“Другата България” трябва да има свое представителство в Европейския парламент

Известно е, че изборите за Европейски парламент протичат при традиционно нисък вот, че в България най-вероятно числото на мераклиите ще бъде и по-ниско от средноевропейското – което вероятно се дължи и на факта, че благодарение на управленското безхаберие българите не усетиха позитивни промени в реалния си живот с присъединяването ни към обединена Европа. Напротив: усетиха по-скоро негативни такива – чрез унижението да бъдат определяни като обитатели на най-корумпираната държава в ЕС.

            В същото време малцина се замислят, че вотът за евродепутати е важен като потвърждение на цивилизационното ни усилие да надникнем отвъд плета на родната си кошара – и на нашето съпричастие към глобалните проблеми: теза на Европа и тези на света. И като още нещо: чрез този вот политическите партии ще покажат реалния си електорален потенциал – иначе казано, вота за европейски парламент е генерална репетиция за парламентарните избори – като победителя в този вот може да мобилизира в своя полза не малка част от колебаещия се елеторат.

            Предимството на тези първи избори е, че на тях не важат червените тарикатлъци от сорта на осемпроцентовата бариера и псевдо-мажоритарните кандидатури. Недостатъкът е, че голяма част от българите просто няма да се ангажират с гласуване. Това важи с особена сила за българските емигранти, повечето от които са нормално и демократично мислещи хора. Те обаче няма как да бъдат стимулирани да гласуват в тези избори – тъй като са лишени от реален “свой” представител, който би могъл да защитава специфично техните интереси: интересите на емигрантите, на “другите и различните” в Европа и света.

            Става дума не за глас или два. Става дума за повече от един милион гласове – и то на тези, които са можещи и знаещи, които няма как да бъдат залъгвани с евтини популистки лафове. Става дума за “другата България” -  не за едноименната, създадена наскоро политическа партия, а за реално съществуващата такава – тази на българите, помнещи родината си, подържащи ефективна мрежа от взаимоотношения, имащи доверие не на тези, които се домогват единствено до техния глас, а на тези, които познават реалните им проблеми. Те би трябвало да имат свой представител, за да имат и стимул да гласуват – и сега, и на предстоящите парламентарни избори живеейки примерно в германия или Франция, те със сигурност ще имат и по-широк, и по-качествен избор за евродепутати. Само дето те няма да бъдат българи. А биха могли да бъдат.

            Ето защо оценявам положително намерението на Атанас Чобанов, редактор и издател на “Парижки вести”, да се кандидатира за предстоящите парламентарни избори като независим кандидат. Защото е млад, знаещ и можещ човек, който е доказал своята присъщност към каузата на демокрацията – никак не е случайна например неговата предварителна декларация, че на парламентарните избори ще гласува за Синята коалиция. И защото е реалният представител на тази “друга България”, е човек, вътрешен на българската диаспора и ползващ се с нейното доверие – е един от нейните гласове. И би могъл – сигурен съм – да бъде реалния неин представител в Европейския парламент.