Борисовите страсти

Премиерът иска задължително вероучение, проучвания за добив на шистов газ и приятелство с Кирил Йорданов. В този миш-маш е вкарана новината за това, че Бойко Борисов иска да преобърне светския характер на българското обществено училище.

Репортерите не са виновни, Борисов сам се е представил така – в десетина изречения е развил вижданията си по трите теми, вълнували го в момента, в който са протегнали микрофони към него. Намирал се е във Варна и затова е споменал варненския кмет; бил е на литургия в ремонтиран с пари на държавата храм, затова е казал нещо за вероучението и за държавата накуп; във вестника пък е пишело нещо за добива на шистов газ и затова е взел отношение и по тази тема.

Капанът на двусмислието

Впрочем, това скачане от важна тема на съдбоносна тема и обратното е добра илюстрация на един от американските документи, публикувани от „Уикилийкс“. Там пишеше, че Бойко Борисов има кратък диапазон на вниманието върху даден въпрос.

Само след два дни се навършват двайсет години от гласуването на действащата в момента конституция – тази, която през 1991 не дефинира България като светска държава и с това заложи капана на двусмислието, в което и до днес пребивават отношенията между религиите и държавата.

Тогава БСП се чувстваше неуверено с наследения комунистически атеизъм, а СДС не умееше да отличи атеизъм от светскост. Депутатите и от двете страни се усещаха не на място в темата, обсъждаха я несръчно и създадоха несръчен продукт.

Малко по-късно те се опитаха да компенсират тази грешка, като въведоха текст в закона за народната просвета, с който образованието беше обявено за светско. Опитът на следващите две десетилетия показа, че това е крайно недостатъчен текст. В последните години той е направо пренебрегван от редица обществени училища, които въвеждат задължителни часове по религия, без никой да им търси сметка за това.

Всяка година за 15 септември някой политик се изказва по въпроса за задължителното изучаване на религия в училище. Бойко Борисов печели срещу всички тях, защото не само се изказа извън 15 септември, но и направи лъвския скок към желанието да се превърне в задължително направо вероучението. Ако се доверим на американската експертиза за способностите на премиера, бихме могли да предположим, че той е забравил изказването си със същата скорост, с която по-рано се е сетил и какво да каже в него.

Като в кръжок по дърворезба

Впрочем, колкото по-ловко премиерът жонглира с въпросите на политическата философия, толкова по-адекватно му отговарят неговите политически опоненти и съратници. Точно на парламента с най-оспорвана компетентност от началото на прехода до днес се падна да разисква въпроси, най-близки до духовното.

По същото време, по което премиерът се произнесе за вероучението, депутат от левицата внесе за обсъждане законопроект за евтаназията с аргументи, достойни за кръжок по дърворезба, а в празна зала и под председателството на депутат от антисемитската „Атака“ парламентът пенализира отричането на Холокоста.

В българския политически пейзаж все повече отсъства свойството предвидимост и факторът аргументираност. При толкова фундаментални липси надали е уместно да се очаква точно от този политически елит успешно да ревизира двайсетгодишната крехка и несъвършена конституция.

От: http://www.dw-world.de