Жак Роси и чудото на спасената памет

Навършиха се 7 години от смъртта на Жак Роси. На 30 юни 2004 г. в Париж, в приют за престарели, обгрижен от полски монахини, почива на 92 години един забележителен човек – бивш коминтерновски конспиратор, десетилетен обитател на архипелага ГУЛАГ, мъченик на комунистическата идея и красноречив изобличител на нейната десетилетна практика.

Признавам, че до не много отдавна на мен – нефранкофона – името Жак Роси ми бе само бегло познато. Както понякога става, едно силно и уместно цитиране в четена книга ме накара да потърся повече за него. Днешните информационни възможности размотаха цяла верига от препратки, заредиха се публикации, снимки, коментари.

Пред мен възникна една съдба, която трудно се побира в обичайните представи. Стъпка по стъпка опознах образа и делото на един свидетел на съветския геноцид, стоящ редом с

Варлам Шаламов, с Александър Солженицин и Евгения Гинзбург.

А като човек, извървял своя изстрадан път от привърженик на болшевишката утопия до най-красноречив неин изобличител, Жак Роси се родее с друг голям „ренегат“ на комунизма и просветител за злодейската му същност – Уитекър Чеймбърс.

Искам да разкажа за този наш доскорошен съвременник, превърнал се заради своето правдиво и честно слово приживе в легенда за много хора. Безкомпромисната му позиция спрямо съветския комунизъм, обаче, го обрече на маргинализиране и полугласно съществуване в очите на по-голямата част от научния и публицистичен истаблишмънт на Запад, включително в родината му Франция.

Жак Роси е роден през 1909 г. от френски родители в източногерманския град Бреслау. Скоро след смъртта на баща му и брака на майка му за заможен полски архитект семейството се установява във Варшава. Младият Жак Роси расте, както сам споделя по-късно, със силно изострено чувство за социална справедливост, което го води през 1930 г. от чисто идеални подбуди в редиците на

нелегалната Комунистическа партия

в Полша. За разлепване на подривни позиви го вкарват за 9 месеца в затвора. Там попада на „хора“ и става куриер на Коминтерна.

Какво означава да си агент на Коминтерна през 30-те години на миналия век обяснява самият Жак Роси в този забележителен филмов документ, заснет 3 години преди смъртта му:

„Коминтернът бе международна организация, ръководена изцяло от Лубянка. Тя бе филиал на московската Чека…“. Става дума разбира се за същия Коминтерн, чийто служители/агенти Димитров, Танев и Попов първо разгарят братоубийственото „Септемврийско въстание“, а след това – както отдавна ни е втълпявано – съвършено незаслужено са обвинени в подпалването на берлинския Райхстаг…

Благодарение на полиглотския си талант – той владее полски, всички основни европейски езици, гръцки, китайски, хинди – Жак Роси влиза в ролята на идеалния куриер, който кръстосва Европа и пренася шифровани послания за и от съветската агентура. През 1937 година, в Испания в разгара на Гражданската война го застига нареждане на Центъра

да се върне спешно в Москва.

Въпреки предупрежденията на доброжелатели и въпреки известията за арести, процеси и разстрели в СССР Роси заминава незабавно в Москва. Той си спомня, че за него е било въпрос на дълг и чест да изпълни заповедта на своите началници. По онова време Роси е убеден, че като правоверен комунист на него не може да му се случи нищо, че лагерите в страната на Съветите са предназначени за истински врагове на народа и за агенти на капитализма.

Още с пристигането му в Москва е арестуван именно като шпионин на капитализма – едновременно на Полша и на Франция. В Бутирка Роси е подложен на тежки изтезания. В мемоарите си той пише:

„Блъскаха ме с юмруци и ме ритаха с ботушите си. Преди да загубя за пореден път съзнание пред очите ми блесна комсомолската значка на куртката на един от следователите. На нея бе изобразен Ленин на фона на червеното знаме. Същият Ленин и същото знаме, за които бях рискувал живота си и се бях бил в Испания.“

Едва след безкрайните 8 лагерни години от първата му присъда в полярния ад на Норилск правоверният комунист Жак Роси проумява, че не само Сталин, но и Ленин, а и цялата болшевишка идеология са причината за злото, възцарило се в Съветска Русия. Зло, за чието разпространение по Европа е допринасял и той самият.

