Защо пакистанските генерали все още командват парада

Въпреки операцията срещу Бин Ладен и други унижения пакистанската армия изглежда по-популярна от всякога. Реформите ще трябва да почакат

Пакистанската армия е като Макавити* на военните. Тя продължава да обърква Вашингтон, както и да бъде кукловодът на пакистанската държава. Дори и при все, че огромен брой от офицерите и войниците й умират от удари на ислямски екстремисти, следи от нейно участие могат да бъдат намерени в почти всички джихадистки авантюри в обсадената страна. Наскоро бе разкрита връзка между куриера на Осама бин Ладен и подкрепяната от военните групировка Харкат ул Муджахидин. А сега наяве излязоха документи, според които двама бивши пакистански генерали са били замесени в продажба на технология за обогатяване на уран на Северна Корея за милиони долари.

Както и при мистериозната котка, когато стигнеш на местопрестъплението, военните вече ги няма. Армията загуби всичките си войни, но излезе по-силна от всяка една от тях, като дори открито взе властта след провалилото се нахлуване в Каргил през 1999 г.

Дойде ли краят на тази тенденция? Май беше най-жестокият месец за генералите. Той започна с американската операция в Аботабад и приключи с голямата атака срещу авиобазата в Карачи, както и с предполагаемото убийство на журналист, извършено от пакистанската Междуведомствена разузнавателна служба.

Според в. “Ню Йорк Таймс” началникът на генералния щаб на армията генерал Каяни се “бори, за да запази позициите си, изправен пред надигащия се гняв на високопоставени генерали и младши офицери”. “Преврат, организиран от полковници, изобщо не е изключен”, добавя вестникът. “Вашингтон пост” цитира високопоставен американски източник, според когото Каяни “се бори за оцеляването си”.

И двете статии разтърсиха Пакистан, но те вероятно са далеч от истината. Първо всеки, запознат с пакистанската армия, би трябвало да знае, че тя е строго йерархична организация. За разлика от армиите в Латинска Америка и Близкия изток, пакистанските офицери от ниските и средни ешелони никога не са съумявали да организират успешен преврат. Всички успешни завземания на властта са били организирани от най-висши офицери.

Командващите на единадесетте армейски корпуса, някой от които биха били от решаващо значение за какъвто и да е преврат, изглеждат доволни от демонстрираното  от Каяни открито неподчинение към Вашингтон. И въпреки че подривната дейност на ислямистите е доста реална заплаха, тя със сигурност не засяга висшите ешелони. А срещу Каяни - за разлика от генерал Мушараф, бившия президент - никога не е извършвано покушение.

Но има и по-незабележими причини преврат срещу цивилната власт да е малко вероятен. През 90-те години армията умело успяваше да настройва една срещу друга каращите се помежду си политически партии. Сега Наваз Шариф, бившият лидер на консервативната партия “Пакистанска мюсюлманска лига”, който беше в изгнание, нападна армията точно в момента, когато можеше да сътрудничи с нея, за да дестабилизира правителството.  “Сложете край на вашата доминация във външната политика, ако искате критиките да спрат”, беше неговото послание, след като се върна.

Армията също така е наясно, че международното положение не е същото като през 1999 г., когато Мушараф беше използван от чужди сили, търсещи трескаво надежден съюзник в борбата срещу тероризма.

Сега гневът на САЩ към Пакистан достигна точка на кипене. На лидерите в Конгреса им дойде до гуша от връзките на Пакистан с групировки, убиващи американски войници в Афганистан, като например мрежата Хакани, или групировки с все по-голям обхват на действие в световен мащаб, като например Лашкар е Тайба.  Американската финансова помощ вече и без това виси на косъм, а преврат би я прекратил на мига.

Поради всички тези причини оглавяваният от Пакистанската народна партия кабинет допусна голяма грешка, като подкрепи военните след трудностите от май. Това действително бе най-добрата възможност от години да се отнемат институционалните привилегии на армията, която не донесе нищо друго освен опустошения на тази голяма и горда страна, както и да опита да извърши необходимите реформи - включително поставяне на Междуведомствената разузнавателна служба под контрола на цивилната власт (какъвто неуспешен опит беше направен през 2008 г. от правителството), внимателен преглед на бюджета за отбрана и икономическата империя на армията и в крайна сметка възстановяване на добрите отношения във външната политика и сигурността.

Би било наивно да мислим, че това е въпрос просто на оказване на достатъчно силен натиск. Ново изследване на американския изследователски център “Пю” разкрива нещо, което може да убегне, ако човек чете пакистанския либерален печат: армията продължава да се радва на огромна популярност.  Операцията срещу Бин Ладен понижи рейтинга й от 83 на все още забележителните 79 процента - повече от медиите, религиозните водачи, съда, полицията, националното правителство и министър-председателя. Рейтингът на самия Каяни е 52 процента, доста над този на министър-председателя Юсуф Раза Джилани (37 процента) и на президента Асиф Али Зардари (с нищожните 11 процента).

Това не са стойности за човек, намиращ се на ръба или на армия, намираща се на ръба на националното унижение.  Необичайната вълна от “несъгласие, коментари и черен хумор срещу зациклилата държава на Междуведомствената разузнавателна служба”, която се надигна след събитията от май, е малка част от общественото мнение в Пакистан.

Според общественото мнение огромният брой самоубийствени атентати, трансграничният тероризъм, случващите се всяка седмица убийства на зле платени полицаи и граничари - всичко това не по е вина на грешни приоритети, прилагани от институциите, а преди всичко на оста САЩ - Индия - Израел и второ - на “окървавените цивилни дрехи”.

В средата на юни отделът за връзки с обществеността на Междуведомствената разузнавателна служба разпространи цяла тирада срещу “пристрастията” на настроените против армията журналисти. По-удивително е колко разяждаща е пропагандата на военните - същото изследване на центъра “Пю” показа, че 55 процента от пакистанците смятат смъртта на Бин Ладен за нещо лошо, а почти една четвърт смятат Ал Каида и талибаните за “малка/ никаква заплаха”. Народът на Пакистан ще си бъде антиамерикански и без каквато и да е помощ от Равалпинди, но от там подклаждаха огъня.

В Пакистан липсва широка подкрепа за значителна цивилно-военна реформа, особено във време, когато терористичните атаки се извършват с постоянна интензивност от над 150 месечно, а Каяни явно не отстъпи пред американските искания. Армията нито ще рухне под напора на ислямистите, нито ще бъде разтърсена от преврат, организиран от средните ешелони. Нейните претенции за ефективност и почтеност може да са смехотворни, но йерархията й не е.

Но именно затова само опит на лидерите на елита на гражданското общество може да даде начало на процес на промяна в съотношението на силите между цивилни и военни. Без такава промяна Пакистан ще остане в плен на прищевките и стратегическите заблуди на противниците на демокрацията в управляващите среди.

*Макавити е герой от поемата на британския поет Томас Елиът “Книга за практичните котки на бай Опосум”. Появява се и в мюзикъла на Ендрю Лойд Уебър “Котки”.