Въпроси

            За или против евтаназията? И ето, варненският митрополит Кирил  отговаря, че тя не трябва да се допуска. Че не трябва да се приема внесеният в Народното събрание законопроект за разрешаването й. Независимо от молбата и настояването на болния и близките му.

            „Един е Творецът.” – казва митрополит Кирил. Той дава живота и „само той има право да го отнема.” Категорична и принципна позиция, която не допуска изключения. Основана поне на думи върху грижата за човека. Защото „Господ има грижата за всяко едно създание от цялостната природа. А човекът е венеца на божието творение.”

            Същевременно осланянето на божията воля предполага да приемеш както даровете, които тя ти поднася, така и да понесеш изпитанията и страданията, ако и когато се появят – колкото и да са непосилни. Затова изводът на светиня му е, че никой няма право да се меси в божиите дела, тъй като това не влиза в компетентността му.

            През 2005 г. в с. Рогачево възниква спор за предназначението на земи. Първоначалното намерение за строеж на храм „прераства” в план за изграждане на ваканционно селище. Срещу правото за строеж, което би отстъпило, тогавашното църковно настоятелство на Рогачево трябва да получи обезщетение. То е под формата на собственост върху 20% от бъдещия курорт. Само че настоятелите отказват. Вследствие на това свещеникът на Рогачево е уволнен поради „некомпетентност”, а настоятелството е обявено за нелегитимно и е заменено със служебно. А митрополит Кирил заявява, че смяната не е заради изграждане на ваканционното селище. Заявява още на „любопитните”: „Няма да се месите в делата на църквата, каквото и да прави. Аз отговарям пред Бога.”

            Кратко, ясно и непоколебимо. Наместникът на Бога говори. Но това не е разговорът на Йовковия Вълкадин със създателя. Разговорът на Вълкадин е неизказан, мислен. Той е самовглъбяване и отчуждаване от света след постигналото го нещастие – да загуби и тримата си сина.

            Ще речете – едното е в реалния живот, другото – в художествения свят на твореца. Но нали Йовков е черпил от реалността след войните в началото на миналия век. Смазаният от изтезания, озовал се отвъд границата най-млад син на Вълкадин – Милен, мечтае само да умре на родна земя. Това е желанието му за своеобразна евтаназия. Моли само да избере мястото. Чувства се обречен.

            Още един въпрос – за или против спазването на закона? Сега вече става въпрос за предстоящото узаконяване на произволно изградените ски писти и лифтове в Пирин. На свое заседание Министерският съвет взе решение да се узакони „усвояването” на 65 хектара държавна земя в Национален парк „Пирин”. Независимо от загубите за държавата. Министрите Плевнелиев и Трайков нарекли възможността да се съборят незаконните лифтове и заличат нерегламентираните писти „безумна”. Подкрепил ги и министър Нейков. А министърът на околната среда и водите г-жа Караджова заявила, че й е безразлично „какво ще се случи с този договор и дали ще бъде продължен”, след като колегите й са били толкова категорични.

            На министъра на околната среда му е безразлична съдбата й. Осланя се на колегите си, които пък се осланят на своята компетентност и съображения. Всеобщо безразличие по компетентност.

            Ето отговор на въпроса – за или против спазването на закона. На законодателния месал в Народното събрание той може да се омеси за чудо и приказ. Да се натъмани според потребността – почти като в лозунга от близкото минало.

            Прокрустово законодателство, прокрустов морал – гъвкави и отзивчиви – според нуждата.

            Има ли светиня му и църквата мнение по тези въпроси?

            Или неофициалната евтаназия на морала обяснява и позволява всичко.