„Освободен“ през 1947 г., Роси е задължен да се засели в Норилск и си намира работа като преводач, геотехник и за съжаление – фотограф. Отличен повод за нова присъда, този път от 25 години. Сега вече – заради шпионаж в полза на Англия и Америка. Излежава я в различни затвори, включително в страшния Владимирски Централ.

Сталин умира

през 1953 г., но Жак Роси е освободен чак през 1955 и то след тежка гладна стачка с настояване за преразглеждане на делото му. Веднага е изселен в Самарканд и престоява там до 1961 г. Едва нова гладна стачка и заявления до Хрушчов за напускане на Съветския съюз му носят разрешението, след повече от 24 годишен престой в родината на световния пролетариат да замине от страната. Само че не във Франция, а в социалистическа Полша…

До пенсионирането си през 1977 г. Жак Роси преподава френски език и литература във Варшавския университет. Едва тук той започва работа над събираните с години дума по дума от хиляди сълагерници разкази за задгробния сякаш живот на системата ГУЛАГ. Запазени само в паметта му, тъй като се страхува да записва и ред от опасните свидетелски показания, сега те се шифроват на миниатюрни картончета, стават основата за гигантския труд на Роси – двутомния Справочник по ГУЛАГ.

Всичко описано по-късно от Солженицин, целият лагерен свят на Шаламов е пресован в двата тома на Справочника – педантичен, точен, изчерпатален научен труд, енциклопедия на всички реалии, на политическия и административен език, на жаргона на престъпния свят, на т.н. „блатные“, на надзирателите, политработниците и палачите.

Едва като пенсионер Роси може да напусне Полша, но Франция на елитните

леви интелектуалци Жан-Пол Сартр и Луи Арагон,

Франция, в която влиятелната компартия вярно тачи паметта на своя сталинистки водач Морис Торез все още не възстановява домашното огнище на блудния си син. Той живее отначало в Япония (приет от своя някогашен сълагерник проф. Госуке Ишимура, сам автор на прочута книга за ГУЛАГ) и почти 10 години в Ню Йорк и Вашингтон. Там, благодарение на стипендия на Джорджтаунския университет, Жак Роси завършва своя Справочник по ГУЛАГ.

Първото му издание излиза през 1987 г. на езика на оригинала – на руски – в легендарното лондонско емигрантско издателство Overseas Publications. Същата година Жак Роси се завръща за постоянно във Франция и тук започва ходенето по мъките в опит да се намери издател за книгата му, за бъдещите му мемоари.

Единствената сила, която му е помагала да издържи нечовешките 20 години в ада на съветската наказателна система, разказва Жак Роси, е неумолимото съзнание, че трябва да оцелее и да помни –

за да свидетелства и разказва.

Без лагерния опит, признава той, сам едва ли би бил в състояние да преодолее заблудите на младостта и на поробената си мисъл.

„С мен се случи чудо – противно на всяка човешка логика, аз оцелях, останах жив и със запазена памет. Въпреки, че можех да умра във всеки един момент от 20-те години в неволя, аз оцелях – затова трябва да разказвам и свидетелствам“, така Роси вижда своята мисия и с тази убеденост не позволява да бъде обезкуражен от враждебността на по-голямата част от френската културна общност.

След откази от всички големи издателства енциклопедията му излиза едва през 1996 г. на френски в малкото издателство Le Cherche Midi. По това време преводът на английски отдавна е излязъл в Ню Йорк, в годината на падането на Берлинската стена – 1989. Същото издателство издава и следващите две книги на Жак Роси – Qu’elle était belle, cette Utopie! („Колко красива утопия!“, 2000 г.) и Jacques le Français – Pour mémoire du goulag („Жак французинът – Спомени от Гулаг“, 2002).

През последните години от живота си Жак Роси неуморно участва в обществения дебат, пътува из Франция и чужбина, просвещава и разказва, запознава главно младежи, читатели и зрители с

опасностите на комунистическата илюзия.

