Съдии-андрешковци в услуга на политическа партизанщина

Във връзка с абсурдния отказ на Софийски градски съд (СГС) от 09 април 2009 да регистрира ръководството на СДС, се обърнах за коментар към Председателя на „Комитета за българо-европейско сътрудничество”, г-н Иван Иванов, Упсала, Швеция.

Ето неговите коментари на решението на СГС:

1. Мотив, на който съдът основава отказа си за вписване, е отсъствие на членски състав, начин на гласуване и мнозинство, с което са приети решения в протоколите на НС на СДС, представени като доказателства в производството за вписване.

Законът обаче по никакъв начин не предписва и не изисква вписване в протоколи от дейността на частно сдружение задължително наличие на горните данни и съдът не може сам да внушава наличие на законно изискване за въпросните странични данни, за да имат протоколите доказателствена стойност в производство за вписване. Протоколите удостоверяват вписаното в тях, а не отсъстващото от тях. Истинността на вписаното в протоколите, установено с подписите на подписалите ги, е задължително валидна в производство на съд по вписванията, докато друг съд по граждански установителен иск или по наказателно производство не постанови с окончателно влязло в сила решение или присъда, че вписаното в протоколите е неистина.

2. Мотив, на който съдът основава отказа си за вписване, е че протоколите, удостоверяващи решения на НС и НИС на СДС, са представени като доказателства не в целостта си, а само като извлечения, съдържащи само това, което заявителят за вписването желае да докаже с тях.

Вън от факта, че законът не поставя никакви формални изискания за нито за вида, нито за обхвата на представени доказателства в производство за вписване, правото на страната в процеса за представяне на само съществено и отнасящо се към съответния въпрос извлечение от даден документ е очевидно. Например, ръководен орган на една партия може в едно и също свое заседание с един и същ общ протокол да вземе по една точка от дневния си ред на заседанието тайно решение за предстояща изборна стратегия и по друга точка от дневния ред за промени, подлежащи на вписване в съд. Тази партия има право да не представя пред съда по вписвания тайни части от протокол, некасаещи заявено искане за вписване.

3. Мотив, на който съдът основава отказа си за вписване, е липса на списъци с членовете на НС на СДС и НИС на СДС с три имена (граждани и със само две имена могат да бъдат членове на НС и НИС на СДС) и ЕГН (чуждестранни граждани и без ЕГН могат да бъдат членове на НС и НИС на СДС) като задължително доказателство в производството за вписване.

Законът обаче по никакъв начин не предписва и не изисква наличие на горните списъци като задължително доказателство в производство за вписване и съдът не може сам да внушава наличие на законно доказателствено изискване за въпросните странични данни. Необходимите доказателства за съществуване на решенията, последствие от които е исканото вписване – протоколи с решения на НС и НИС на СДС, чиято истинност е удостоверена с подписи под тях на наименовани лица, са представени от заявителя за вписването.

4. Мотив, на който съдът основава отказа си за вписване, е че съдът не можел да направел изводи за наличие на кворум и за мнозинство при взимането на решенията на НС и НИС на СДС.

Съд по вписвания няма нито задача, нито законно право да обследва вътрешна дейност на едно частно сдружение. Според чл. 154, ал. 2 от ГПК не е необходимо да се доказват факти, за които има установено от закон предположение (в случая, че едно частно сдружение спазва регистрирания си устав). Право и задължение на заинтересована страна (в случая прокурор) е да обори такива априори приети за установени факти. Прокурорът в конкретното производство не е поставил под съмнение и не е оборил предполагания от закон факт на уставомерно приемане на решенията на НС и НИС на СДС.  Съдът е задължен да приеме за истина, че решенията на НС и НИС на СДС са приети според вътрешно уставния ред на сдружението, докато някой имащ според закона правен интерес не е поставил под съмнение и не е оборил пред съд в отделен граждански или наказателен процес предполагания от закон факт на уставомерно приемане на решенията на НС и НИС на СДС.

Съд по вписвания няма право сам да изисква наличие на доказателства и да поставя под съмнение факти, за които има установено от закон предположение, под претекст, че отсъстват доказателства, дали законът е спазен – такива доказателства според чл. 154, ал. 2 от ГПК не се изискват.

Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от законно предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато законът забранява това.

Съд по вписвания няма законно право в решенията си и да отдава значение и да се позовава на отсъствие на доказателства за факти, за които доказателства законът изрично постановява, че не са необходими.

5. Мотив, на който съдът основава отказа си за вписване, е твърдяно от съда наличие на формални опущения в представени му доказателства във формата на протоколи за решения на Националната комисия по вътрешнопартийни избори на СДС поради това, че в тях не били посочени имената на членовете на комисията и не било посочено, че е имало налице необходимото мнозинство за приемане на решенията и поради това и че протоколите не били подписани от членовете на комисията в цялост.

