Законите са нелегитимни

Нещо много характерно за популистите:  когато на всички – включително на ЕС, е ясно, че има драстично нарушение на законите, те замазват положението, като говорят за „спасение“ и национални интереси.  Типичен пример е изказването на Бойко Борисов за решението на неговото правителство да измени закона за концесиите, за да узакони незаконните лифтове и писти на „Юлен“.

 „Има три варианта за действие“ – заяви най-безцеремонно българският министър-председател – „единият – да затворим курорта Банско, вторият е да затворим две трети от него и третият е да променим Закона за концесиите, за да може да съществува.“

Принципът на това говорене може да се определи като принцип на подмяната. Подменяш съдбата на няколко десетки хектара незаконно построени писти и лифтове със съдбата на курорта Банско – и готово. Какво значение има дребната подробност, че Европейската комисия е започнала наказателна процедура срещу България именно заради това и други подобни екологични безобразия в Пирин – или че да узаконяваш нарушението на законите с акт на правителството и Народното събрание означава само едно – че там, където беше България, няма вече държава.

Важното е, че проблемът не е негов: друг е подписал концесионните договори. Правителството е невинно като птичка божия – нищо, че законодателно потъпква законите: „И вместо тези които са я подписвали да излязат сега и да кажат – извинявайте, ние сме виновниците – за всичко това трябва ние да обясняваме.“

И в енергетиката положението било същото – и там, видите ли, възобновяемите източници били бастисали националния ни интерес: „Намалихме печалбата на държавните фирми с пет процента, за да може цените на енергията да се вдигнат само с два процента. Ако не беше променен законът за възобновяемите енергийни източници, не с два, а с 22 процента щяхме да вдигнем цените на тока“

Изобщо тези възобновяеми източници са голямо бедствие, което саботира и проваля българската икономика. Също както и тези негодяи – българските природозащитници. Рецептата срещу тези бедствия между впрочем е добре известна: „Затова е важно да строим следващи ядрени мощности“.

Сиреч трябва да строим АЕЦ  „Белене“ – само това ще ни оправи.  Нищо, че този строеж ще затрие националната ни независимост. И нищо, че в Европа това намерение звучи като виц – според собствените признания на Бойко Борисов.

Вицовият спектакъл не се закрива – само се отлага – с последния, 13-ти поред анекс. В хода на това отлагане „Росатом“ тихо и потайно строи ядрените реактори за втората ни братска ядрена централа – и един ден, насред поредния анекс, ще осъмнем със сметка от няколко милиарда евро.

Защо ли? Ами защото е важно да строим следващи яадрени мощности. Тъй рече Бойко Борисов.

Чудно ли е при това положение, че честните бизнесмени със снежнобели якички, прилежно обслужвани от бат` Бойко и компания, вече не само че не признават законите, но и презират раята, за която тези закони са предназначени?

Ето ви едно симптоматично доказателство за това – изказаването на основния закононарушител в този казус - петък шефът на Българската федерация по ски и акционер в “Първа инвестиционна банка“ Цеко Минев: „Няма да отговарям на лица, които са нелегитимни и не са регистрирани в съда.“

Лицата, които „не са регистрирани“ в съда, са природозащитниците от коалиция „За да остане природа в България“.  Те твърдят, че Цеко Минев стои зад „Юлен“ – и че тази фирма е заграбила десетки хектари от националния природен парк Пирин – и е изсекла горите, за да строи писти и лифтове.

Не друг, а самият министър на околната среда потвърди това обвинение – което очевидно е без значение както за Цеко Минев, така и за неговите министерски капии – начело със самия министър-председател. Въпросните лица просто са „нелегитимни“.

Очевидно и защитата на закона е нелегитимна. Самият закон е нелегитимен – след като самото правителство се грижи за узаконяването на неговото нарушаване. Легитимно е единствено престъпването му.  Както се казва – това е положението. 

Но нека за финал все пак напомним, че дори и на тази прокълната територия легитимността на един премиер и на едно правителство не е дадена свише. Тя има само един източник: и това е гласът на българския избирател. Само той има правата да определя кой е легитимен и кой не в структурата на държавните институции.

Дано в деня на изборите българите си спомнят за тези си неотменни права.