Новото мнозинство

Президентското вето върху закона за изборите беше отхвърлено на вчерашното парламентарно заседание – и осемпроцентната бариера за влизане на коалиции в следващия парламент вече е факт. Този акт не е новина: той беше предварително заявен и очакван. Новината е друга: броени седмици преди парламентарните избори в Народното събрание има ново мнозинство. И това мнозинство не съвпада с формално управляващото.

            Ново – защото идентификационният белег на едно мнозинство е общото му гласуване по въпроси с изключителна важност. Промените в избирателния закон бяха именно такова гласуване: тъй като от тях – поне както БСП и ДПС се надяват – зависи състават на следващия парламент и формулата на бъдещото правителство. Едно рутинно гласуване може и да не създава мнозинства – но едно гласуване с такъв залог ги формира неизбежно, независимо от всякакви декларации за противното.

            Още повече – такова подло гласуване. След него е невъзможна стъпка назад – тъй като подалите своя глас за служебната победа на сега управляващите губят политическата си чест – и я губят веднъж завинаги. Както една курва няма как да стане достойна жена, така и те няма вече как да възвърнат политическото си достойнство.

            Гласуването промени формата на политическото пространство и размести много рязко съотношенията между управлаващи и опозиция. Няма вече тройна коалиция. Има четворна – и НДСВ не принадлежи към нея. Употребил властта в своя полза, царят на свой ред бе употребен, смачкан и захвърлен като мръсна кърпичка – каквато е всъщност съдбата на всички политически измекяри.

            Станаха видими обаче новите такива – новите неофициални засега членове на управляващата коалиция. Това са партията на Яне Янев “Ред, законност и справедливост”, и партията на Волен Сидеров “Атака”. И трябва да подчертая – в случая не става дума за обикновена сервилност, разчистване на политически сметки или желание да натриеш носа на бившите си партийни другарчета. Законопроектът мина със 127 гласа – като за това минаване гласовете само на БСП и ДПС бяха категорично недостатъчни. Нямаше как да мине, ако не бяха РЗС, “Атака” и трима от независимите.

            Същите очевидно са влизали в сметките и са се конституирали като изпълнители на комунистически мръсни поръчки. Въпреки цялата си кресливост нито Яне Янев, нито пък Волен Сидеров могат да имат вече нещо общо с опозицията. Могат да имат нещо общо само с политическия курвалък. Точно така, господа. Нито пък има вече някаква разлика между вас самите. Яне Янев и Волен Сидеров, Нено Димов и Димитър Абаджиев, Иван Колчаков и Петър Берон, Стефан Софиянски и Георги Пинчев – всички те са вече един дол дренки, пишман-опозиционери, отгледани в джендемите на левицата. Този законодателен акт ги доказа като клонинги на БСП – и никаква по-сетнешна предизборна реторика не може да подмени загубата на политическата им чест.

            Същите не проявиха дори грам съмнение или разкаяние за участието си в този мръсен сценарий. Дори БСП – въпреки пословичната си партийна дисциплина и въпреки заплахите, че който кривна от този вот, няма да намери място в партийните листи, този път не нагази толкова единодушно в калта. Няма как да не признаем, че примерно Георги Близнашки, който определи промяната на закона като „форма на политическа репресия”, се държа много по-достойно от всички тях. Както и червения кмет на Благоевград Костадин Паскалев, който в прав текст обяви за “политически абсурд” и осемпроцентовата бариера, и 31-те псевдо-независими мажоритарни кандидати.

            Вчерашното гласуване имаше един положителен ефект: маските паднаха, стана ясно кой кой е. Стана ясно и какъв е ефектът от преяждането с власт: вкопчването във управленското статукво; параноичният страх от това да не останеш в опозиция, защото могат да ти потърсят сметка за кражбите, корупцията и хилядите безобразия; погазването на всякакви демократични и морални принципи; готовността да предприемеш диктаторскидействия, за да се закрепиш на върха; превръщането на партиите в кърлежи, впити в плътта на България.

            Крайно време е да ги махнем оттам. Нужна е нашата намеса: твоята, моята, на всеки един от нас. Бърза и оперативна – със скалпела на бюлетината.