Спомени на една майка от Сребреница

Три кости карат Када Хотич да се чувства като победител.  Може да не изглежда много след почти две десетилетия мъка, но за нея те означават всичко.

Две тазови кости и част от долна челюст  са всичко, което е останало от сина на Када Хотич - Самир, който бе убит от сръбските сили в полетата на Сребреница. Те бяха изкопани тази година и идентифицирани и сега той ще има истинско погребение  заедно с още 612 други новоидентифицирани жертви от клането.

"Казаха ми, че не трябва да искам повече", казва майката.

"По някакъв начин съм щастлива, ако това може да бъде наречено щастие. Но алтернативата е да не откриеш нищо и това би било по-лошо", казва тя.

Има още нещо, което прави Хотич щастлива.

Миналия месец тя се изправи лице в лице с човека, когото

вини за смъртта на Самир - бившия сръбски генерал Ратко Младич, който бе заловен през май и е съден  от Хагския трибунал по обвинение, че е организирал най-ужасното клане след Втората световна война.

Миналия месец очите й срещнали тези на Младич през стъклената бариера, която отделя съдебната зала от залата със зрителите. Тя го посочи, след това посочи себе си като бавно прокара пръст през гърлото си и го размаха към Младич. "Ти уби моя син", каза тя, обяснявайки значението на жеста. "Сега ще платиш за това."

Сребреница, населена с мюсюлмани, бе защитена от ООН зона, обсадена  от сръбските сили по време на войната в Босна.

Войските на ООН обаче не оказаха съпротива, когато сърбите превзеха града на 11 юли 1995 г. Там сърбите убиха над 8000 мъже и момчета, в кулминацията на  войната в Босна от 1992-95 г., в която бяха убити 100 000 души. Междудународен съд по-късно окачестви убийствата като "геноцид".

Хотич губи 29-годишния си син Самир, съпруга си Сеад, двама  братя и много мъже от рода. 

Убийците хвърлиха телата в набързо изкопани масови гробове, които по-късно отвориха отново, за да преместят труповете на други места в опит да скрият престъплението. Те работеха с булдозери, които разкъсваха телата. Експерти по съдебна медицина с мъка събираха цели скелети и проверяваха всяка кост с ДНК,  взета от кръвни проби на оцелели.

В повечето случаи семействата обаче не получават нищо близо до пълен комплект кости. Те погребват  само части от тялото, за да имат гроб, който да посещават  в мемориалния център Поточари близо до Сребреница, построен до бившата база на ООН, където босненските мюсюлмани потърсиха убежище. Хотич стояла там  парализирана от страх преди 16 години, слушайки как генералът издава заповеди, докато умиротворителите от ООН стояли безучастно.

Той им каза: "Мои сръбски братя, имате зелена светлина, използвайте тази възможност, такава няма да получите отново", си спомня тя. След това гледала как  войниците отделят жените от мъжете и отвеждат мъжете, както се оказа, на екзекуция.

Мемориалът бе построен през 2003 г. на мястото, където тя за последен път видяла  сина си и мъжа си. Тази година Хотич погребала своя съпруг, чиито останки били открити по-рано. 

През годините Хотич открила различни начини да запази жив сина си. Самир бил пушач и пускал кръгчета от цигарения дим.  След Сребреница и тя пропушила и започнала да прави къгчета от дим. "Ако успея да направя едно, си представях, че то е негово."

От 2003 г. Када Хотич ходи до Поточари всяка година за масовите погребения, в които почти 4000 жертви бяха погребани. 

От понеделник на един от надгробните камъни ще пише  "Самир Хотич".  С приближаването на  погребението, тя се отказва от пушенето. 

"Чакането не бе напразно", казва тя. "Може би съм жертва, загубих любимите си хора, но съм победител."