Жизненото му кредо е сякаш концентрирано в думите: „Преди 70 години аз се отдадох телом и духом на комунистическото движение, искрено убеден, че уж защищавам делото на социалната справедливост… Днес трябва да призная: Аз бях заблуден и затова мой дълг е да предупреждавам читавите хора по света ‘Бъдете внимателни! Не позволявайте да Ви отклонят по пътека, която неминуемо води към икономическа, социална, политическа, културна и екологическа катастрофа.’ Без страшните години в ГУЛАГ, аз самият щях трудно да стигна до това прозрение… Сега мога да кажа: ето, това е истината, която аз не исках да видя!“

Колко прозорливо и навреме звучат тъкмо днес тези думи. Сякаш Жак Роси говори на днешната младеж и в Западна, и в Източна Европа, където отново се надига вълната на социалната демагогия. Как липсва точното и кристално ясно негово слово днес, когато пак се надпреварват да „преоткриват“ Маркс. Когато учени шарлатани с постструктуралистки бради и трескав поглед насъскват с неотличима от комунистическата антикапиталистическа фразеология стреснатата и объркана публика…

Но от 2004 г. Жак Роси пребивава в един по-добър свят, в който той – убеденият материалист – приживе така и не повярва. А книгите му – и това бе обстоятелство, което, както винаги в подобни случаи, пак ме наведе на немного радостни мисли – се превръщат във все по-голяма рядкост. Както е немислимо сложно да бъдат открити и купени едни от най-силните, разобличаващи комунизма и съветската система, документални филми от последните години – от Soviet Story на Едвинс Сноре, през Gulag на Ангъс МакКуийн до ФСБ взривява Русия – също така трудно достъпни се оказаха и

книгите на Жак Роси днес.

Енциклопедията за ГУЛАГ е вече библиографска рядкост. Броени екземпляри се срещат на Amazon.com на цени от по 235 US$ например. В Германия така и не се намери издателство, което да рискува чрез издаването на немски превод на Справочника обвинения в „релативиране на Холокоста“ и склонност към „сравняване“ на двата тоталитаризма. Нито едно от другите заглавия от Жак Роси не е било преведено досега нито на английски, нито на немски…

Знакова за отношението на голяма част от западната официална общественост е пълната пасивност на френската държава, която не предприема през годините нищо за да измъкне своя някогашен гражданин от съветски плен. Нещо повече, в сцена, която ми напомни злополучния опит за спасяване от милиционерско преследване на нашия сънародник-дисидент Стефан Маринов в американското посолство, Жак Роси успява през 1956 г. да се вмъкне във френското посолство в Москва. По собствения му разказ, той е незабавно прогонен от там от служителка в амбасадата с викове

„Вън, вън! Я, как ни изцапахте паркета…“

Едно последно потискащо наблюдение не мога да спестя на читателите. Справочникът по ГУЛАГ е създаден по концепция като енциклопедия на престъпния, лагерен и милиционерски жаргон, на асоциални и периферни за „нормалната“ действителност понятия и явления. Когато се вдълбочих в томовете на Справочника сега, бях поразен от това колко широко е навлязъл за 20 – 30 години този език в днешния банален, всекидневен руски, колко дълбоко е вкоренен вече в обикновените, междучовешки отношения, в начина на изразяване, на мислене и поведение лагерният, криминалният, ненормативният уж стил на подземния и милиционерски свят.

Днешна всекидневна Русия може без кой знае колко пренапрягане да се опознава и изучава по енциклопедията на ГУЛАГ.

Едва ли това е най-добрата новина за нас, съседите на наследницата на някогашната империя на злото…

Ще завърша все пак с

една добра новина:

В руския интернет, където може да се намери почти всяка книга за повече или по-малко легално ползване и архивиране, се откри чудесно копие на Първи и на Втори том от Справочника по ГУЛАГ на руски език и то в pdf-формат.

Лека му пръст на нейния автор – човека-свидетел Жак Роси!

Още текстове от този автор на http://de-zorata.de/blog/