С това съдът по вписвания е оспорил истинността на представени му доказателства, основавайки се на отсъствие на внушени от съда за задължителни атрибути в тези доказателства. Вън от отсъствието на разпоредби на закон за вписване на имена на комисии на СДС в протоколи на такива комисии, за изрично посочване в протоколите на наличие на мнозинство извън достатъчното посочване, че решенията са били приети и за това кой следва да подписва на протоколите, съд по вписвания няма законно право сам да оспорва истинността на представени доказателства и след това сам да се произнася по собствено оспорване за тяхната истинност. Според чл. 193, ал. 1 от ГПК

Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен.

Съд по вписвания не е заинтересована страна в процес по вписвания. Заинтересована стана извън заявителя за вписването в случая е прокурор. Прокурорът не е оспорил пред съда истинността на нито едно от представените от другата страна доказателства и съдът няма право сам да оспорва истинността им и сам да се произнася по собствено оспорване.

6. Мотив, на който съдът по вписвания основава отказа си за вписване, са твърдяни от съда отклонения от закона и устава в дейността на СДС и валидност и невалидност на съществуващи обстоятелства в това частно сдружение.

Съдът по вписвания обаче няма никакви законни права сам да си поставя за задача в процес за вписване да обследва, да се произнася и да взима предвид дейност в частно сдружение. Това право има единствено друг съд в друг процес – съд в процес по граждански иск на заинтересовано лице и наказателен съд в наказателен процес по обвинение на прокурор.

7. Мотив, на който съдът по вписвания основава отказа си за вписване, са твърдяни внушение за недемократичност и несериозност на СДС.

Такива абсурдни за присъствие мотиви в акт на съдебната власт говорят за непознаване на законните обстоятелства, на които съдебната власт може да основава актовете си или за пристрастност на съда.

8. Действията, които съд по вписвания е задължен да извърши и има право да извърши за да се произнесе с решение по искане за вписване се определят от чл. 602, ал. 2 от ГПК

Съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване и се произнася с решение, което се връчва на молителя.

Според Глава четиринадесета “Доказателства”, Раздел I, “Общи правила”, “Доказателствена тежест”, чл. 154, ал. (1) от ГПК

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Тежестта за представяне на доказателства е единствено на страните в процеса. Съдът няма право сам нито да изисква доказателства от страните, нито сам да си набавя доказателства, а единствено да се произнася по иска на страните с оглед на представени му от страните доказателства. От това произлиза, че проверката от страна на съд по вписвания за наличието на подлежащо на вписване обстоятелство се установява единствено по представени от заинтересованата страна доказателства за такова наличие.

Съдът няма право да се занимава с обследване на произхода на представени му доказателства, защото това би означавало съдът своеволно сам да събира доказателства за валидност или невалидност на представени му доказателства, своеволност, която цитираният текст на закона не разрешава на съда. От тук е очевидно, че твърдението на съда, че той има право да проверява дали представените му за вписване и подкрепени с доказателства за съществуването им обстоятелства са “валидно възникнали” е грубо отклонение от закона, защото това би означавало съдът сам да събира доказателства, че обстоятелствата са “валидно възникнали”.

Доколкото представени доказателства за наличието на искани да бъдат вписани обстоятелства по искане на заинтересована страна в процеса (в случая прокурор) не са установени за неистинни, съдът е длъжен да ги приеме за истинни и да се съобрази с тях. Ако текст в доказателствен документ изрично посочва, че дадено обстоятелство съществува и доказателственият документ не е оспорен за истинността му от заинтересована страна в процеса (в случая прокурор) и установен за неистинен от съда, този документ задължително за съда установява истинността на посоченото в него и съдът не може да игнорира установена пред него истина с позоваване на липса на неизискващи се от закон атрибути в този документ. Иначе и при наличието в документа на такива атрибути пристрастен съд би могъл своеволно да твърди, че няма доказателства, че атрибутите са истинни или че и при представени му доказателства, че атрибутите са истинни да твърди, че няма доказателства, че и тези представени му доказателства за истинност на атрибутите, са истинни и така до безкрайност.

Съдът е длъжен да постанови с решение поисканото вписване. Право е единствено на законно заинтересована страна евентуално да обжалва такова решение, ако има законни основания за това и да представи пред въззивен съд собствени доказателства за незаконосъобразност на постановеното решение за вписване.

Попитах г-н Иванов какво би добавил в заключение на това очевидно политическо, а не юридическо решение и отговорът му гласеше:

- Съд и съдии-андрешковци, които за да се произнесат или за да не се произнесат по буквата и духа на закона изискват доказателства, че Земята е кръгла и доказателства, че доказателствата че Земята е кръгла са истинни, следва да бъдат сами преценени от прокуратура, съд или психиатрия в България. А не, както е станало практика, данъкоплатците в България да плащат заради тях обезщетения по присъди на Съда по гражданските права в Страсбург на Съвета на Европа заради това, че поръчково (или своеволно) злоупотребяват с властта си, за да превръщат съществуващия според закона регистрационен юридически режим на сдружаването (включително и в партии) в разрешителен режим.