"Разни хора, разни идеали"

Силвия Белева

Наскоро президентът на Русия Дмитрий Медведев е посетил Владивосток, където през 2012 г. ще се съберат лидерите на АТИС (организация за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество). Само че строежът на градчето, изграждано за целта, закъснявал. Досега в него са инвестирани 22 милиарда долара, независимо от съмнителната им възвръщаемост. Предвижда се изграждане на Далекоизточен университет, жилищна и курортна зона. Целта е Далечният изток да получи живец. Според „Росийская газета”, обаче, традиционната бюрокрация и мързелът поставят изпълнението на тази цел под въпрос. Изоставането е сериозно. Президентът Медведев е заплашил, че ще има наказани. „Комерсант” пише, че властите са неотстъпни срещата да се проведе именно на това място. Цитиран е член на организационния комитет, който изключва възможността нещо да попречи на форума – независимо дали е атака на терористи или извънземни. Той щял просто да се проведе и точка. „Ще разпънем шатри и ще я проведем (срещата – б.а.). Защото за Русия това е геополитическа задача.”

Има и други такива задачи. Една от тях е АЕЦ на българска територия. Проект също със съмнителна икономическа рентабилност, но този път за страната домакин – т.е. за нас. Доколко проектът е свързан с геополитически намерения, говори дразнещата настойчивост за непременното му осъществяване. Вероятно пак няма да попречат нито терористи, нито извънземни. Какво пък остава за някаква си земетръсна зона и някаква уверено изчезваща нация.

Безгрижни към тази тенденция, българските власти трудно прикриват отзивчивостта си да сбъднат АЕЦ „Белене”. Освен това заинтересованата страна обещава да търси инвеститори. Нали който търси – намира.. И да не се появят инвеститори – ще ги появят. Това е сигурно, тъй както догодина във Владивосток ще се разпънат шатри, ако строежите се забавят.

Наскоро в Сочи е имало заседание на Съвета НАТО – Русия. Освен за сътрудничеството между пакта и Москва в борбата срещу тероризма, генералният секретар на НАТО изтъкнал подкрепата на организацията за Грузия и за нейната териториална цялост. В същото време призовал Русия да оттегли признаването на Южна Осетия и Абхазия за независими държави. Андерс Фог Расмусен казал още, че несъгласието с руското мнение по въпроса няма да стане причина за прекъсване на отношенията, „тъй като сътрудничеството е най-добрият курс за НАТО и Русия”. Т.е. – това са динамични отношения, които търпят развитие. А в хода на това развитие – ще се търсят взаимно допустими отстъпки. Това е едното мнение, което не приема, че отношенията се определят веднъж завинаги, че поведението става строго регламентирано и оттам нататък – „ни шагу назад”.

Ето и мнението на Дмитрий Рогозин – руски посланик в НАТО. Той смята, че в отношенията си с НАТО Москва проявява две отрицателни черти на руския характер – „излишна деликатност пред чужденците” и „излишно нетърпение”. След като според него е ясно, че в „световните дела всички разбират на първо място силата.”. Тя, силата можела да е различна – умна, груба, икономическа, военна, морална, всякаква.

Ако доразвием мисълта му, ще излезе, че има лесна сила – която постига резултати бързо и категорично, и трудна сила – която трябва да въздейства на по-упоритите партньори или съперници. Трудно ли е да се определи видът сила, приложен и прилаган за АЕЦ „Белене”? Сякаш – не особено. Грубата сила – където минава, е удобен повод да потиснеш неудовлетворението си от „излишната деликатност” там, където откровено предпочитаният подход не върши работа.

Според г-н Рогозин, Русия предлага на НАТО нещо като брачен договор и предупрежденията от нейна страна били „нормално поведение”. „Дори в брака … мъжът или жената има право да каже на партньора си: ако ми изневериш, гадино такава, тай-малкото ще се разведем, а може и да ти фрасна един!” … „Това съвсем не означава, че не се стремим към брак. Просто предупреждаваме, че изневерите ще се наказват.”

Не че има необходимост от някакъв коментар. Но за сведение. Все повече двойки съжителстват и отглеждат деца и без брачен договор. Защото доверието или обичта могат и да не са „от векове за векове”, както една, уви, „дружба”. Доверие и обич съществуват не докато смъртта ни раздели, а докогато поне една от страните не даде повод те да се окажат безпредметни. И изобщо какво бъдеще би могло се очаква с ръмжащ партньор, който изисква вечна вярност, докато се бори с комплекса „излишна деликатност”?

НАТО не приема мечешка дипломация. А Латвия вдъхва нов живот на някогашните съветски бази на своя територия, като ги превръща в увеселителни паркове. Заявка за нещо подобно беше остроумната актуализация на паметника на съветската армия в София. Но под ръмжащото несъгласие и протест, деянието на „гадината” беше заличено по тъмна доба и вечната „правда” възтържествува. Остава само неудовлетворението от нефраснат юмрук на „осквернителя”.

Иначе у нас, на нашия фронт – нищо ново. Освен заявената готовност да се асфалтира и лунната пътека в морето. Стига да остане излишък.