Дотам ли я докарахме

        / Коя е най-демократичната партия в България / - продължение от “ Да дойдат истинските”

   Първият отзив от предишното ми писание ми за журналистиката в България и за предложението ми да се създаде вестник на демократичната общост, беше на анонимен читател, който написа следното:

  Значи е спрял "Седем", а аз тъкмо си мислех - днес е сряда - време за "Седем"

 Това съвсем скромно и лишено от излишни вълнения изречение обхваща всичкия смисъл от издаването на един истински десен вестник.

  И този смисъл не е само в това, че другите не биха посмели да напишат нещата, които един такъв вестник би написал. И не само в обстоятелството, че той би бил единствен.  Какъвто беше донякъде и вестник Седем.

  Хората чакаха деня в който Седем излиза, защото само в този ден можеха да прочетат нещо по-различно от всекидневния медиен джваняк. / ДжванЯк е дума от северозапад – означава полусмляна храна, сдъвкани залъци, които бабите дават на малките си внучета/

 Най-тъжното в спирането на вестник Седем /за някои спирането му разбира се е повод за радост, тоест за злорадство, нали в България радостта е преди всичко злорадство/ е че има хиляди хора, които отидоха в сряда за да си купят вестника и няма да го намерят. Тези хора не ползват Интернет. Те имат нужда от него.

 Между другото много добре би било да се помисли кой точно имаше нужда от вестника.

 И въобще кой има нужда и кой няма нужда от един истински десен вестник. Но вестник на гражданите, не на партии или олигарсите.

                             Защо спря вестник Седем

Естествено,  собственикът на Седем няма нужда от такъв вестник - щом го е спрял. А го е спря не толкова заради парични затруднения - след съответните съкращения на съответните разходи вестникът можеше веднага да излезе на печалба. Собственикът най-вероятно спря вестника, защото предизборните възможности на десните, най-вече възможностите при избора на президент, не го насърчиха да продължи издаването му. А също защото не го насърчаваха и водачите на десните партии. Нито помагаха по някакъв и на вестника /по никакъв не става дума за парична помощ и парично насърчение /. Просто при добро желание от тяхна страна вестникът можеше да излиза на печалба без те или техните партии да са дали и стотинка за него.

  Това не бива в никакъв случай това да се приема като укор или като оплакване. Тъкмо обратното. Ако имаше подобна помощ, нещата пък нямаше да бъдат истински. А както писах в миналото си писание, време е вече за истинските неща. За истински представителни граждански партии и за истински граждански медии.

                     Защо вестникът отново може да тръгне

Това бива да се повтори, защото е важно. Вестникът, след съответното свиване на разходите, което по никакъв начин нямаше да се отрази на онова съдържание, заради което читателите го купуваха, можеше да продължи да продължи да излиза с печалба. Разбира се, съвсем малка печалба, но достатъчна и за тези, които го правят, и за читателите му.  

 Което значи, че един нов десен вестник може да тръгне на печалба веднага.

  Хубавото е, че няколко много важни условия за да тръгне отново и да тръгне тутакси вече са изпълнени. Има помещения, където да се прави, има готови компютри, има хора които да го правят, цялата предварителна подготовка ще отнеме само 3-4 дни, най-много една седмица.

 Най-трудно ще бъде разпространението, но за това по-нататък. А преди това наистина е добре да се прецени кой има и кой няма нужда от десен граждански вестник. И кой ще го купува.

             Кой има нужда и кой няма нужда от десен граждански вестник

 И бива да се повтори една подробност, също спомената в миналото писание. Подробност, която при определени обстоятелства може да се окаже същина.

Тази подробност е, че водачите на десните партии – Иван Костов и  Мартин Димитров, нямат нужда от десен граждански вестник. Нещо повече, такъв вестник по-скоро би им пречил. Изглежда странно, но е напълно обяснимо. Те са се осъществели и се осъществяват като водачи и без подобен вестник. Един десен граждански вестник за тях би бил само страничен и ненужен източник на влияние извън партийния обсег и извън партийния надзор. Нещо като допълнителен, излишен и паразитен шум. Те нямат нужда от вестник, защото могат да се доказват като политици и да отправя посланията си към хората от всички средства за масово осведомяване. А напоследък те са канени навсякъде и достатъчно често.

 Нямат нужда от вестника и онези партийни деятели, които за своя успех разчитат на верността си към водачите, или на служебната си обиграност, а не на обществените си изяви.

