ЕВРЕИТЕ И КОМУНИЗМА: ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ИЗВИНЯТ?

Николай Флоров

Това е третата от общо пет статии, която покрива още един аспект от живота и историята на евреите и еврейската държава Израел. В България тази тема е почти табу. Освен това българите страдат от комплекс на спасители на евреите и едва ли не надуват гърди от гордост. Всъщност както всички знаем, известната позиция на българския парламентарист Пешев е позиция на една личност с достойнство и пълно разбиране на ролята на парламентарист в свободна и суверенна държава, не непременно изразяваща общонационалните добродетели. В ролята на изразител на отношението на българите към българските евреи е била по-скоро българската църква, чиито действия за защита на това българско малцинство са били продиктувани от разбирането, че евреите са били достатъчно наказани поради тяхното предателство на Исус Христос.

Не по-различно е и отношението на българската църква към католицизма, който за Светия Синод е ерес на християнството. Такова е и мнението на Синода и за исляма. Не е за вярване, че в България от 21 век може да съществува такава ретроградност, срещу която комунистите за цял половин век не предложиха нито едно публично обяснение. Такова обяснение не може да се очаква и днес от същите тези хора, които така ревностно целуват меки църковни ръчички с демонстративно презрение към светския характер на държавата.

Темата за комунизма и евреите е отразена както никъде другаде в историята на Полша, която евреите бързат да определят като антисемитска. Затова мнението поне на един поляк трябва да бъде изслушано, безразлично дали това дразни слуха на сегашното еврейство.

Превод от английски и увод: Николай Флоров

------------------------------------------------------------

Ян Печкис, март 2010

Тази статия избягва две крайности: 1.Анти-семитски фантазии и 2. Изявления за еврейските опити да владеят света.

В Съветския съюз, където евреите съставляваха 1-2 % от населението, участието на евреите в годините на революцията от 1918-1920 е изключително. Нищо чудно, че революцията е била наречена «еврейска», като се има предвид голямото участие на евреи сред болшевишките водачи (Троцки, Зиновиев, Каменев, Свердлов, Урицки – да споменем само няколко).

«Какво е положението в западните нации? През цялата ера на комунизма евреите са били влиятелни и многобройни в комунистическите партии. Компартията на Великобритания не е била изключение. В 60-те години на миналия век две от най-важните позиции в партията са били заети от евреи. В 40-те години на миналия век почти една трета от всички районни партийни секретари са били евреи. Към 50-те между 7 и 10 процента от партийните активисти (тоест кадри) са били евреи, макар че са били по-малко от един процент от британсмкото население». (Хепел, страница 148, 151)

«Какво е положението в САЩ? «Надеждни статистики почти няма, но моите изследвания върху членската маса и водачите на литературното движение в средата на века показва, че почти половината от тези, които са публикували в симпатизираща на комунистите преса, или са били членове на водени от партията организации като клуба «Джон Рийд», са били от еврейски произход. Това е забележително участие като се има предвид, че евреите по онова време са били само 2-3 процента от населението на САЩ.» (Уолд, страница 136)

«Голямото присъствие на евреи-левичари не беше нищо ново – евреите са били в първите редици на европейското и американското социалистическо движение още преди Първата Световна война, а с руската революция много от тях са се присъединили към комунистическото движение. Много по-впечатлителен е големия брой на евреи-актьори. Очевидно това влияние започва много преди фашизма и нацизма, по тоя начин оборвайки разбирането, че евреите били поддържали комунизма като «по-малкото зло». (Менделсон, страница 99-100)

Мнението, че комунизма привличал евреите от идеализъм или като реакция на анти-семитизма, неправдата и бедността, налагат въпроса за отношението на други националности, като например поляците, чиято поддръжка на комунизма е буквално минимална. Да не говорим, че голямата подкрепа на комунизма от евреите съвсем не е била само от евреи, които били изправени пред «трудни времена и тежки решения».

Франкел и Динър пишат: «Ние често чуваме, че евреите-комунисти «не са истински евреи» в етническия смисъл на това понятие. Това, както казва Солженицин, е все едно да се каже, че руските комунисти «не са истински комунисти». Фактически обаче всички евреи са определено тези с еврейска майка или баща. Освен това много от еврейските комунисти са се идентифицирали с юдейството. Всъщност самия термин «юдокомуна», тоест «болшевизиран юдаизъм», които някои грешно определят като унизителен израз, в действителност е измислен и пуснат в обръщение от полски евреи (включително Адам Михник) като определение за самите тях.

За британските евреи комунисти не може да се каже, че произхождат от бедни семейства. Много малко от тях произхождат от крайно ортодоксални общности, но и не много от тях са расли в асимилирани или атеистични семейства. В Полша еврейският комунизъм от преди войната е бил до голяма степен част от юдаизма, макар и в светска версия на същия. Това отхвърляне на религията не е било непременно комунистическо – една значителна част от ционисткото движение е била също срещу духовенството.

Евреите например неистово претендират за придобити еврейски имоти в следвоенна Полша (Ян Грос), но в същото време не казват нищо за милионите заграбени полски имоти от украинци и руснаци.

Особено интересна е позициятана евреите (Джеф Шатц), чиято привързаност към комунизма в Полша между двете войни ги прави малко гузни, специално факта, че техния комунизъм е бил пасивен и изчаквателен, но открито демонстративен само когато Съветския съюз е действал срещу Полша (1920, 1939, 1944).

Лицемерното твърдение на комунизма че се е борел срещу фашизма, въпреки че си е сътрудничел с Хитлер, се споменава от евреина Манделсон: «Съветско-нацисткия пакт за ненападение от лятото на 1939, чийто таен протокол разделя Полша в случай на война, беше подкрепен от комунистическите партии от целия свят, включително американската компартия и еврейските й клонове».

Трябва ли днешното еврейство да се извини за участието си в комунизма? Гореспоменатите Динър и Франкел намират че това е логично със следното изявление: «Ако например ние държим всички поляци за отговорни при избиването на евреи в Йедвабне от полските селяни, не следва ли че евреите трябва да споделят вината от масовите касапници на еврейското руско НКВД» в Полша?