Няма да се размине

Гърция ще фалира. Това вече не е апокалиптичен сценарий, а прогноза, под която се подписват именити икономисти. Спасителният план за 110 млрд. евро отпреди година не постигна желания ефект - да успокои инвеститорите и да позволи на Гърция отново да се финансира от международните пазари. Сега спешно се договаря допълнителна помощ срещу допълнителни ангажименти за бюджетни ограничения, вдигане на данъци и приватизация. По всички личи, че и това ще постигне най-много отлагане на неизбежното - разсрочване на дълга, загуби за кредиторите (основно гръцки, френски и германски банки) или и двете. И то ако непопулярните мерки на правителството устоят на масовите стачки и улични протести.

Гръцката криза засега има ограничено влияние върху българската икономика основно по линия на износа в някои сектори и на по-консервативното кредитиране от банките с гръцки собственици. При фалит обаче нещата далеч не са толкова ясни. Самата идея за държавен фалит звучи по-страшно, отколкото реално е. Това, че Гърция няма да може да се разплати с кредиторите си, не значи, че и банките, бизнесите или гражданите й автоматично стават неплатежоспособни. Ако фалитът не се съпътства от паника (а нея обикновено я има), всъщност той може да е най-работещото решение, най-малкото зло. И в случая с Гърция колкото по-рано се приеме, че той е неизбежен и започне подготовката за него, толкова по-малки ще са щетите от нея. Не само Европа, но и България има какво да направи, за да се предпази, доколкото може. А прескъпо купеното време трябва да се използва разумно.

Каналите

по които финансовият шок може да се пренесе, са най-различни. Най-прекият от тях е продължителното замразяване на притока на чужди капитали. Големите инвеститори разглеждат региона като едно цяло, а в техните очи икономиката на България е прекалено свързана с Гърция - 30% от местния банков сектор се контролира от гръцки финансови институции. В реалния сектор инвестициите и търговските връзки между двете страни също са значителни. При това положение e нормално част от недоверието към Гърция да се пренесе и към България, а с него - и по-скъпо финансиране за държавата и за бизнеса. Вече приемането на нови членове в еврозоната изглежда временно замразено, но при фалит на Гърция амбициите на България в тази посока могат да бъдат забравени за неопределен период.

Друга линия, по която може да се усети негативно влияние, е съвсем реална банкова криза. Може гръцките банки-майки да трябва да си вземат постепенно парите, които са дали на поделенията си на Балканите, защото са във фалит и нямат друг избор. Но има и психологическо измерение. "По-големият ефект е самата новина за фалит - дали тя няма да извади депозантите от банките, да ги накара да теглят масово депозитите си, това ще е най-големият проблем", обясни Иван Ненков, председател на борда на "Алфа асет мениджмънт" (част от "Алфа финанс груп", където основен акционер е съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев. "Причината е, че нашата държава гарантира на практика 100% от депозитите, а фондът за гарантиране няма достатъчно средства. Това вече би било проблем за фиска, ако едно условно задължение на държавата изведнъж се превърне в реално", добави той.

Ако за отношението на чуждите инвеститори държавата има относително малко какво да направи, освен да пази стабилност (и да се рекламира с нея), в банковия сектор БНБ има достатъчно лостове, с които да минимизира ефектите (виж текстовете за ефектите върху икономиката, банките и фирмите).

Рискът

за българската икономика от фалит на Гърция трудно може да се прецени. Той ще зависи от това доколко планирано и организирано ще протече преструктурирането на гръцкия дълг от над 300 млрд. евро. И двете крайности в това отношение не са благоприятни. Евентуална политическа криза и светкавичен фалит ще накара инвеститорите да избягват целия регион, а усещането за риск на България ще се повиши. Една продължителна политика на бюджетни рестрикции и агонизираща рецесия в съседната държава също ще се отрази негативно на българския бизнес.

Най-доброто решение за България изглежда постигането на някаква форма на договорка между Гърция и кредиторите й максимално скоро - т.е. когато европейските банки са дотолкова добре капитализирани, че да могат да поемат загубите, а опасността от зараза сред другите проблемни европейски икономики е отшумяла. Дали обаче тези условия ще се изпълнят скоро, трудно може да се прогнозира - последната една година не беше направено кой знае колко в тази посока. А това води два възможни и не много приятни сценария: или Европа ще предпочете да поддържа Гърция на системи доста по-дълго отколкото ни се иска, или гръцкото правителство ще падне.

Шансът

на България е да използва времето, което в момента Европа купува за своите банки, за да се подготви включително и за най-мрачните сценарии. Правителството трябва внимателно да прецени нуждите от финансиране на държавата (в началото на 2013 г. предстоят плащания по външен дълг) и евентуално да си го осигури, преди пазарите да бъдат обзети от някой пореден шок. А също така трябва и да се постарае да посрещне бягащия от влошените условия в Гърция бизнес, не просто с по-ниски данъци, а и с колкото се може по-малко бюрокрация и корупция. Това може да не гарантира благоденствие на мига, но пък със сигурност избягва опасността в по-дългосрочен план България да последва Гърция.
 

От: http://www.capital.bg