  Нещо, което води до отрицателен отбор и до отрицателни сетнини за всяко общество, за всяка държава и за всяка партия. И до отрицателни изборни сетнини между другото.

 Хубавото е, че хората, които разчитат за своя успех на служебната си обиграност и на верността си към водача, не са много

                                                       ...

 И обратното - имат нужда от вестника онези партийни дейци, които за своя успех разчитат на своите способности и на своите умения. Онези, които умеят да мислят, да пишат, да преценяват, да предлагат, да творят, да тълкуват и да решават. Те имат нужда от вестника, защото точно той е мястото, или поне едно от местата, където биха могли да покажат и докажат способностите си.

И тук се появява едно странно противоречие.

Най-добрите партийни дейци на една партия имат нужда от вестника.

Техният ръководител няма нужда от вестника.

Ами сега?

Противоречието има най-малкото две решения.

Първото е – партийните дейци разбират, че водачът им не желае този вестник, съобразяват се с водача си и отказват да участват в създаването на вестника.

Или пък не се съобразяват с него, защото са зрели хора, защото са навършили 18 години, защото са ваксинирани /по израза водача /, защото този водач не е тотем /пак негов израз/, защото със сигурност посещават някои места и без негово позволение /мое предположение/, защото предприемат някои действие без негово знание /пак мое предположение/, а също защото са скачали по площадите не заради купона, а заради демократичните си нагласи и стремежа си към свобода, включително и лична такава.

А също защото свободата, демокрацията, разумът и гражданските добродетели,  са понятия по-значими дори от Иван Костов, колкото и чудно да изглежда това на пръв поглед.

 Освен това Костов, като умен човек, няма да се противопостави на един десен граждански вестник, дори ще го одобри, независимо с каква охота. Особено, ако нещата потръгнат.

                     Едно много обезпокоително наблюдение

А има и нещо друго – то е неочаквано,  обезпокоително и донякъде стряскащо дори.

Ако подобно начинание беше подето някъде из средите на БСП, то никой не би се съобразявал кой знае колко със Сергей Станишев. Нито пък би изприпкал при него, за да научи първо какво е мнението му, пък тогава чак да реши какво да прави.

И въобще Станишев е един достъпен за хората си водач.

 Освен това по някакъв начин се чувства, че БСП се окопитва след изборната загуба, че нейните привърженици участват по в партийния и обществен живот, че се вълнуват, че спорят и че вземат самостоятелни решения /Включително за номиниране на кандидат-президенти. Отделен е въпросът дали началниците им ще се съобразят с тези номинации/.

  И затова БСП бавно, неусетно, полека и потайно увеличава влиянието си, докато сините бавно, неусетно, полека и потайно губят влияние и привърженици. /И вестници/.

  И когато властта на Простака се срине, нещо, което може да стане много по-скоро от очакваното, ще се върнат на власт по-скоро социалистите, нежели десните.

 Дали това е причина да се поддържа изкуствено властта на Простака е предмет на отделен разговор.

 Сега по-важно е да се осъзнае и прецени неприятното подозрение, че БСП може да се окаже по-демократична партия от двете десни партии – ДСБ и СДС. А то ще рече – да се окаже най-демократичната партия в България

              Дотам ли я докарахме, приятели

 Дори бих възкликнал „дотам ли я докарахме, приятели”

Само че подобно възклицание в не съвсем здравата обстановка на синя и тъмносиня подозрителност вместо размисъл, то най-вероятно би предизвикала спорове за това кой е приятел, кой не, кой е съмнителен, кой несъмнен, кой е верен, кой е още по-верен и кой никак верен, кой е предател и кой още трябва да се изхвърли от партията и от „наш`те”, та да си останат само „наш`те”, ама съвсем хасъл, баш, хептен „наш`те”, колкото и на брой да са тия „наш`те” и каквото и да означава това „съвсем, хасъл, баш, хептен наш`те”.

 И нека не говорим за вътрешните избори като за демократично начинание, защото съвсем между нас /и между „наш`те”/ казано, тези избори по-скоро бяха наложени  като начин за справяне с едни вътрешнопартийни козни, за решаване една службогонска главоблъсканица, която десните водачи не успяха да решат, нежели да са били следствие на демократични пориви.

  Защо обръщаме толкова внимание на тези вътрешнопартийни взаимоотношения и противоречия?

