Взе да му увира главата

Изпитвам огромно удоволствие да наблюдвам президента Георги Първанов /а.к.а. Гоце/.

Днес той е любимият ми политик. Размахал е пръст на “Газпром” и то заслужено. Браво!!!

По повод намерението на “Газпром” да контактува “директно с потребителите на газ в България”, президентът Първанов е казал, дори и да не го вярвате, ето това:

“Много моля „Газпром” да не определя с кого ще се контактува в България. Моля нашият суверенитет да бъде зачетен. Ако имат някакви конкретни мотиви, нека да ги кажат публично. Аз контактувам обаче и затова не искам да коментирам подробности, с държавното ръководство на Руската федерация. Ако те имат някакви претенции, моля, ще ги обсъдим, но няма да коментирам претенциите на една или друга фирма.”

Значи можело. Рано или късно всяка глава увира. Най-красиво е увирането на червените глави. Изпитах огромно удоволствие, когато Първанов подписа договора за присъединяване на България към НАТО. Представете си какво е - първо вееш антинатовския байряк, а после щеш-не щеш трябва да подпишеш договора за присъединяване към Алианса.

После сваляш гащите на държавата и поднасяш всичко на другаря Путин. Но това не пречи Владимир Владимирович да ти спре газа. И накрая щеш-не щеш казваш нещо остро по техен адрес.

Затова Георги Първанов ми е любим. Заради непоносимата лекота, с която прелита от позиция на позиция. И знам, че рано или късно заема и моята позиция.

Да, той не е последователен. Но когато си на грешните позиции, най-опасното нещо е да бъдеш последователен.