ЩЕ ПРЕЖИВЕЕ ЛИ ИЗРАЕЛ ОЩЕ 60 ГОДИНИ? (Може би, но не непременно като еврейска държава.)

Въпросите пред нас са много по-стари, отколкото празненствата по случай 60-годишнината на Израел. Освен това са и много по-спешни и сегашни. Даде ли ционизма на евреите повече сигурност? Премахна ли вечния проблем с антисемитизма или не? Е ли още част от  “tikkun olam” – заповедта за излекуване и  поправяне на света, или е само още една дупка в еврейската тъкан?

Мненията на евреите по тия въпроси са всякакви. Равините-хасиди например обявяват  еврейската държава за богохулство, но само защото такава държава не може да съществува преди идването на Месията (който може и да закъснее). Еврейските левичари пък се чувстват зле, че държава от преселници е издигната върху руините на толкова много палестински села. Има и евреи, които работят заедно с крайно консервативни християни за второто пришествие, когато всички тия въпроси ще отпаднат. И разбира се има и евреи, които просто продължават да живеят и да поддържат отдалече тая невротизирана  и технически развита държава, която поема много насилие и жестокост и която самата показва същото към другите.

Нищо друго не ми напомня толкова за афоризма на Скот Фицджералд за нуждата да се живее буквално в противоречия. Бих ли искал Теодор Херцел и Хаим Вайцман никога да не бяха убедили евреите или неевреите да създадат тази квази-утопийна държава на фермерите и работниците в източното Средиземноморие? Да. Бих ли искал израелските въздушни сили да намерят и да разрушат оръжейните складове на Хезболла,  Хамас и Ислямския Джихад? Да. Смятам ли за смехотворно, че виенски, руски и германски учени и доктори е трябвало да се водят от налудничавите ритми на древни така-наречени пророчества, вместо да помагат за развитието на светски общества в страните си? Напълно. Не смиятам ли че е ужасно и отвратително цяло поколение от арабски палестинци да бъде  родено в лишена от собствености и окупирана страна, които са преживели и техните деди и дори прадеди? Да, мисля.

Въпросите по принцип и проблемите на бруталната действителност имат тенденцията да се смесват ( специално за такъв като мен, който не мисли че бог има някаква роля в тая игра). А ако бог не е на твоя страна, какво по дяволите правиш в Ерусалим по начало? Израел може би не е грубиянска държава, какъвто го описват толкова много хора, включително хора, които подминават престъпленията в Иран и Сирия, но какво да кажем за риска да пропадне като държава?

Тук трябва да спра да питам и да отговоря честно само на един: след толкова посещения в тази така наречена Света Земя аз никога не бих могъл да си представя, че еврейска държава би могла да съществува след още сто години. Държава за евреи – може би. Но еврейска държава – не.

Израелската пропаганда старателно избягваше тази толкова важна разлика. Ако всичко, което евреите искаха, беше ивицата територия покрай морето и равнините, международната общност лесно щеше да се съгласи да я постави под закрилата на Запада, на ООН или на НАТО. «Няма такива работи – казват ционистите – годините, когато ние бяхме толкова наивни и очаквахме  да ни защитават не-евреи, са минали».

 Добре, но сега да видим продължението: Израел днес е невероятно зависим от не-евреи за собствената си защита, а отгоре на това управлява над милиони други не-евреи, които го мразят от дъното на душата си. Колко дълго според вас първите не-евреи ще защитават Израел срещу вторите не-евреи, както и срещу техните много богати родственици? С други думи, ционизма просто замести и преразположи въпроса за анти-семитизма. За мен израелското семейство не е алтернатива на диаспората, а част от нея. Грубо казано, има три групи от 6 милиона евреи. Първите 6 милиона живеят в това, което ционисткото движение наричаше Палестина. Вторите 6 милиона живеят в Съединените щати. Третите 6 милиона са главно в Русия, Франция, Британия и Аржентина. Само първата група живее в обсега на ракети, които се изстрелват от хора, които мразят евреите. Виж ти, а ние знаехме, че иронията е еврейски специалитет!

Последната забележка ме води до нужното заключение. Всеки, който мисли, че антисемитизма е заплаха само за евреите, е морален идиот. Историята на цивилизацията показва нещо по-различно: юдофобията е безгрешна прогноза за варварство и провал, а държавите и движенията които я одобряват, вървят към самоубийство, както беше демонстрирано в католическа Испания и нацистка Германия. А най-депресиращия и мизерен спектакъл за последните десет години за всички, които поддържат демокрацията и светската държава, е дегенерацията на палестинския национализъм  в теокрация и идолизиране на смъртта в лицето на Хамас и Ислямския Джихад. Сякаш че избиването на мюсюлмани от мюсюлмани в Дарфур, Ирак, Пакистан или Ливан може да се оправдае с положението в Газа.

За мен, който не съм ционист, тия неща ме карат да питам, въпреки всичко: трябва ли Израел да бъде защитаван като част от демократичния Запад? Израелците още нямат отговор на тоя въпрос. Но ако наистина искат да отпразнуват и 70-тия, да не говорим за 80-тия си рожден ден, те би трябвало да намерят отговор доста спешно.  

                                                  ------------------------------------------------------

Кристофър Хитчинс е англо-американец, тоест с двойно гражданство, чиято кариера се простира на повече от четиридесет години. Журналист и писател. Сътрудник на  The Atlantic, Vanity Fair, Slate, World Affairs, The Nation, Free Inquiry. Признат за петия в света публичен интелектуалец в 2005. Острият му език го прави силен критик. Определено най-известен като челна фигура в движението «Нов Атеизъм», тоест като вярващ в философските стойности на епохата на Просвещението. Според него «човек може да е атеист и да желае да вярва в бог», но «антитеист – дума която аз се опитвам да пусна в обръщение -  е някой, който се чувства облекчен че няма доказателства за неговото съществуване». Той вярва, че идеята за бог или за висше същество е тоталитарна и разрушава индивидуалната свобода, а свободата на словото и научните открития трябва да заместят религията като средства за етика в живота и за дефиниране на човешката цивилизация. Неговата най-нашумяла книга върху атеизма и природата на религията е «Бог не е велик», публикувана в 2007.