  Много просто. Основната част от читателите на вестника, поне в началото, ще бъдат членове и привърженици на ДСБ. Без тях вестникът няма да тръгне, или ще тръгне много трудно /Бива да се помисли дали пък само с тях вестникът няма тръгне само за да спре отново /. И вътрешните противоречия в ДСБ могат да се окажат както пречка за създаването на вестник, така и възможност за решаването на тези противоречия.

 Така че от десен граждански вестник имат нужда всички безкористни членове и привърженици на ДСБ и СДС, тоест на цялата Синята коалиция.

Освен това :

  - От десен граждански вестник имат нужда всички хора, които имаха нагласата, че сряда е особен ден, защото тогава излизаше вестник Седем. Тези  никак не са малко. И са достатъчни за да бъде един такъв вестник печеливш.

-  От такъв вестник имат нужда всички дейци на Синята коалиция, които искат да се докажат чрез своите собствени си умения и достойнства.

-  От такъв вестник имат нужда и онези хора с дясно мислене /тоест хората, които смятат, че обществото трябва да служи на всяка отделна личност, а не отделните личности да служат на едно въображаемо общество/, които не виждат свое представителство в Синята коалиция.

- От такъв вестник имат нужда и хората, които искат да знаят онова, което сегашната олигархия крие от тях /а тя крие доста неща, или поне най-важните, ако не всичко/.

- От такъв вестник имат нужда хората, които се гнусят от управлението на Простака. / Е, ако Простакът се откаже от заробващия договор за Белене, то бива и да бъде похвален/.

- От такъв вестник имат нужда и хората, които се гнусят от простащината.

- От такъв вестник имат нужда онези журналисти, които уважават словото, себе си и читателите си, и които нямат достъп до медиите на олигархията.

- От такъв вестник имат нужда и онези читатели, които уважават себе си, разума и словото, и искат да четат писанията на смислените журналисти.

…

Може да се изброява още.

 Но като цяло изводът е, че един десен граждански вестник за не повече от два-три месеца ще привлече не по-малко от четири - пет хиляди купувачи.

 Което го прави изцяло печеливш.

А това, че купувачите ще се увеличават с всеки изминал месец е напълно сигурно.

Просто защото дори от чисто търговска гледна точка за такъв вестник има достатъчно широка ниша.

    …

В следващото писание за вестника ще можете да прочетете :.

 1. Откъде могат да се намерят пари за вестника / вече се намериха пет хиляди лева и то без да е обявено каквото и да било събиране/ и колко пари ще са нужни.

 2. Как могат да се съберат пари по напълно ясен и прозрачен начин без никой да бъде или да се почувства излъган, ощетен, или измамен.

 3. Как може да излезе на печалба.

   4. Какво ще бъде името на вестника /измисли го Евгений Дайнов/

   5. Какво най-общо ще бъде съдържанието на вестника и каква насоченост ще има.

    6. Кой ще пише във вестника.

    7. Кои ще бъдат редактори и началници /и тук има изненади/

    8 . Как ще се печелят читатели.

    9 . Как ще се рекламира /Между другото ако отпратите връзка към това писание, вие вече го рекламирате и му помагате/.

   10 . Какви спънки ще се появят и как да се преодолеят.

  11 . Как да бъде организирано всичко

  12. Како може да помогнете на вестника без да дадете нито стотинка и без да правите някакви особени усилия.

  13. Други такива

 …

 Послепис : Точно привърших това писание и отидох в кварталното кафене. Там прелистих последния брой на „24 часа”. Там като уводна статия се обясняваше как се маже кашкавал на нож. А на цяла една страница се разправяше как някаква наръгала осем пъти с нож любовника си в обора. А политическите статии громяха нелюбимите на Простака институции – Съда и Парламента.

А ето и някои заглавия в първите броеве от новите вестници на олигархията /Докато демократичната общност закри единствения си вестник, олигархията излезе с нови три/ :

   "Костов поръча да ме пречукат”; „Кой уби сините?”; „Румен Христов-вице на ГЕРБ”; Прошко Прошков спи с дясната ръка на Сергей”.

 Рекох си : „ Какъвто и да и бил вестник Седем, той е бил десет класи над всичкия тоя джваняк „. И още : „ Ако демократичната общност в Българя не успее да си създаде своя медия, значи просто няма демократична общност, а демократична разединеност от няколко иначе добронамерени люде, които усърдно движат електронни мишки, кликат по клавиш и си мислят, че по този начин нещо правят и че влияят върху каквото и да било.

 О още нещо си рекох: „ При всички случай бива да се опита… „