Латвия превръща бивши бази на Червената армия в туристическа атракция

Майк Колиър, Франс прес

Клатене и люшкане в каросерията на трийсетгодишен камион, криволичещ из бивш полигон на Червената армия в Латвия, сред опияняващи бензинови изпарения и облак прах - ето какво предлага един предприемчив латвиец на туристите, жадни за силни

усещания.

Мнозина предпочитат да прекарат отпуската си точно по този начин, твърди обаче 50-годишният Едгарс Карклевалкс. Навсякъде в Латвия бившите бази на Червената армия, разположени там още от съветските власти, са превърнати в туристическа атракция.

"Тези усещания напомнят на някои посетители за собственото им минало. По-младите обаче не са много наясно какво е ставало по съветско време", обяснява Карклевалкс, извисил глас в опит да надвика ръмжащия мотор.

Облечен е с автентична униформа на Червената армия, която идеално си пасва с безупречно поддържания военен камион ГАЗ-66.

След като Латвия обявява независимост през 1991 г., бившият армейски шофьор дава стаи под наем на туристите и се мъчи да съчетае този нов занаят с интереса си към старите военни

камиони.

Днес той предлага екскурзии с камион из овразите на бивши танкови полигони и уверява, че след дългия ден зад волана студената бира и скарата му се струват много по-вкусни от обикновено.

Латвийската Агенция по туризма е включила маршрута му в нов проект за по-целесъобразно използване на бивши военни терени, подкрепен от Европейския съюз.

"Военният туризъм е нещо позитивно", обяснява Аснате Зиемеле от Агенцията. И тя като Карклевалкс отхвърля критиките срещу начина, по който се използват терените на Червената армия, окупирала Латвия в течение на половин век.

Агенцията се готви да качи в Интернет карта, на която са нанесени 60 бивши военни обекта, за да популяризира този доходен вид туризъм.

"Това според нас са обекти с реален потенциал, но местните хора невинаги го забелязват. Бихме могли да ги направим по-атрактивни за туристите, без да влагаме много средства. Понякога е достатъчно да окосим тревата или да сложим

информационно табло", разказва Зиемеле.

"Посетителите са петимни да бъдат сякаш телепортирани в миналото, във времето на Желязната завеса. Любопитстват как са живели хората през съветската епоха, прехласват се дори по тогавашния бит. Искат да разберат до каква степен е било

затворено, запечатано обществото", коментира британецът Остин Николас, чиято компания "Травъл аут деър" организира посещения в армейски обекти - примерно команден бункер на ядрените сили или военен затвор.

Изненадващо обаче днес бившите съветски военни зони будят интерес и от друга гледна точка: затворени за цивилни десетилетия наред, те са се превърнали в естествени резервати, дори са включени в балтийската част на инициативата "Европейски зелен пояс".

Някои обекти като площадките за изстрелване на ракети - някогашна слава на Съветския съюз, са твърде западнали.

Тази във Вентспилс на балтийския бряг днес представлява дълъг низ от изоставени бункери, чийто под е разровен от търсачи на кабели и тръби - те ги предават за вторични суровини.

Табелките с руски надписи по стените обаче са запазени и в базата има какво да се види, отбелязва историкът Юрий Мелконов.

"Това е уникален обект", заявява той и се впуска в обяснения как е бил конструиран и какво е обуславяло стратегическото му разположение на западната граница на бившата съветска империя.

Друга база с подземни военни съоръжения, разположена на трийсетина километра от Вентспилс, се поддържа в по-добро състояние - единствено с усилията на местния ентусиаст Андрис Кейзарс. През 1944 г. в тамошните бункери са се сражавали бойци

от латвийската съпротива, воювали както срещу руснаците, така и срещу германците, за да възстановят своята държава.

Андрис Кейзарс е реставрирал един от бункерите и го е превърнал в туристическа забележителност, отваряйки там малък музей.

"Мисля, че хората ще преоткрият тук своето минало", обяснява

той. /БТА/