият “брат” Путин пристигна тук, за да реди оная далавера с АЕЦ “Белене”, кучето се оказа най-свидния подарък, достоен да му бъде връчен.

Дали обаче Бойко Борисов обича своите българи, това е друг въпрос, в който по-ланшни изказвания за “материала” внасят известно разномислие. Причината може би е, че докато кучетата Бойкови са няколко – избрани и от сой, то повереният му народ е много. Сиреч народът може да е едно символично куче, което трябва да бъде държано здраво, но съставляващите го люде са легион. Срещат се всякакви екземпляри – и крастави, и ошугавели, и такива, дето не признават магистралата за върха на човешкия просперитет, и такива, дето ще вземат да ти вапцат паметника на съветската армия, та ще трябва да се червим пред братушките. Помияри, с една дума.

Някога Андрей Ляпчев се беше изразил картинно относно това как се управлява и как се оправя най-ефективно българския народ: “со кротце, со благо и со малце кютек”. Бойко Борисов ъпгрейдва тази добра стара формула. Българите трябва да се държат здраво, както се държат кучетата – това ще бъде вероятно запомненият от него управленски завет.

На къса верижка.